Follow by Email

сряда, 17 декември 2014 г.

каша

Контингентът вкъщи, чакащ за порция следобедна закуска се състои в:
- 1 бр. постещ; 
- 1 бр. почти 6 месечно;
- 1 бр. батко, който мнооого лесно вързва кусури на манджите.
Как да направим бърза закуска за всички? Отговорът изкочи от 1 пакет кавяв ориз, който кротко си стоеше в шкафа. Защо кафяв? Разбира се, защото всичко полезно си стoи в негo, докато от полираният, горкия, е изтръгнато всичко ценно. Заслужава си да се прочете повече за азиатсия диамант - например, ето тук много хубаво е разказано.
И тъй, поизчистих ориза, измих го и го метнах във фурната да се изсуши - стоя около половин час при 80 градуса (стъпки, които следвах от прочетените препоръkи за приготвяне на домашна бебешка каша в bg-mamma). После - смлях го всичкия и си го прибрах в стъклен буркан. Сварих известно количество, оставих да се задуши и добавих няколко пасирани банани. Всички са доволни. За чувствителни стомаси e добре бананът да не е суров, а да е минал през огъня. 

събота, 13 декември 2014 г.

Най-лесният сладкиш

Едва ли съществува по-лесна рецепта за сладкиш от тази, която използвам последния месец. Има и съществен бонус - съдът за печене се ползва и за подготовка на сместа. Така след като сладкишът е вече във фурната, в кухнята не се търкалят 10 купи, които чакат за миене, а само шпатулата, с която съм разбърквала.
И така, нужни са:
1. Чаша и половина брашно - пресято
2. Чаша захар 
3. Сода за хляб - горе-долу 1 чаена лъжица 
4. Какао - не го меря, ръся смело
5. Ванилия
6. Солчица - слагам няколко щипки
Всички продукти се слагат в съда, в който ще се пече (на дъното поставям хартия за печене) и се разбърквт много добре. Правят се 2 кладенчета - в едното се слага 1 супена лъжица бял оцет, а във второто - 5 с. л. олио. Всичко това се залива с 1 чаша вода и се бърка до получаване на гладка смес. Пече се в предварително загрята фурна (към 180 градуса) за около половин час.  Пека на вентилатор. Накрая проверявам с клечка за зъби какво е положението. На финала, слагам отгоре малко сладко и кокосови стърготини, или вие - каквото обичате и е готов за хапване. Дори може да се превърне и в торта за рожденик.


четвъртък, 20 ноември 2014 г.

"Зелени" спагети

Днес мозъкът ми роди тази рецепта, която е постна и бърза, и вкусна, надявам се.

1. Метнах да се задушат на пара малко броколи, кръгъл зелен боб и спанак (всичко това замразено, което прави нещата много лесни). Количествата - на око.
2. На тигана в същото време загрях зехтин с + няколко слилидки чесън, които се изваждат, след като си пуснат аромата.
3. Към зехтина добавих накълцани на ситно гъби и връзка магданоз. Посолих.
4. След като гъбите се задушат, добавих готовите зелении, половин авокадо на кубчета, смляно но не много на ситно индийско кашу (беше печено и осолено, за това повече сол не сложих). И разбира се, спагетите (пълнозърнести ползвам от доста време - вкъщи никой не е разбрал, че са такива).
5. Който не пости, да слага смело и кашкавалче и вече гарантирам, че ще се получат много добре.

много лесни постни сладки

За тези симпатични топченца са ви необходими:

100 ml растително масло (ползвах олио)
200 ml вода
180 g пудра захар
брашно, колкото поеме (ползвах брашно с набухвател. Предварително го пресях)
бакпулвер
ваниия
микс сурови ядки смлени (сложих около 50 g)

Рецептата взех от виртуалното пространство, но промених някои компоненти.
Тъй като не бяха указани абсолютно никакви подробности как се случват нещата около тази рецепта, процедирах така:
1. Пуснах фурната да се загрява на вентилатор на около 180 градуса.
2.През това време смесих всички съставки без брашното, което добавях на порции. Направих тесто, което почти не лепне. Оформих топченца.
3. Пекох приблизително 25 мин. върху сладкарска хартия.





сряда, 24 септември 2014 г.

Висулка, примерно за бебешка количка

Бебешкият кръгозор постепено се увеличава и всякакви висящи занимавки са добре дошли. Въпреки, че имаме цял куп "купешки", нямаше как да не ушия едно бързо сърце, което да накипря до розовия жук (бръмбар, за който е забравил руския) - един постоянен и разноглед обитател на гюрука на количката.
Скоро и разни други дреболии.

