Follow by Email

неделя, 25 декември 2011 г.

Коледната размяна - финалът

Моята Коледна къщичка, изработена от Борето от Варна*, положена в мека избродирана рамка. В къщичката си имам подаръци, елха с гирлянд и запалени свещички. Вратата и прозорците са украсени със свежи клонки и всичко това е тооооолкова миниатюрно и нежно. Само мога да предполагам колко търпение и време е коствало на творящия. Благодаря ти, Боре, за прекрасния подарък!
*Ако имаш твое местенце, ще сложа линк, но моля да ми го подкажеш.

Тук представям и кошничката, която творих за Юлка Неделчева. Първото нещо, за което имах търпението да тропосам от начало, та до самия край.

Настоящата седмица ми беше на пребързи обороти и снимките ммм ..., някак не ми се получаваха.
Миг преди да бъдат опаковани.

Честита Коледа!

понеделник, 19 декември 2011 г.

"Къпещата се"

 Седмицата на Коледа (имаща снежен и мрачен понеделник) започвам съвсем неколедно, направо плажно. Но, късмет! Паднало й се на тази Тилда сега да се появи.
Вече няколко седмици прехвърлях полузавършеното тяло на Дамата с бански - измъквах го ту от някоя кутия и го поставях в друга, за да не пречи, или се появяваше изпод платовете, с които се налагаше да работя. Явно е, че напомняше постоянно за себе си. Вчера някак се смилих над нея (при поредната й поява от някъде си) дотолкова, че да я довърша. Между писане по скайп и неделно гледане на телевизия, се запоявиха липсващите елементи: ръцете, плувната шапка, така наречените очи, косата в цвят "жълто русо". О, и да не пропусна шалтето.
"Къпещата се" е готова!
Признавам си, че райетата на банския ме разочароваха (май това беше и причината да я зарежа толкова време) - нещо не се напаснаха сполучливо, а и наклона не трябваше да е така рязък, а по-полегат. Втори минус - използвам вата. А ватата прави подли номерца. Не запълва обема равномерно, на места се получават твърдини или гънки (както стана с врата и на места по краката).
Денят е лош за снимки.

Вече госпожата е настанена удобно на бюрото и ми прави приятна компания.

неделя, 18 декември 2011 г.


В събота без малко да пропуснем да посетим тазгодишния Благотворителен базар, организиран от ДБМ (Движение на Българските Майки). От щанда, отрупан с прекрасни и майсторски изработени творения, си избрахме (почти единодушно) този симпатичен, мекичък венец. Чудесен е!
Поздравления за усилията на всички, участващи в това Коледно начинание!
С намерение в следващия базар да се включа не само като консуматор.

петък, 16 декември 2011 г.

кутийки и още кутийки

 Дидко днес празнува иначе утрешния си имен ден в градината. За почерпката избрах кутийките на Дани от Крокотак, които напълнихме с дребни лакомства. И тъй като опита ми с миналогодишната хартиена торта показа, че едно такова начинание изисква доста време, започнах подготовката още от ... Октомври. Така полека и на порции подготвих 25-те броя кутийки - рязах, прегъвах и лепих само при наличие на съответното настроение и толкова, по колкото ми се искаше.
Именника през цялото време отмъкваше по някоя друга кутийка, за да я превърне в гараж на колите му. Цяло чудо е, че нито една не пострада и днес ги доставихме в пълен брой и изряден вид.
 И докато още бях на хартиена вълна, направих три кутийки с елхички за Коледния ден. Като един порядъчен Плюшкин, прилежно си бях събрала и запазила изрезките от цветните картони за именника, които (изрезки) ползвах за декорация на Коледните кутийки.

сряда, 14 декември 2011 г.

"Нещо" за документи

Онзи ден ми се наложи да си ползвам документите. Вадя калъфчето и, о, ужас! (хм, дали така се слагат тези запетайки?!) В отчайващо състояние е. Премина ми бърза мисъл, че би било хубаво да си направя ново, ама кога ли. Въобще и не се надявах на себе си, че ще стане скоро - съвсем елементарна работа, да, знам, ама последно време трудно опирам до машината (а и Коледен проект довършвам, за който също труднинко смогвам).
Нааай-неочаквано снощи му дойде момента - в 12 вечерта, докато чаках да минат двайсетте минути, за които моя Румен ще се прибере до мястото си на пребиваване и ще си напишем по 2 реда международно. Тъй като не ме свърташе на едно място, насочих нетърпението си в изработването на новия калъф. Сигурно това ми е най-бързо направеното нещо от този тип. Спореше ми (за разлика от други пъти, когато не ще и не ще нещото да се получава).
Сложих златничко ришитче, което междувременно го използвах и като "ухо" за копчето (същия този златен ширит го взех за Коледния проект, но ми останаха толкова много метри, че сега сигурно на всяко второ изделие ще го пробутвам).

И един етикет - използвах този, който най-лошо се получи. Боята му е дошла в повече и контурите са се разляли. Но нали е от експерименталната серия, си прощавам.
И едно копче, кожено, имам няколко такива - от цяла вечност са.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

етикетите


Продължавам да развивам темата с етикетите "Копче". Кацнали върху торбичките за сестра ми от новата партида. Съвсем прясна - от снощи.

