четвъртък, 27 септември 2012 г.

За сладоледа с любов

Вкъщи си отглеждаме сладоледено чудовище - ненаситно и имащо място за поне още едно сладоледче.
Септември сме, но ежедневното изнудване на моя милост, за сладолед, продължава. Е, преди няколко дни ми втръсна да "мижам" при поредния боклучав продукт от магазина и казах (крайно време беше), че ще пробвам някоя от сладоледените рецепти, отлежаващи в готварския ми тефтер.
Ползвах тази рецепта за Джелато и тази за крем Англез и личната ми интерпретация се получи някъде по средата.

Продукти за 800 ml сладолед (= 1 една кутия фамилен сладолед, но не от онези огромни разфасовки, а от по-малките фамилни)

600 ml прясно мляко
200 ml течна сметана (!животинска!)
3 жълтъка на големи яйца
1/2 чаена чаша захар
2 с. л. нишесте натурално
ванилия

1. Загрявам млякото и сметаната на 3-та или 4-та степен на котлона (от общо 6). Ползвам млековарка, която е с двойно дъно.
2. Размивам нишестето в малко хладка вода и добавям към сгорещеното мляко и сметана.
3. Добавям и половината количество захар.
4. Бъркам от време на време (с дървена лъжица).
5. Жълтъците смесвам с останалото количество захар и бъркам с тел до получаване на светъл крем (не забравям на бъркам и млечно-сметанената смес на котлона. Тук за момент ставам като многоръкия Шива). Котлона е на 3 степен.
6. Започвам да добавям съвсем внимателно от млякото към разбитите жълтъци, при непрекъснато бъркане. Внимавам жълтъците да не се сготвят. След като съм добавила около 400 ml от млякото към жълтъците, връщам сместа обратно в тенджерата на котлона.
7. Бъркам около 10 минути.
8. Прецеждам крема.
9. Оставям да се охлади.
10. Слагам във флизера.
11. Разбърквам на около всеки половин час, за да не стане сладоледа на голям блок (което първия път ми се случи).
12. Изяждаме получена вкусотия съвместно с чудовището. Страхотно си отива с парченца круши, а със сигурност - и с всеки друг плод.



неделя, 23 септември 2012 г.

УЗОР-забавление

Панери, кошнички, кутии и всякакви техни посестрими, винаги са ми дефицитни. Дори и 1000 панерчета да имам, ако изкочи 1001-вото от някъде, няма да се отнеса с отвращение, а просто ще намеря какво да сложа в него (не че е много добре това, де... знам ли, може и да е някакво болестно състояние).
Вдъхновението дойде от тук, като се оказа, че първоизточника всъщност е Ива - идеята много, много ми допадна. Знаех какво искам да направя, бутилките са осигурени, чакат чинно (дори вече започват да ме дразнят, натрупани в 1 ъгъл), но поялника е проблем - така де, не във всяка къща има на разположение поялници. Хм, хм, мозъко, мислѝ, мислѝ, мислѝ!  И мозъкът измисли да се пробвам с УЗОР - онзи соц-уред за гравиране върху дърво, който за щастие е бил част от детството на мъжа ми и за още по-огромно мое щастие е запазен, че и работи!!! 
И резултата - кошничка за разни женски тубички и инструменти от 3-литрова бутилка (все още размишлявам дупките дали са достатъчно или не, може би ощеее мъничко дупки няма да са излишни).
Подхванах и една голяма туба, събота я понарисувах малко. Има още работа по нея, но за сега предимно гледаме да хванем хубавото време на вън.
Определено си намерих занимавка за доста време напред!

понеделник, 17 септември 2012 г.

На есен - с песен

 Неделните приготовления за "петнайсти"...

Опити за събуждане на полузаспалия ученик...

неделя, 16 септември 2012 г.

Гривна от велур

 И някъде там, между яденето на чийзкейка, приказките и кафето, започна да придобива основен вид новата розовичка гривна.


В неделя, покрай кафето на тераса, стана готова!

събота, 15 септември 2012 г.

Петъчно-съботен лимонов чийзкейк с извара

Като една средностатистическа потребителка на социална мрежа, прилежно съм се абонирала към няколко кулинарни сайтове. Тъкмо от там ми попадна рецептата на този лесен вариант на чийзкейк
Петък беше. И понеже традицията е да се ляга минимум в дванайсет, реших, че евентуалните гладни, могат мъъъничко да изчакат, защото ми е изключително важно да го пробвам този чийзов кейк.
Разбира се, лесният вариант е да се ползват готови бисквити, но за мен това е един голям (всъщност огромен) компромис, още повече, че домашните стават съвсем, съвсем бързо (често правя ей така, да си имаме за хрупане).
Ползвах следната рецепта:
1 яйце
1 с. л. олио
захар на око (примерно към 1/4 чаена чаша)
амонячна сода (около 1/3 пакетче)
ванилия
брашно, колкото поеме

Полученото тесто се разточва на тънка кора (разточвам върху хартия за печене - трик, скойто спестявам много нерви по прехвърлянето на кората от плота в тавата). Слагам в предварително загрята, на 220 градуса, фурна. Пече се на 200 градуса.

От тази доза излезнаха 220 гр. бисквити. За справка, рецептата за чийзкейка изисква 200 грама.
Смлените сухи съставки + маслото (сложих 80 грама) 
Готов за печене (да не забравя! Освен настърганата лимонова кора, сложих и половината сок на лимона)

Престоя 1 нощ в хладилника. 
... и дружно беше изяден в парка.



сряда, 12 септември 2012 г.

от мъниста герданче


Без особена причина, реших, че ще правя гердан. Използвах, каквото ми се намираше из кутията за дрънкулки...

неделя, 9 септември 2012 г.

Could it be easier?



Поредните 2 чифта обе(и)ци. От любимия ми тип - "stud earrings".
Нанизващо мънисто и пиронче, и това е! (може да се капне малко лепило, за да се фиксира мънистото).
Имам най-бързите обеци на света!!!
Pin It button on image hover