събота, 30 март 2013 г.

В чакане на слънцето

Втора "празна" публикация правя, но, обещавам, че следващата вече ще е с нещо измайсторено.  Просто дъждовното и доста хладновато време не ме предразполага за следградинни разходки до магазина за топчета, от където трябва да се заредя с малко дреболии, за да довърша няколко започнати неща.
За това вървя и си снимам, в чакане пролетта да покаже по-доброто от себе си. Последните дни ме понамързява и вместо да извървявам пеша цялото разстояние до градината, хващам автобус. Пътят до спирката е различен от редовния ми маршрут и един вид се разнообразявам. И там някъде, в дълбоко непопулярната част на Пловдив, едно кварталче си има романтични (нефункциониращи) релси в междублоковото пространство. Предполагам, че съседските деца често играят на тях и хващат въобръжаеми влакове. Поне по себе си съдя - ако бях дете, със сигурност щяха да са ми любими.

петък, 29 март 2013 г.

Петъчен лексикон

След кратинкото отсъствие през миналата седмица от виртуалния живот, неизменно съм пропуснала и случващото се из блоговете, които следя. Наваксвайки с четенето в http://vse-nemi-ostava-vreme.blogspot.com/ се видях наградена - много, много приятно е да получиш признание и мили думи, още повече, че това е сестра ми. Дано наградата не ми бъде отнета, обивнявайки я/ме/ни, че сме взаимосвързани субекти (шегичка :) ) Връчвайки ми приза, Туше ме пита, разни работи, отговорите на които, където се казва, ги знае (или най-малкото подозира), ама нищо - нека лъсна хубаво пред всички.

1. Какво не обичате да правите?
Никак не обичам да чистя/домакинствам и тем подобен слугинаж, когато на вън времето е слънчево и топло, и казва "Ама, още ли не си излезнала? Хайде, какво чакаш!" - абсолютно прецакване си е и обикновено специална покана не чакам. Като цяло не обичам да стоя на 1 място. Преди не обичах да гледам филми и да ходя на кино, сега с няколко идеи тази непоносимост е намаляла. Но като се замисля, все толкова не обичам да ходя на кино, предпочитам вкъщи (просто много често правя и нещо друго паралелно покрай гледането).  

2. Ден или нощ?
Определено ден, ама от по-дългичките.

3. Кой е любимия ти сезон?
На първо място - пролет. На второ - златния вариант на есента. Зимата, колкото и да се напъвам, ми е трудно да я харесам, дори и в най-благоприятната й светлина. Лятото, ако беше с въздух до 25 градуса, вероятно щеше да ми е любимо или в най-лошия случай - на второ място :))

4. Разходка в планината или на по кафе с приятелки?
Ами да кажем, съотношение 2:1 в полза на планината ми се вижда добро.

5. Книга прочетена в интернет или прелистена в скута ви?
Хартията винаги ми е по-удобна, независимо дали става въпрос за книга или документ. Ако не беше еко-момента, винаги бих чела всичко на хартия. Обичам да подчертавам, да пиша между редовете, да маркирам разни неща, така възприемам по-добре... Но, силно се въздържам и почти всяка информация гледам да я получавам през екрана. Обаче, виж, признавам си, че рецептите за манджички си ги разпечатвам и слагам в класьор, задължително. (Ех, сега се сещам, че отдавна се каня да го оформя по раздели - супи, сладкиши и прочие, с разни цветни разделители и финтифлюшки...)

6. За какво живеете - за живота или той за вас?
Да се чувствам добре ми е важно, и до колкото мога експлоатирам живота (понякога пък става обратното - равновесие, какво да се прави).

7. Черен или бял цвят?
Обичам черно за дрехи - въобще не ме дразни, не ме побиват тръпки или неприятни усещания. Чувала съм чести коментари по сватбени снимки, като "Е, как можаха да се облекат в черно!". Честно казано на мен въобще не ми прави впечатление, докато някой не го отбележи. Определено го паресвам за дрехи. Виж, черните мебели са друга бира (не обичам), казала притежателката точно на черни мебели в хола си:)), но това е друга история... Сега за бялото - започнах да си купувам и бели дрехи, преди ги избягвах. Иначе бялото го харесвам като интериорен цвят, особено в съчетания с наситени цветове (леле, не знам кой ще ми чете бръштолевенията). 

8. Силата, която ви тегли напред в живота?
Да се чувствам добре ми е важно (лек копи-пейст). Стремежът да сме по-добре/добри - клиширано звучи, ама пък те и за това са си клишета - истината е именно в тях, колкото и да ги избягваме.

9. Колко време не сте подхващали, най-много време, нищо да правите?
Пфф, ами имала съм преди много дълги периоди, когато нищо не съм правила - преди години, да речем - изпити, лекции или пък обичайните студентски веселия - тогава крафтърството е спало дълбок зимен сън, но летните ваканции задължително ръцете ме засърбяваха.

10. Обичате да правите най-много кое?
Хххмм, от къде да започна - питащият много добре знае какво обичам, всъщност :):):) - едно от първите места, фор евър, държи ровенето във вехтории (ако зависи от мен, САМО! в магазин за 2-ра употреба прекарвам с часове в търсене на съкровища и сме навъртяли много такива с питащия) За щастие, лятото успявам да си наваксам много добре; Обичам да се разхождам, ама буквално да се разглобя - независимо дали разходките ще са градски, извънградски, плажни (ммм, последните са ми любими, особено, ако плажът е "богат" на морски залежи (историята помни прибиране с пълни багажници с камъни и подобни....:))) ); Да се шляя с колелото (много тъжа, че си нямаме свястна инфраструктура в града, за да осъществяваме шляенето семейно и безопастно, сега това е възможно само, когато Дидко е във ваканция и не е в Пловдив); Много любимото плуване и още, и още... 