петък, 18 ноември 2011 г.

за patchwork-a, размяната и първите етикети

Групата на Patchwork BG. Първо, много се радвам, че има такава; после - че я открих (разбира се, случайно) и последно, че съм нейн член.
Аз и моето присъствие там - предимно мълчаливо наблюдение, прекъсвано от леки паузи за поздрав и прихласвания по някоя красота. А момичета правят наистина страхотни неща. Обичам пачуърк!
И сега да си дойда на думата. Пристраших се и се гмурнах в моята първа пачуърк размяна - Коледна при това. Вълнувам се! Пожелавам си да се справя прилично (признавам, че не познавам тънкостите на материята и нещата ги правя единствено по усет).
Идеята за подаръка е готова. Разкривам, че няма да бъде подложка за чаша. Преди няколко дни запретнах ръкави и дори част от проекта е готов. Цветовете са семпли и зимни. Всичко правя бавно и хапка по хапка (за пръв път се отнасям с такова търпение и не бързам като ожилена да приключа работата).
Заради размяната се мобилизирах и направих първите текстилни етикети. Няма нищо философско около тях - оформих печат "Копче", взех текстилна боя в свежо зелено, сатенена лента и останалата част беше единствено забава. Експериментирах - слагах повече или по-малко боя, после преценях кой вариант стои по-добре (пишейки ми изплува спомен в съзнанието за печатите от суров картоф, които правехме като деца и как отпечатвахме червени и розови сърца върху бял памучен плат. Не помня какво сме направи от плата после).


понеделник, 31 октомври 2011 г.

Елхички


Малко рано отправям поглед към Коледа, а може би пък не е толкова рано. Или просто съботата преди една седмица беше прекалено студена и много зимно настройваща. 
Използвах същите онези стари джинси, които малко, по малко заживяват втория си живот.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Зайка № 3

Лошото време си има и някои положителни страни. Точно благодарение на него завърших започнатата преди 2 месеца зайка - в началото на Август частите й бяха разкроени, зашити, напълнени и ... до там.
Докато я довършвах, Дидко гледаше неговата Зайка и ми казва:
- Не искам майка. Искам спортен. ("майка" е защото заека е с рокля, б. а.)
Явно ще трябва да направя и един спортен заек или най-малкото да ушия мъжки дрехи на "майката".
 хм, пръста ми как издайнически се подава от върха на шапката...
Сред всички участници в неделния куклен театър.

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

3 спешни

торбички и калъфчета за творенията на сестра ми (test edition). Искаше ми се да съм готова и с личните ми етикетчета от текстил и торбичките да придобия завършен вид, а не да са така безавторни...
Този калъф, го пообърках и по неволя се получи такъв модел. Доста се разминава от първоначално зададените размери, но все пак се надявам да влезне в употреба.
Направих го най-лесно и най-бързо.

Тези дребосъци, колкото и лесни да изглеждат, направо ми стъжниха живота - поне двойно по-дълго се занимавах с техните особи. А дребосъка в кафяво-флоралната гама, най-изчистиния и простичък модел, очевидно се забавляваше с мен, карайки ме да го разшивам многократно.
Пфу, готови! Успях!



вторник, 11 октомври 2011 г.

Кошничка-помощничка

Или казано по съвременно му "органайзер". Направена е (все пак предпочитам да си я наричам "кошничка") от крачола на стари и безнадеждно скъсани джинси. Сложих картон, изрязан като кръг, на дъното и така го подсилих. Принципно и в стените може да се вгради картон, но и без такъв конструкцията се получи стабилна.
I like it!

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Рафт 2в1

Този пост добре си отлежа няколко седмици, докато дойде времето да се появи на бял свят. 
И така малко предистория:
Лятото Румен майстореше нови кошери и се беше снабдил с 2-3 бр. няколкометрови дъски. В края на сезона си изпросих едно малко парче. Имах идея да го превърна в рафт за дидкови книжки. Но по-важната и полезна работа, която исках рафта да ми върши е да бъде като открит мини гардероб. Последното бях решила да постигна с помоща на кукички, навити от долната страна на рафта (дъската е достатъчно дебела), които да държат закачалки с оборотни дрехи. 
Снабдих се с необходимите дреболии за реализиране на идеята - в моя случай от Baumax. Посочила съм ориентировъчни цени, тъй като касовата бележка не я пазя. 
В крайна сметка реших да оставя рафта в натурален цвят и така бялата боя отпадна от този проект, но пък ще ми свърши идеална работа, ако реша да се позанимавам с декупаж в някой свободен момент. 
В един съботен и все още летен следобед терасата се превърна в работно място. Заех се с шкуркането на дъската. Бррр..рр.р! Не беше особено приятна тази дейност. Горещо препоръчвам да си вземете маска против прах. Направо си е задължителна. Добра работа ще свърши и една простичка противогрипна маска. Лично аз се налапах богато с дървения прах - не бях предвидила тази подробност, а вече се бях захванала с работата и никак не ми се прекъсваше (нали знаете как е като майсторите нещо - нямате търпение да го направите час по-скоро). 
Тук следва момента с боядисването или лакирането, който аз пропуснах. 
Маркирах местата за пробиване (за кукичките и конзолите). По-нататък Румен ми помогна и работата по монтажа я свърши той.  
Рафта вече поне 2 седмици ми върши чудна работа, просто чаках угодно време да го снимам - прибираме се все по залез слънце от площадките, когато стаята вече е мрачна, а исках слънце и светлина за снимките. Тази събота и неделя си останахме в Повдив и си казах, че най-после ще го снимам. Уви, неделята донесе само дъжд и мрак със себе си, но все пак направих няколко снимки. 