сряда, 3 септември 2014 г.

точки


Най-сетне онези пантофки, прибрани от март почти станаха на ивените крачета.
Главата ми е като чаша, а идеите преливат като пяна на бира. С надежда съм,че скоро ще започнат да се материализират. 

петък, 15 август 2014 г.

Морско синьо

Всеки плаж е белязан от присъствието на своите си съкровища - на някои е пълно с охлювчета, други са отрупани със специфични миди, а тазгодишния беше богат на нетрадиционен дар - малки плочки от басейн, които в продължение на няколко дни събирахме (все пак не се откриваха толкова лесно, особено целите биваха ценна находка) и затвърдихме традицията да се приберем от почивката поне с 1 торба камъни, миди или в случая - с плочки. 
Някой ден ще се превърнат в малко морско пано.

неделя, 13 юли 2014 г.

Органайзер за бебешка количка

Ушиването на това чудо беше провокирано от чисто егоистични потребности. Разходките на вън неизменно са свързани с чаша кафе и нещо сладичко. Съответно трябва и местенце, където да ги сложа, a и има куп други дреболии, които всеки иска да са му под ръка. В голяма чанта, дори и с много джобове, голямото ровене става задължително.
Ето тук  намерих много хубави инструкции за направата на подобен органайзер, нещо което много рядко се случва в бг-блог, за което благодаря на Nevi_Bivalici.
Две стари чанти, тип плажни, продънени от употреба, ми свършиха чудна работа и бяха идеални да бъдат префасонирани във въпросния органайзер.

Ами, да излизаме докато шантавото време не е решило отново да ни завали.

сряда, 9 юли 2014 г.

Крачета, ягодки и забравена рокля

Крачетата на Ивана на 2 седмици. Тематиката е ягодова. Буйките определено са й големички и може поне още едно краче да влезе, но пък и в мое оправдание да кажа, че ми е абсолютно невъзможно да ги направя по-малки. Кройката намерих в интернет с ключовите думи "baby booties pattern" (точния линк остана на компютъра в Пловдив, а време нямам сега да се ровя отново). Спретнах и една много лесна рокличка, която беще част от композицията, но за съжаление и нея забравих в Пловдив. В най-добрия случай на есен ще й стои като блуза.

неделя, 29 юни 2014 г.

поздрав сватбен

Нарамили по един сладолед, отиваме на сватба. Тъкмо отдавна не сме ходили на разходка в Стария град.




събота, 7 юни 2014 г.

Костюм за лаптоп

Костюм за компютъра ли шия ме запита Дидко, когато видя нарязаните и наредени квадратчета плат върху лаптопа. Даа, би могло и така да се нарече. Иначе костюма е ушит на принципа на калъфка за възглавница. Сложих 2 закопчалки от велкро за финал, въпреки че спокойно може и без тях и готово - пц-то може да скача в новата премяна.



петък, 6 юни 2014 г.

от ръкави -> крачоли

Безобразно лесно и практично. Супер подходящо за горещи дни, започващи хладно.
Въпреки, че отдавна съм я срещала идеята, не знам защо чак сега се присетих да се възползвам от нея.

събота, 31 май 2014 г.

Градината - официално закрита!

Последните картички за градината.
Картофените печати ми станаха много любими и  действах с тях (сигурно в магазина изглеждам странно, купувайки 2 картофа, но изкуството е скромно и не изисква количества, характерни за 1 манджа).
Лекият момент на конвейрно изпълнение ме поизмъчи, но нямаше как да са по-малко. За успокоение - от есента, по една.
И за да има нещо за спомен за нашите мили госпожи, директорка и леля, което в същото време да може да се ползва - към картичките сложихме по химикал, препасан със зелени панделки.
И така, издигнахме се в образователната йерархия и продължаваме нататък.

събота, 10 май 2014 г.

шалченце

Започнах шала, да кажем, преди месец и половина. Уших го с почивки за 2 дни. Беше ми останала  за зашиване на ръка само дупката за обръщане (2-3 минути работа), но мързел ли, какво ли, ме подгони и така допреди няколко дни... Платовете са от стари мои ризи. Опитах се да прикопам и една мъжка с много свеж десен, но собственика не си я даде :)
Общо взето шкафът ми се напълни с незавършено производство, да видим на кое кога ще му дойде моментът.

понеделник, 24 март 2014 г.