11. Усмихвате ли се често?
Да, гледам да се усмихвам, хиля или полигаввам.  


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Аз си позволявам (извинете) да си запазя правото за питане на по-късен етап. Защо? Просто видях, че завидна част от местенцата, които посещавам са получили тази награда съвсем скоро и този лексикон-предай-нататък ще стане нескончаем... Все пак ще сложа няколко блога, които много обичам да посещавам и ще се радвам на по-чести публикации в тях, но въпроси няма да задавам, защото просто авторите не знаят за моя милост :)
all is full of love
there were swallows
ToDo
jabolav
И един съвсем пресен за мен, който открих днес, пълен с нежни и прекрасни творби:
игла, конец и ...


неделя, 24 март 2013 г.

финалът на седмицата

Бързи неделни кадри, силно небрежни. Изразени са във вишнева торта, която има доста домашен вид, но пък на вкуса не пречи.
Рецептата е от блогът на Вероника - истински пир за окото.


Тилда - къпеща се, втора


След средно голямата липса, се завръщам!
Та, моят сестрич си поръча тилда. И аз правя, разбира се - избрах да спретна тази закръглена леля, която всъщност вече веднъж съм я оттренирала, тоест, би трябвало да я направя с лекота. Не ми се рискуваше с непозната кройка и това беше една от причините да избера "къпещата се". Другата причина - ами, просто е доста по-различна от обичайните анорексични модели и ме забавлява с визията си.
А сега да се оплача ...от себе си - неимоверно ме е яд на избора на плат за бански - къде съм спала като съм рязала точно от този светъл десен, не знам. Поне тялото да бях направила "препечено" от някакъв по-тъмен цвят на бежовото. Ама - нА - контрастът между бански и крака почти никакъв го няма. Издъних се, но късно е вече. За да пооправя минимално положението, поне плувната шапка направих ярка.
Нямах особена възможност за снимки, за суетене около бекграунда и т. н. и успях само 3 да направя. Сега виждам, че не са особено задоволителни, но понякога така се получава...


сряда, 13 март 2013 г.

пиша си остъствие

Снимащото ми устройство за известно време е отнесено от Румен, така че в Дневника ще възцари принудително затишие следващите десетина дни. 
Забождам момент от миналата седмица - работно време, подраскам върху лист от пачка с ненужни касови ордери, за да понаместя задачите и да вземе сивото вещество нужните минути релакс. 


  


четвъртък, 7 март 2013 г.

за 8 март

Ягодовите ни осмомартенски картички за госпожите от градината и не само.
Заготовките направих, когато печатахме голямата картичка и сега, когато ми затрябват, просто вадя и удобно си ги ползвам. Това не са просто картички, да поясня, а могат да се ползват като книго- или тефтероразделители.

Съобщение за бабите + лелята:
Баби и леля - вашите ще ги получите със закъснение, понеже не успях да се организирам и да ги пусна навреме.


понеделник, 4 март 2013 г.

нещо старо

Едно отдавнашно несесерче, което замина преди време за монтанския край. Бях го снимала преди да го мушна в опаковката и така  месеци на ред, снимката му се мотаеше из папките и все не я триех. Закачам я в дневника, за да спра да я подмятам.
(много се надявам, че върши добра работа на собственика си. В., поздрави!)

събота, 2 март 2013 г.

Благодатната сол

От години ползвам в кухнята морска сол, знаейки, a и усещайки по вътрешни убеждения, че е по-добрия вариант от другата, но никога не бях се интересувала защо е така. Чудела съм се всеки път защо трябва да е непременно морска солта, която ползваме, когато си напарваме краката при настинка или пък защо на кравите също им се дава такава. Ами кисело зеле - съвсем не е все тая дали солта е морска или готварска. Има нещо нали?
Останах абсолютно изумена, прочитайки за многобройни полезности на морската сол: притежава уникална структура, която не може да се пресъздаде по изкуствен път; съдържа над 100 минерала, влизащи в обмяната на веществата; подпомага функцията на щитовидната жлеза; !нормализира кръвното налягане! (тук вече паднах), укрепва имунната система, подходяща при стомашни проблеми, настинки, използва се за борба с/у кожни неприятности, целулит, а има и още, и още. Просто поредно доказателство, че природата сътворява единствено съвършенство, дори и когато става дума за сол.
По-подробна информация: тук и тук.

петък, 1 март 2013 г.

Старт на Март

 Кадри от днешния ден. 
8 без малко - крача към офиса. Студът щипе, издишвам плътен дъх, все едно пуша, но е толкова слънчево, че само заради това настроението е повдигнато. На моста съм, слънцето се е облещило настоятелно и ми напомня на юлска сутрин. Спонтанно снимам бялата паричка, която скоро ще стане цяла туфа от цветове, предназначена за първомартенски рожденник.
Обичам този празник - интересно как никой не може да каже (за сега) от кога датира началото му и въпреки това година, след година, наброили стотици, сме го съхранили. Прекрасно е да "вързваш" здраве.
Остана ми един брой сърце и разбира се веднага си накиприх шала :)

Pin It button on image hover