Follow by Email

неделя, 1 ноември 2015 г.

Несъвършена

Замъглен екран; изтрих грешните снимки и остана най-смотаната и разни други несъвършенства, но така се случи този път. Едвам изнамирам време за дребното етикетче, което да даде индивидуалност на цветето, но намирам.
Иначе - пътьом към празненство, нямах време да спирам и фокусът витае някъде извън снимката. Снимайки установявам, че на тази поляна есента все още не е дошла.

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Цикория/синя жлъчка/синчец

Вървя и тя е навсякъде. Буквално. Дори и тук в града. По неокосените междублокови пространства, виждам я край тротоарите, а по селата - целиии поляни с това мъничко синьо цвете, по-познато унас като "синя жлъчка" или просто "синчец" и по-малко като "цикория". Никога, ама никога не съм предполагала, че от това синичкото дребосъче се измайсторява заместител на кафето. Винаги като съзра цикория, се сещам за миналото лято.
Обичам да пия кафе. Дори следобед. Но кафето с малко и лесно повръщащо бебе може да се окаже проблем. Когато имаме тази комбинация, кафето следва да се избягва. Много лошо. Особено, когато това е от едно от малките удоволствия, с които започваше денят ми... Спасението дойде по пощата от сестра ми и се изразяваше в пакет Цикория - на вид досущ като истантно кафе, на вкус - почти същото. И не само, че не е вредна, а тъкмо напротив. Някои от разнообразните бонуси за здравето са: успокояващо и релаксиращо действие, много полезна за стомаха, подобряваща дейността на сърдечно-съдовата система, с диуретичен и топящ мазнините ефект и т. н., и т. н.
Ами, наздраве!


петък, 23 октомври 2015 г.

зелена картичка


Картичка-поздрав за един малък мъж, с пожелание за много попътен вятър по време на дългото пътешествие, наречено "живот". 

понеделник, 19 октомври 2015 г.

мини и бърза

Кадър от първия учебен ден на направената много набързо (то си й личи и без да казвам) картичка за госпожиното цвете. Някъде към 7 вечерта на 14-ти се усетих, че нямаме китчица, та за картичката почти нямах нерви и малко кривнах хартиите :))) Мога спокойно да я нарека 2-минутна картичка. 


петък, 16 октомври 2015 г.

спяща Ида

Тази прекрасна поспалана с творчески разпилени коси от вчера е моя собственост за сумата от 2,25 лв. Бухнах се вчера, ей тъй безцелно, в магазина за Second hand дрехи до нас. Малкото Иви все още не беше пощуряло в количката и реших да се пошляя и да поразгледам. Принципно нищо нямаше да вземам. Ходя си между дрехите и хоп - пред мен кош пълен с .....порцеланови кукли. Не знаех, че и такова чудо има на света, но ето на - имало. Почти всички бяха издокарани в стил придворни от 18 в. (примерно) и като видях Идата (аз си я кръстих така), я грабнах както сврака - стъкълце. Бързо установих, че е и удароустойчива (след като Ивито я засили в земята), така че не се притеснявам особено, ако попадне отново в ръцете й.
Прибрахме се, поизпрах я, понагласих косата и сега си спинка на бюрото.

неделя, 20 септември 2015 г.

веселите капачки

Понякога като седнем на кафе, пия сок и си запазвам някои от капачките, на които посланията някак са съвпадали с моментните ми настройки. Намериха си място на хладилника, където слава Богу има още много място за всякакви подобни нещица :)

петък, 5 юни 2015 г.

за кръщене или къде да сложим кичура коса

От сватба - на кръщене.
Задачата - нещо за съхранение на кичура коса, който ритуално се отрязва.
Вместо кутийка, каквито обикновено се предлагат за случая, направих плик - по-компактен е от кутията, а аз нали си падам по практичните неща. Отново посегнах към папката с хартиите, някои от които приличат на рисувани сънища. Мда, хванах инерцията от сватбения плик, но се оказа бърз вариант, а последно време и секундите са ми важни...


плик и картичка в 1

Тазгодишния модел на сватбен плик, с пришита ЛЮБОВ най-отпред. Десените са далеч от сбатбените, но пък много я харесвам тази папка с хартии, едни такива различни, и все към нея посягам напоследък.


петък, 29 май 2015 г.

WOW!

Поразителен екземпляр, достоен за предаване на National Geographic, срещнахме на магистрална бензиностанция. Голям колкото човешка длан, този пеперуд си стоеше тихо и мирно, без да се притеснява нито от хорската глъч, нито от свистенето на колите. Винаги съм мислела, че пеперудите са с фини, ефирни крилца. Този (прилича ми на мъжки) ме порази с релефните и приличащи на пера израстъчета по крилата си.