Пролетен поздрав

Хубавки и свежи тефтери бяха пуснали наскоро в Лидл и докато една вечер се шляехме там, си казах, че ще свършат хубава работа и именно с тефтери Дидко ще уважи госпожите си по случай традиционното им мартенско тържество. Е, усилията ми се изчерпаха почти единствено в закупуването им. Намери ми се някакво време да им сложа разделители от сатенени ленти, да разпечатам поздравителни табелки и да препаша тефтерчетата с по една лента проста амбалажна хартия. Можеше много заигравки да се получат, но поради стечение на обстоятелствата трябваше да заложа основно на това, че си имат достатъчно цветни корици.
Не харесвам как ми се получават вечерните снимки, за това предпочитам макар и бързи, сутрешните кадри с истинска светлина.

неделя, 23 март 2014 г.

експерименти разни трикотажни

Пиейки кафето сутринта, си поиграх с 2 блузи, еднакво омръзнали ми. От няколко дена им се канех :) Та, това сърце се появи на значителна част от гърба на едната. Нямаше как, обаче, да се самоснимам в облечено състояние...

неделя, 16 март 2014 г.

Съкровището дойде!!!


:)))))))))))))))))))))))))  :))))))))))))))))  :))))))))))  :)))))))))  :)))  :))  :)
Тук ми трябват емотиконки на танцуващо, подскачащо и много ухилено човече... Най-сетне новата ми шевна машина е при мен, отдавна избрана, просто чакаща в ония дълъг списък "Предстои-закупуване"...
Бабината заслужено излиза в почивка и ще се радва на спокойствието да бъде просто семейна антика (всъщност Дидко я поиска за своя, щом повече няма да я ползвам - шиело му се и на него...).
Вече честно казано не помня как и защо се спрях на тази марка, помня само, че в главата ми беше голяма, голяма каша. Ето това ръководство за избор на шевна машина на сайта на Жаном е хубав ориентир.
Пробата, с която отрязах лентата са тези бебешки буйки:
Е, точките бяха запланувани да са от вътрешната страна, а отвън е дюс жълто, но някъде съм се разсеела, докато съм сглобявала парчетата.
Куфарът много ме подразни такъв един чисто бял и веднага реших да му освежа стерилния облик поне малко...
 Ами, Чаооооооо, за сега...


събота, 1 март 2014 г.

Честита Марта!

Бях накупила доволно количество топченца, мъниста и подобни дреболийки, от които да правя мартенички. Правих, правих, но честно казано накрая пластмасата много ми дойде и извадих кутиите с чудесиите. Та, отворих "фабриката" за кратко, за да понаправя и "живи" мартенички.
Направих n на брой питчици от вълна по метода "овалване между дланите със сапунена вода"
и после им прикачах "пипалца". На края по едно мънисто или филцово топченце в центъра и анфаса е готов.
Бях с намерението да ги "изложа" по-рано, че да послужат на някой като идея (правят се лесно и за голям брой са удачен модел), но все чаках сгодно време за снимки, но уви. Вече цяла седмица сутрините са мрачни, с много мъгла и тотално неприветливи. И днешната не прави изключение. Та слагам това, което се получи като снимки, правени в движение и почти между другото.

Забравих да снимам опаката страна със закопчаването, но по-късно ще добавя (и евентуално по-ставащи снимки)

събота, 22 февруари 2014 г.

поглед към Баба марта

Предназначени са за изложба в детската градина.
Топчетата на първата мартеница са подходящи за изработване и от деца. Малко парче вълна, намокрено със сапунена вода, се слага между дланите и от там нататък се процедира както се прави топче от пластелин. Стават за секунди.
За тази имах останало сърце от миналогодишните мартеници-брошки. Остана само да го напълня и да украся с няколко мъниста. Сърцето е предназначено е да бъде медальон.
За номер 3 също използвах реализирана идея - имах 1 вечер на разположение и трябваше да действам бързо, за това старите хрумвания ми бяха добре дошли.

Старт

 
Първата картичка за годината. Жалко, че времето не беше в моя полза, когато реших да снимам, но да не забравям, че все пак е февруари...

неделя, 2 февруари 2014 г.

Зимно руло (криещо убийствена цифра калории)

Мечката се събуди от зимен сън и реши да пише ... за храна. И то каква! Едновремешно бисквитено руло или по-скоро - бомба, състояща се от масло (за да съм точна - много масло), пудра захар, конфитюр и разбира се, напоени бисквити. 1 нощ в хладилника и може да се напада.

Pin It button on image hover