Follow by Email

вторник, 22 май 2012 г.

Едно колие и една гривна размишляват за обеци

Готови са поне от месец, но нещо се ослушвах със снимките.
Колието и гривната глътнаха около 130 коници на Swarovski. Харесвам преливащия ефект, който се получи.
Окончателният вариант беше измъдрен след продължително умуване и многократни телефонни разговори със сестра ми. Пълвоначалният цвят беше съвсем, съвсем различен от крайния, като между другото минах през какви ли не варианти. Не очаквах, че отново ще се спра на розово (прословутото розово, което ме тегли, като все едно да съм плюс, а то минуса на магнита).
Обеците към комплекта все още не са измислени - ако има, ще бъдат много малки.
Накитите ще сложа в разгара на лятото.

понеделник, 21 май 2012 г.

Сладки, сладки ягоди

Заниманието през последните няколко дни. 
В последно време често попадам на текстилни ягоди. А в приятния блог на стоте овце се натъкнах и на инструкциите за тяхната направа. 
Ами, остава да действам. 
Първо щеше да е само една. После реших, че ще пращам по пощата още две. След това се присетих, че и за 24-ти Май трябва нещо да подготвя за градината: + 3 бр. Да, обаче и на мен ми се иска ягодова брошчица. Тотал: 7 ягоди. Всяка отнема около 15-тина минути (обвързани с едно голямо "Зависи"). Платът ми не е на точки и семчиците трябваше да слагам допълнително. 

Една от "градинските".

четвъртък, 17 май 2012 г.

Нискобюджетни

Съботите, на връщане от безкрайната разходка, ме досърбяват ръцете и се мушвам за бързо в „магазина за топчета” (кодово име). Изсипвам насъбралите се стотинки и се снабдявам с малко шаренийки.
Доста време ми трябваше да се престраша да си направя обе/ици (?!) от „тенекиени” държачи. Неочаквано, ушите ми до този момент се чувстват добре, но съм се приготвила във всеки един момент да бият тревога и да кажа „чао” на евтините украси.

неделя, 13 май 2012 г.

Ев-ри-ка!

Извиках аз преди няколко минути, когато най-сетне разреших проблема с блога ми. Може би 2 седмици и отгоре, време ми отне, за да се оттърва от гадния червен екран, предупреждаващ че съм потенциално опасна. И тъкмо, когато отчаянието ме обземаше, прозрение ме осени!!! Беше елементарно (разбира се).
По-надолу ще опиша накратко как се преборих, за това, ако темата с вирусите не ви вълнува, смело пропускайте тази публикация.
И така, един ден червеният екран се появи. Не се уплаших. И друг път ми се е случвало - сещам се, че проблема го отстраних сравнително бързо. Ето тук добре е описано какво да сторим, когато сайта ни се събуди почервен.
Та, послушно отидох в страницата на google за уеб администратори и проверих какъв е статуса на блога ми (, следвайки линковете от червения прозорец). Изненада! Оказа се, че блога е чист откъм вируси, просто някъде в него се мъдри съдържание от друг сайт, който е заразен. ОК, мисля, че се сетих какво да правя. Тъй като това беше сайт, който съм добавила в списъка ми за четене, влезнах в блога, отидох в таблото за управление, от там в списъка за четене и премахнах нарочения сайт. Мина ден, два, три - проблема остана. Все още някъде имаше съдържание от болния (сайт). Реших да пиша на болния. Намерих ги във фейсфук, но се оказа, че нямат активност от половин година. Оставена е-поща - йок! Лошо, много лошо.
Между другото бях преровила поне 5 пъти всички линкове и страници на сайта за уеб администратори (webmaster tools). Изчетох какви ли не ръководства и не знам още какво, главата ми щеше да се пръсне от специфични термини и теми, с които бях на "Вие" повече от всякога. Следваха няколко дена застой и размишляване по въпроса. Признавам, бях стигнала и до вариант  да оформям дубликат на блога със всичките сто двайсет и шест публикации...
Поредната идея, която изкристализира е да влезна отново в списъка ми за четене (но вече през началната страница на самия блог tuy.onuy.blogspot.com, а не от blogger - тук не съм сигурна, че станах ясна) и да видя по някакъв начин дали не мога да извлека списъка като кодове (на програмен език, FTP, или както там се казва), и така да видя дали не се мъдри нещо съмнително във въпросната притурка "Блогове, които следя". Заредих tuy.onuy.blogspot.com, разбира се, появи се червеният прозорец. Натиснах бутона за продължаване на татък на собствен риск. Бях сигурна, че нищо лошо няма да се случи, все пак на няколко места бях се проверила и имах увереността, че блога не е заразен. Отидох на притурката с блоговете и какво да видя. Името на болния се мъдреше там, въпреки, че го бях бях изтрила от списъка в таблото за управление през blogger. Е, това беше препъни камъка.
Или на кратко, отново съм в играта!


Pin It button on image hover