Follow by Email

понеделник, 28 февруари 2011 г.

Калинки-цвете-малинки

Тези хартиени калинки (+ още няколко), кацнали на цветета ще станат добавка към саксийните цветя, поздрав за няколкото празнуващи тази и другата седмица.
Всеки елемент на хартиеното насекомо е отрязан отделно - телце, глава, крило, антенка; оцветен и залепен.
Дървените шишове са леко издялани в горния край, за да се пъхнат по-незабележимо между калинката и цветето.

петък, 25 февруари 2011 г.

Продължението на Отново мартенички

Мисля, че приключих с бабомартенско ориентираните вечери. Творенията са опаковани и сега само чакат.
Разнообразих с малко експерименти за мартеници-брошки и една закачка за Румен (дано не ми чете блога до вторник).
Пристигнаха и първите мартеници - нахилени, с червени бузи. Самите те са пожелание, няма нужда от думи.

сряда, 23 февруари 2011 г.

Отново мартенички

Приключих с част от мартеничките - готови са да потеглят по пощата. На опашката останаха да чакат 1-2 бройки за градината на Дидко + още няколко. 
Картонените книжки се "закопчават" на гърба с езиче, което залепих допълнително (опитах се да снимам срещу светлината, за да стане по-нагледно). Вътре мартеничките са промушени през процепи - прилича малко на калъфче за игли, от тези едновремешните).
Колата за най-малкия авто-мото любител е от филц. Всъщност филца е много благодатен за подобни дейности - нещата стават бързо и лесно.
Следва продължение.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Мека къщичка

Многофункционална. Става за игленик, мека играчка или нещо като мини-пано за стената. А, ако й се закрепи дървена дръжка, става идеална декорация за някоя саксия.
При положение, че ще се ползва единствено и само за играчка, може да се вгради дрънкалка - слагат се няколко зърна ориз в малка кутийка (примерно пластмасова кутийка за бижута) и така бъдещия собственик ще е изключително доволен. Също покрива и стените могат да се направят да се закрепят с велкро (котешки език) и по този начин да се стимулира фината моторика на въпросния собственик.
Иначе аз успях да изкривя "дограмата" на горкия прозорец, но Данаил държеше да наблюдава процеса максимално от близо (както винаги) и така нашата къща стана леко дефектна.
Ако някой има нужда от инструкции за тази "сложнотия", да заповяда!

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Сърчица

Когато видях тези седефени копчета-сърца в едно магазинче за кинкалерия, реших да си взема няколко бройки, без въобще да имах представа какво ще ги правя - просто много ми харесаха. По-късно си намериха мястото върху една черна трикотажна блуза.
Честит Св. Валентин!
Ето и още няколко идеи за нестандартно приложение на копчетата, заповядайте!

сряда, 9 февруари 2011 г.

Кутийката на цифрите

Дидко тези дни се наложи да постои вкъщи, за това реших да му разнообразя домашното ежедневие с малка занимавка - кутийка, пълна с цифри.
Избрах шрифт за цифрите, който да ги направи годни за оцветяване (в случая, KrazyKool). Разпечатах върху картон, нарязах ги на правоъгълници и бяха готови да ги сложа в кутийката със "закопчалка" Бисквитко (шаблон на кутийката). Всичко отнема около 15 min.

Вечерта играхме "да намерим единиците, двойките, тройките и т. н. и да ги оцветим". В продължение на половин час се занимавахме, а Дидко беше много щастлив, когато успееше да намери търсената цифра изпод купчинката. Идеята е чисто визуално да се запознае с цифрите, без какъвто и да е друг ангажимент.
Към комплекта могат да се добавят и различните знаци: +, -, = и т. н., но за сега, нивото ни е такова, че ще минем и без тях.
Данаил в действие. Много държеше да оцветим и дупките на осмиците. Така да е!
......................................................................
My son these days have stayed at home so I decided to diversify his home life with a small occupation - box full with numbers.
I chose the font of the numbers that make them sutable for coloring (in my case - Krazy Cool). I printed on cardboard, cut them and were ready to put them in the box (time for preparation - about 15 min.).

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Плик за хартиени отпадъци

Ето това "нововъведение" стои под офисното ми бюро и успешно си прави компания с краката ми, след като известно време се чудех за какво да използвам постоянно множащите се пликове от пратки. В тях събирам хартиените отпадъци, тъй като нямаме специален кош за целта.

сряда, 2 февруари 2011 г.

Да четем и да се смеем!

За Сесил Лупан, нейния метод за работа с деца и как по забавен начин да се научат да четат, прочетох съвсем случайно. Стана ми любопитно и реших да се възползвам от този подход, чието прилагане е повече от елементарно, не изисква почти никакви усилия и време, и !!не е досадно!!

Работи се с деца, които още не са навършили 3 години (според учените, мозъчните клетки се намножат до третата година на човек и именно до тогава е най-благоприятно да се атакуват с тренировки). За Данаил, това изискване го нарушаваме с половин година отгоре, но нищо не пречи да опитаме, пък ако ще да си остане просто едно забавление. Иначе имам много въпроси, на които не съм си отговорила относно сесил-лупан-метода, но ще продължавам да чета и да разказвам.

И така, за да започнем с „уроците” (уроци в кавички, защото са приятни и още по-кратки) са нужни помощни средства под формата на картончета, като всяко едно е разделено на 2 половини – отляво картинката, от дясно – думата (, която трябва да е оцветена в червено!).

Ето от тук може да се прочете малко повече за г-жа Лупан и как да работите с картончетата.

Задължително посетете и тази страница (писано е от човек, който реално работи по метода). Информацията от двете места взаимно се допълва.

Съвсем спокойно може да се използват и виртуални карти, вместо да се разпечатват картончета. Например, когато премина на цветни варианти, определено ще използвам помощна на компютъра.

С Дидко „работим” от 3 дена и той определено се забавлява. Стартовия пакет картончета, който направих е тук. Следващите ще ги направя поне 2 пъти по-големи, за да виждат по-ясно думите.

И на края, за да не се разпиляват картите, им приготвих калъфче.

Приятни занимания!

Виолетов гръб на 1 кука

Последно време ми върви на този виолетов цвят. Идеята за плетения гръб видях от това любимо мое местенце и реших да я изпробвам в една от януарските студени съботи.
Гърбът всъщност представлява правоъгълник, който се съединява в краищата, за да се оформят ръкавите. Дължината на правоъгълника зависи от това колко дълги ръкави искате.
За справка на мераклиите, изразходвах около 1/3 гранче мохерна прежда; отнеми около половин ден с всичките прекъсвания.
И наистина топли!

вторник, 1 февруари 2011 г.

Честит Февруари!

Време е отново да извадим моливите, гланцовото блокче и ножицата, за да направим с Дидко втората страница от нашия детско-домашен календар - страницата на Февруари. Използвах Крокотоците, поради липса на време да композирам лична идея.
Pin It button on image hover