четвъртък, 28 юни 2012 г.

Хума-преоткриване

Жега, задушлив градски въздух и некомфорт, вързан в кърпа. От-в-рат! И съвсем естествено, не след дълго кожата започва да крещи за освежаване. Особено на лицето. Ами, добре. Да я освежим тогава. Хубава идея! Но как? Пък и с какво? Маски и мазила в магазините - бол. Но аз не искам да изсипвам половин Менделеева таблица върху лицето си. Може би има хубави, био и съвсем добри продукти. Може би...
И все пак, задачата е лесна, стига да се сети човек за ху-ма-та. Съвсем забравена, като продукт, от мен. Присещам се, че някъде из шкафовете трябва да имам останал 1 пакет от миналото лято (експериментирах с домашна паста за зъби с основна компонента хума и между другото никак не стана зле).
Страхотно! Материалът е наличен и не се налага специално излизане за хума. Още веднага, можех да пристъпя към изпълнение. Какво по-хубаво от това, когато нещата са лесни? Може би - когато са натурални, а още по - когато са и евтини. Хума и вода - съвършена простота! Към това съвършенство не се добавя нищо друго (не ми спори и не мога да открия статията с една дама, твърдяща, че всяка допълнителна компонента се отразява неблаготворно на хумовия състав. Склонна съм да й вярвам и спирам да се кахъря, че нямам мая, която много често е включена, като съставка в маските с хума). За това пък, тук, има някои съвети, които следва да се вземат под внимание, когато решим да ползваме разкрасителната глина.
След 20-тина минути лицето е чисто и благодарно. Напръсквам с малко сребърна вода. Дори не ми е нужен крем.

понеделник, 25 юни 2012 г.

Да си направим дакорация за стена. Лесна.


Преди няколко дни се снабдих с новобоядисани стени. Бях замислила на една от тях да се появи дърво, нарисувано с боя. В последствие размислих и реших да го направя по по-щадящ за стената начин - от картон. Освен това, така ще да мога да го местя и трансформирам. Всъщност направих само няколко клона.
И така необходимите материали са: цветен картон в кафяво и още няколко цвята, ножици и двойнолепящо тиксо. Кафевият картон, за по-голямо удобство, да е по-голям размер (примерно А3).
Който е по-неуверен, нека начертае клоните предварително на картона. Аз действах със замах и директно рязах с ножицата. Залепих по цялата опака част на клоните тиксо и за 0 време бях готова. Изрязах и малко цъфнал цвят и дървото (клоните, де) някъде към 12 вечерта разцъфтя(ха). 
Според настроението, клоните може да приютят птичка или туко-виж родили ябълки.
Струва ми се, хубава занимавка и за деца... 

сряда, 13 юни 2012 г.

Проект печат


Скоро бях на вълна фирмени печати. Така и така, ме беше хванала инерцията, се пуснах по надолнището и направих проекта на моя елхичков печат. Само някакви две години по-късно, надрасканото набързо момиченце, го прерисувах на Корел и е готово да стане истински печат. 


неделя, 10 юни 2012 г.

Аксесоар за коса

Гореща неделя! Следобеда - още по! Аз се отказвам от колелото и гребната - толкова не ми се излиза. Оставам си внас да мързелувам. Пия кафе, въртя двете любими програми, започващи с "F" и  подреждам кутийките с крафт-арт-смарт :) материали, в които цари невъобразим хаос. 
Заигравката се започна от тези копчета за ризи. Чисто белите са много интересни, но от опаката страна - с  меланжиран ефект, все едно са напръскани с розова и синьо-зеленикава боя. Странна приумица на дизайнера - този ефект по никакъв начин не се вижда, когато копчето е зашито по нормалния начин... Учудвам се на положените усилия, но пък за мен е добре - аз ще ги използвам именно от ефектната страна.
Виждам копчетата подредени върху възгланичка от плат. Не знам за какво ще служи на този етап бъдещата комбинация от копчета и плат (често пъти ми се случва), но започвам с изпълнението.
1. Измервам дължината на страната, по която са строени копчетета.
2. Прехвърлям мерките върху плат (естествено от риза) с мааалко оставен аванс. Минавам с машината, като през това време си мечтая за една Janome. Обръщам, пълня с вата, зашивам малкия отвор.
3. Подреждам копчетата върху възглавничката. Закарфичвам ги. Всяко се зашива или залепя. Накрая приших и малко стъклени тръбички между тях. 
До тук добре, както се казва. Но с какво предназначение да натоваря неделната ми творба?! Хм? Гледах, умувах и... съдът отреди това нещо, донякъде приличащо на брошка, донякъде на игленик, да се превърне в аксесоар за коса. 
Ластик в розово-лилаво, малко силикон за залепяне и нека влезе в употреба.



Да си направим бутониера. Проба

Сватбата! Детайли, детайли и пак, и отново...
На мен се пада миниатюрната част да изработя няколко бутониери от живи цветя, вероятно  рози.
Оказва се, че бутониера е доста лесно да се направи в домашни условия. Почти елементарно.
За моята проба използах:
Тел  и клещи за рязане
Органза или цветарско тиксо, или и двете (жегите абсолютно ме отказаха да обикалям за специалното тиксо, реших да видя какво ще се случи, ако ползвам само органза)
Цвете, откъснато от градинката пред блока

Какво по нататък?
Основната хитрост в цялата история е телта.
1. Около 10 сm тел се оформят, като форкета и се пробива цветето в неговата основа. Тук ми хрумва, че може да се ползва зелена тел и зелена органза, за да се наподоби истинска дръжка.
2. Вземам органзата, която е около метър, и я завързвам близо до основата на цветето. Тъй като е много "игрива", добре би било, да се фиксира с малко силикон към телта.
3. Започвам да осуквам органзата около телта от основата на цветето на долу, после тръгвам в обратна посока. От време на време може да се капва по малко силикон, за да не се размести органзата. Завързват се двата края на панделка (но да е красива, не като моята) или пък се скриват, за да се получи гладка дръжка.
Готово - за не повече от 5 минути имате нежна бутониера.
Pin It button on image hover