Докато рафта чакаше за своите снимки, го поукрасих с весел мотив от два крокодила (изрязах ги от останали салфетки от рождения ден на Дидко). Все пак боята влезна в употреба, поне колкото да я сефтосам.

4. Слагане на мотива. 
5. След като изсъхне се нанася лак.


петък, 7 октомври 2011 г.

Печат собственоръчен - първи опит


Има голямо очарование в ръчно изработените печати. Реших да пробвам и аз. Преди около 2 месеца започнах да търся резци. Проверих в няколко "квалитетни", добре заредени иначе книжарници, но с такова нещо като "резци за линолеум" не разполагаха, дори някъде ме поглеждаха малко странно. И вчера, отивайки принципно за хляб, открих така търсените резци в една затънтена квартална книжарничка (странно как нещата се случват тогава, когато най-малко очакваш. И това е като неписан вселенски закон.) Тъй като нямаха линолеум, взех на сляпо една по-голяма гума.
Как да си направим сами печат е добре разказано тук.
Нарисувах моята картинката - буквата "Е", трансформирана като цвете. Отпечатах картинката върху гумата. Гумата! Ах, гумата! Оказа се много, много трошлива и тотално неподходяща за целта на занятието. Може би в качеството си на триеща моливи е невероятно добра, но за изработка на печати - абсолютно лош избор.
 И все пак стигнах до първата щампа. Ненаситена и груба, но нали си е от моя първи печат и ми стана мила. Дори все пак прилича до някъде на първообраза си.
Тук приключвам с поста. Има разсейващи фактори около мен и някак не мога да си събера мислите...

понеделник, 3 октомври 2011 г.

В цвят "Водно конче"

Чуден есенен ден. И много подходящ за снимки в парка.
Част от обяда ми в съчетание с един много закъснял подарък - колие с кристал Swarovski, 6 стъклени мъниста, цветна корда и сребърно закопчаване. Първоначалната ми идея беше съвсем изчистена, но накрая се получи този резултат - също ненатруфен, а може би и постен за нечий вкус. Добивам смелост в движение и следващия път ще пробвам нещо по-така.

сряда, 21 септември 2011 г.

Веселба и малка чанта за ръка

Понякога, като излизам на вън, не ми е нужно присъствието на цялата дамска чанта, а вземам само телефон, портфейл, ключове. И после трябва да си ги стискам в ръка - уж с по-малко багаж да съм, пък се получава още по-неудобно. Поради тази причина преди няколко вечери си направих малка чанта за ръка.
Докато се опитвах да направя няколко снимки на малката чанта, не знам кой на кого пречеше повече - Дидко на мен или аз на дидковата игра.
Получи се това:




И накрая стана съвсем невъзможно да си довърша работата. Идеята беше да има още няколко кадъра, но явно ще бъдат направени по друго време.
...........................................................................................
Дойде и момента за продължението. Поглед от вътре.

понеделник, 19 септември 2011 г.

la simplicité

Едно от нещата, които отдавна стоеше в списъка "Да направя". Изчистено едноредово колие от корда и плаващо мънисто. Много семпло и едва забележимо.
В, събота, запътили се към събитията от Ноща на музеите, влезнах съвсем на бързо в магазинчето за бижу-материали. Вечерта, като се прибрахме, сглобих елементите и най-накрая колието беше зачеркнато от списъка.
А преди да дойде ред на моето колие, беше нашата нощна разходка.
Стартовата точка - Археологическия музей. Оказа се интересно място за четиригодишни. Непознати предмети и много въпроси (това какво е? а, това? а, това?...)

Поредното обяснение на висок глас по темата "Какво има пред мен".

След това - към Стария град. Успяхме да хванем, макар и към края, детската програма в Етнографския музей. 
Както често се случва при мен, батерията на телефона свърши в разгара на събитията и трябваше да приключа със снимането.
И така, рисувахме, разглеждаме, ядохме сладолед и се спуснахме обратно към центъра. 
Джумая джамия беше отворена - никога не бях влизала вътре. Голямото пространство и мекия килим, привличаха като с магнит децата. Включително и Данаил бързо забрави напътствията, които предварително получи. Кълбета, бягане, въргаляне, гонене с другите... след като едвам го изкарах, поиска на други ден пак да сме дойдели :))
И силите ни стигнаха някъде до тук. Решихме да се прибираме. Много топла нощ, почти жега.



Pin It button on image hover