Елхички

Малко рано отправям поглед към Коледа, а може би пък не е толкова рано. Или просто съботата преди една седмица беше прекалено студена и много зимно настройваща. 

Използвах същите онези стари джинси, които малко, по малко заживяват втория си живот.

Зайка № 3

Лошото време си има и някои положителни страни. Точно благодарение на него завърших започнатата преди 2 месеца зайка - в началото на Август частите й бяха разкроени, зашити, напълнени и ... до там.
Докато я довършвах, Дидко гледаше неговата Зайка и ми казва:
- Не искам майка. Искам спортен. ("майка" е защото заека е с рокля, б. а.)
Явно ще трябва да направя и един спортен заек или най-малкото да ушия мъжки дрехи на "майката".

 хм, пръста ми как издайнически се подава от върха на шапката...

Сред всички участници в неделния куклен театър.

3 спешни

торбички и калъфчета за творенията на сестра ми (test edition). Искаше ми се да съм готова и с личните ми етикетчета от текстил и торбичките да придобия завършен вид, а не да са така безавторни...

Този калъф, го пообърках и по неволя се получи такъв модел. Доста се разминава от първоначално зададените размери, но все пак се надявам да влезне в употреба.

Направих го най-лесно и най-бързо.

Тези дребосъци, колкото и лесни да изглеждат, направо ми стъжниха живота - поне двойно по-дълго се занимавах с техните особи. А дребосъка в кафяво-флоралната гама, най-изчистиния и простичък модел, очевидно се забавляваше с мен, карайки ме да го разшивам многократно.

Пфу, готови! Успях!

Кошничка-помощничка

Или казано по съвременно му "органайзер". Направена е (все пак предпочитам да си я наричам "кошничка") от крачола на стари и безнадеждно скъсани джинси. Сложих картон, изрязан като кръг, на дъното и така го подсилих. Принципно и в стените може да се вгради картон, но и без такъв конструкцията се получи стабилна.
I like it!

Рафт 2в1

Този пост добре си отлежа няколко седмици, докато дойде времето да се появи на бял свят. 

И така малко предистория:

Лятото Румен майстореше нови кошери и се беше снабдил с 2-3 бр. няколкометрови дъски. В края на сезона си изпросих едно малко парче. Имах идея да го превърна в рафт за дидкови книжки. Но по-важната и полезна работа, която исках рафта да ми върши е да бъде като открит мини гардероб. Последното бях решила да постигна с помоща на кукички, навити от долната страна на рафта (дъската е достатъчно дебела), които да държат закачалки с оборотни дрехи. 

Снабдих се с необходимите дреболии за реализиране на идеята - в моя случай от Baumax. Посочила съм ориентировъчни цени, тъй като касовата бележка не я пазя. 

В крайна сметка реших да оставя рафта в натурален цвят и така бялата боя отпадна от този проект, но пък ще ми свърши идеална работа, ако реша да се позанимавам с декупаж в някой свободен момент. 

В един съботен и все още летен следобед терасата се превърна в работно място. Заех се с шкуркането на дъската. Бррр..рр.р! Не беше особено приятна тази дейност. Горещо препоръчвам да си вземете маска против прах. Направо си е задължителна. Добра работа ще свърши и една простичка противогрипна маска. Лично аз се налапах богато с дървения прах - не бях предвидила тази подробност, а вече се бях захванала с работата и никак не ми се прекъсваше (нали знаете как е като майсторите нещо - нямате търпение да го направите час по-скоро). 

Тук следва момента с боядисването или лакирането, който аз пропуснах. 

Маркирах местата за пробиване (за кукичките и конзолите). По-нататък Румен ми помогна и работата по монтажа я свърши той.  

Рафта вече поне 2 седмици ми върши чудна работа, просто чаках угодно време да го снимам - прибираме се все по залез слънце от площадките, когато стаята вече е мрачна, а исках слънце и светлина за снимките. Тази събота и неделя си останахме в Повдив и си казах, че най-после ще го снимам. Уви, неделята донесе само дъжд и мрак със себе си, но все пак направих няколко снимки. 

Докато рафта чакаше за своите снимки, го поукрасих с весел мотив от два крокодила (изрязах ги от останали салфетки от рождения ден на Дидко). Все пак боята влезна в употреба, поне колкото да я сефтосам.

4. Слагане на мотива. 

5. След като изсъхне се нанася лак.

Печат собственоръчен - първи опит

Има голямо очарование в ръчно изработените печати. Реших да пробвам и аз. Преди около 2 месеца започнах да търся резци. Проверих в няколко "квалитетни", добре заредени иначе книжарници, но с такова нещо като "резци за линолеум" не разполагаха, дори някъде ме поглеждаха малко странно. И вчера, отивайки принципно за хляб, открих така търсените резци в една затънтена квартална книжарничка (странно как нещата се случват тогава, когато най-малко очакваш. И това е като неписан вселенски закон.) Тъй като нямаха линолеум, взех на сляпо една по-голяма гума.

Как да си направим сами печат е добре разказано тук.
Нарисувах моята картинката - буквата "Е", трансформирана като цвете. Отпечатах картинката върху гумата. Гумата! Ах, гумата! Оказа се много, много трошлива и тотално неподходяща за целта на занятието. Може би в качеството си на триеща моливи е невероятно добра, но за изработка на печати - абсолютно лош избор.

 И все пак стигнах до първата щампа. Ненаситена и груба, но нали си е от моя първи печат и ми стана мила. Дори все пак прилича до някъде на първообраза си.

Тук приключвам с поста. Има разсейващи фактори около мен и някак не мога да си събера мислите...

В цвят "Водно конче"

Чуден есенен ден. И много подходящ за снимки в парка.
Част от обяда ми в съчетание с един много закъснял подарък - колие с кристал Swarovski, 6 стъклени мъниста, цветна корда и сребърно закопчаване. Първоначалната ми идея беше съвсем изчистена, но накрая се получи този резултат - също ненатруфен, а може би и постен за нечий вкус. Добивам смелост в движение и следващия път ще пробвам нещо по-така.