вторник, 19 май 2015 г.

приготовление на сорбета разни

Тазгодишния модел на домашния ми сладолед е на кубчета. Дидко им се радва, а за мен е лесно - така елиминирам нуждата да се бърка през около 30 минути сместа докато е във фризера. А и често забравям да го правя и после си имам едно ледено паве, с което трябва да се боря. Освен това, за сега, канселирам правенето на сложни рецепти, включващи много продукти, варене, бъркане и прочие. 
Използвах момента докато бебуня си приказваше с пералнята да пасирам 200-300 g ягоди с маааалко захар, колкото да им даде допълнително сладко, че не бяха от съвсем най-наситено червените.
Напълних формата за лед + няколко завъртулки сметана и докато съм започнала, взех че съм готова. 1-2 часа във фризера (през които се изискват здрави нерви, за да отговаряш на всеки 5 минути на въпроса "Сладоледа готов ли е?") и вечно гладния за сладолед може да ги напада. 
Направих и няколко броя бананови шейка, които сипах в пластмасови чашки (за да приличат на онези отровни ледени сокчета). Въпросните по някое време са изчезнали без дори да разбера, а аз си мисля, че кротко си се замразяват...


понеделник, 27 април 2015 г.

дребосъчета за бебешка главица

Най-сетне и ивината главица се накичи с нещо, направено от майка й. Oформи се добра колекция за има-няма половин час. Използвах налични фибички без декорация, които преди 7 години усмиряваха дидковия перчем. Моделът е доста немирен и засега 3 броя успях да документирам.
Бялото сърчице е от незакичена мартеница. Поръсих с малко искрящи тръбички за захарен ефект.
И малко неделно безгрижие........

понеделник, 23 март 2015 г.

още отпечатъци

Малко приключение се оказа да се вземе отпечатък от бебешка ръчичка - да отвориш юмручето, да го задържиш разтворено, да опазиш четката, боичките, чашката и т. н. от другата ръчичка, да задържиш бебето без да се върти като шило, и пак да отвориш юмручето и да успееш да го "залепиш" разперено на хартията. 
Аз успях от 2-я опит да получа що годе читав отпечатък. Първият стана една голяма плесканица. Баткото беше лесен - на драго сърце сам се намаза :)))


сряда, 11 март 2015 г.

дамски дарове

Ето ги и тазгодишните осмомартенски тефтери - за госпожи, баби, леля и други заслужили. Сладурските корици ме накараха да си оставя и един за мен (все пак и аz съм "заслужила"), едвам се спрях на десен :) 

петък, 27 февруари 2015 г.

Отпечатък жизнерадост

Този път акварелните цветя се превърнаха в картина. И към картината семпла картичка.

събота, 21 февруари 2015 г.

Спасителна операция



Стига толкова публикации с манджи, да се върнем на по-приятните занимавки.
Разбира се, не откривам топлата вода, видях, че отдавна някой се е сетил за нещо подобно, но наскоро ме сполетя озарението как да си спася горките накити от бебешките ръце, които между впрочем дърпат толкова силно, че често пъти си казвам "е, този път герданът ми замина".
Най-лесното и бързо решение е в шепа дървени топчета, здрав шнур и плаващ възел. Аз се заиграх и направих още един отвличащ вниманието гердан, който не знам дали ще издържи дълго на стихийните дърпания, но съвсем скоро ще стане ясно.

вторник, 13 януари 2015 г.

Веге-бонбони

Бонбоните, които правих няколко пъти през декември. 
Предисторията: 
Рових се в "нета" за някакви домашни бонбони в началото на миналия месец, трябваше ми рецепта за 13-ти. Неведомите съдбовни пътища ме отведоха до сайта vanilakitchen и рецептата на тези какаово изглеждащи топченца. Едни от първите думи на ваниловата публикация бяха "13 Декември". От 365 дати в годината да попадна точно на тази, за която ми трябваха си беше доста "тра-ла-ла" и разбира се си казах, че това са бонбоните. 
Без печене, без захар или каквито и да други вредности. Не може повече да искаш от едни бонбони. Спокойно може да се прекалява с тях! 

понеделник, 12 януари 2015 г.

Нова година - нов късмет!

Мисля си колко хубаво би било, ако мога само с мисъл да управлявам компютъра или с гласова команда - също съм съгласна. Поне 5 поста си чакат и незнайно дали скоро и въобще ще се появят в дневника...
Две седмици по-късно ми остава време да пожелая "Честита Нова година!"
След лазурното небе, което имахме на Коледа, баба Зима се събуди и ръсна снежец и донесе новогодишно настроение.

Pin It button on image hover