сряда, 31 октомври 2012 г.

Още 1 лесна гривна и чифт обици


Продължавам да съм на вълна топли, земни, есенни цветове.
Тъй като последно време съм принудена да се придържам към лесни проекти, ако искам те да се осъществят, правя лесна есенна гривна. Топчето е с цвят на сърдито небе.
И като почитател на миниатюрните обици, правя малки велурени цветчета. 

Отново отивам при Елшите. Забавно е.


На есен - с кестен




Един от кестените, които прилежно бяха събрани в събота влезна в ролята на бижу-елемент, че дори повече – зае централно място в окончателната композиция.
Трудно се откъсна от сърцето Данаилово, който като ме видя с колието не пропусна да ми се скара и ме застави „Веднага да си му връщам кестена”...

Използвани материали:
Кожа, керамични мъниста, метална закопчалка и кестен. 

Включвам се тук.

неделя, 28 октомври 2012 г.

Кошнички

Едната е от претворено дъно на пластмасова бутилка. Другата – дидково изпълнение от градината. В събота, дидковата, я напълнихме с кестени от парка. Студен ден с оловно небе. Но пък съботен.
Натъкнахме се на водно конче.




петък, 26 октомври 2012 г.

Да завършим петъка със сутрешна снимка с папионки. За разнообразяване на омръзнали обувки.
Все още е приятно сутрин с колело.

неделя, 21 октомври 2012 г.

Съединяването на 2 края

От сестра ми се сдобих със запазена дамска черна чанта, не голяма, но достатъчна за ежедневните потребности на една, свикнала да ходи с наднормен багаж. Забележката, която  беше извадила чантата от употреба е липсваща катарама за закопчаване на презрамката.
Нямах конкретна идея как ще свържа краищата, само знаех, че не ми се губеше време в търсене на подходящата катарама. Продължавайки да нямам точна идея, взех на сляпо няколко халки, различни модели и бях сигурна, че ще ми свършат работа. С помощта на тях, 3 дупки в презрамките и толкова рапиди + малко дрънкулки (без тях, на къде? :) ) "съединяването" се осъществи.
Е, да, пропуснах да направя снимки "Преди", но и сякаш не са толкова нужни. 

неделя, 14 октомври 2012 г.

От тел и морски камък


Бележко-държател. Възможно най-лесен за направа. 
Идеята не е моя, но сред 100-тината блогове, които следя, изгубих дирята на първоизточника, за жалост. 

събота, 13 октомври 2012 г.

Приказка върху хладилник

Отдавна не съм се разписвала в дневника с нещо деЦко :)) като се замисля. Та, какво ще кажете за порция куклен театър? Обичате, казвате, но ви се вижда трудоемко да правите кукли. Ооо, леснотия! Решението е - кукли от хартия.
....
Много ми харесаха хартиените фигурки на Двама с мама, които са приготвили за техния домашен театър. Тъкмо те (благодаря за вдъхновението) бяха повод да направя нещо в подобен дух, но малко преиначено.
Премиерната приказка беше веднага избрана - Дядо и ряпа. Кратичка, вярно - леко бебешка за 5-годишен момък, но пък за сметка на това изобилства от герои и е много любима на същия този 5-годишен.
"Преиначаването" на фигурките беше в това, вместо дупки за пръстите (както е в по-горния линк с вдъхновението), да им залепя по парче гъвкав магнит, защото сцената щеше да е ...мда, познахте, хладилника. Прежалих 1 магнитен стикер (предостатъчен за всички герои), който нарязах на малки парчета, които залепих за  гърба на фигурките.
С хартия и боички (моливи, пастели, флумастри и от сорта) за кратно време може да "изфабрикувате" впечатляващ брой приказки.

Нарисувани, изрязани и чакащи водните бои.
Зелеее...
 Прототипите... Претърпях остра критика, за това, че нашите герои не са точни копия на оригиналите...
 Подредени на "сцената".
Ако някой се чуди по какъв начин елена се вписва в композицията, отговорът е елементарен - това било пръстта в дядовата градина. 





понеделник, 8 октомври 2012 г.

С нови пеперуди



от сестра ми. Всъщност пеперудата е една - по половин за всяко ухо.
Неочакван дар, връщащ към усещането за лято!
Pin It button on image hover