понеделник, 26 октомври 2015 г.

Цикория/синя жлъчка/синчец

Вървя и тя е навсякъде. Буквално. Дори и тук в града. По неокосените междублокови пространства, виждам я край тротоарите, а по селата - целиии поляни с това мъничко синьо цвете, по-познато унас като "синя жлъчка" или просто "синчец" и по-малко като "цикория". Никога, ама никога не съм предполагала, че от това синичкото дребосъче се измайсторява заместител на кафето. Винаги като съзра цикория, се сещам за миналото лято.
Обичам да пия кафе. Дори следобед. Но кафето с малко и лесно повръщащо бебе може да се окаже проблем. Когато имаме тази комбинация, кафето следва да се избягва. Много лошо. Особено, когато това е от едно от малките удоволствия, с които започваше денят ми... Спасението дойде по пощата от сестра ми и се изразяваше в пакет Цикория - на вид досущ като истантно кафе, на вкус - почти същото. И не само, че не е вредна, а тъкмо напротив. Някои от разнообразните бонуси за здравето са: успокояващо и релаксиращо действие, много полезна за стомаха, подобряваща дейността на сърдечно-съдовата система, с диуретичен и топящ мазнините ефект и т. н., и т. н.
Ами, наздраве!


петък, 23 октомври 2015 г.

зелена картичка


Картичка-поздрав за един малък мъж, с пожелание за много попътен вятър по време на дългото пътешествие, наречено "живот". 

понеделник, 19 октомври 2015 г.

мини и бърза

Кадър от първия учебен ден на направената много набързо (то си й личи и без да казвам) картичка за госпожиното цвете. Някъде към 7 вечерта на 14-ти се усетих, че нямаме китчица, та за картичката почти нямах нерви и малко кривнах хартиите :))) Мога спокойно да я нарека 2-минутна картичка. 


петък, 16 октомври 2015 г.

спяща Ида

Тази прекрасна поспалана с творчески разпилени коси от вчера е моя собственост за сумата от 2,25 лв. Бухнах се вчера, ей тъй безцелно, в магазина за Second hand дрехи до нас. Малкото Иви все още не беше пощуряло в количката и реших да се пошляя и да поразгледам. Принципно нищо нямаше да вземам. Ходя си между дрехите и хоп - пред мен кош пълен с .....порцеланови кукли. Не знаех, че и такова чудо има на света, но ето на - имало. Почти всички бяха издокарани в стил придворни от 18 в. (примерно) и като видях Идата (аз си я кръстих така), я грабнах както сврака - стъкълце. Бързо установих, че е и удароустойчива (след като Ивито я засили в земята), така че не се притеснявам особено, ако попадне отново в ръцете й.
Прибрахме се, поизпрах я, понагласих косата и сега си спинка на бюрото.

Pin It button on image hover