Винаги съм мислела, че
направата на еклери попада във висшия кулинарен пилотаж, който включва много
врътня и тънки моменти. Още повече, че досега домашни еклери така и не съм
опитвала. А обичам много – имам далечен спомен за вкуса на едновремешните
купешки, които в последствие все по-рядко започнаха да продават заради злата
салмонела, а по-натам и съвсем изчезнаха от лавките. Сега готовите са с вкус на нефт, който после
усещам по половин ден.
Отдавна се каня да се пробвам дали ще ми се получат. За щастие, първия опит се указа успешен и моментално унищожен.
Ползвах напътствията от
блога на Йоли, като направих половината на дозата, която тя дава. От малката
топка тесто (получена от "забележителните" 120
ml вода,
40
g масло, 75
g брашно, 2 яйца, щипка сол и 2-3 щипки захар) излезнаха 25 броя.
2 неща, важни при
печенето, чути от Fiesta TV: да става на обикновена фурна, а не на
вентилатор, за да не се разхвърчат еклерите от струята въздух и по време на
печенето фурната да не се отваря, за да не спихнат.
Готовите топчици напълних със сладкарски
крем (от прясно мляко и жълтъци), олекотен с бита сметана и по малко ягодово сладко във всяка.
Извод: стават бързо и съм била в абсолютна грешка, че са с претенциозна
направа. Скоро ще повторя.