понеделник, 28 февруари 2011 г.
Калинки-цвете-малинки
Всеки елемент на хартиеното насекомо е отрязан отделно - телце, глава, крило, антенка; оцветен и залепен.
Дървените шишове са леко издялани в горния край, за да се пъхнат по-незабележимо между калинката и цветето.
петък, 25 февруари 2011 г.
Продължението на Отново мартенички
Разнообразих с малко експерименти за мартеници-брошки и една закачка за Румен (дано не ми чете блога до вторник).
Пристигнаха и първите мартеници - нахилени, с червени бузи. Самите те са пожелание, няма нужда от думи.
сряда, 23 февруари 2011 г.
Отново мартенички
понеделник, 21 февруари 2011 г.
Мека къщичка
Многофункционална. Става за игленик, мека играчка или нещо като мини-пано за стената. А, ако й се закрепи дървена дръжка, става идеална декорация за някоя саксия.Иначе аз успях да изкривя "дограмата" на горкия прозорец, но Данаил държеше да наблюдава процеса максимално от близо (както винаги) и така нашата къща стана леко дефектна.

понеделник, 14 февруари 2011 г.
Сърчица
Когато видях тези седефени копчета-сърца в едно магазинче за кинкалерия, реших да си взема няколко бройки, без въобще да имах представа какво ще ги правя - просто много ми харесаха. По-късно си намериха мястото върху една черна трикотажна блуза. сряда, 9 февруари 2011 г.
Кутийката на цифрите

Данаил в действие. Много държеше да оцветим и дупките на осмиците. Така да е!......................................................................
My son these days have stayed at home so I decided to diversify his home life with a small occupation - box full with numbers.
I chose the font of the numbers that make them sutable for coloring (in my case - Krazy Cool). I printed on cardboard, cut them and were ready to put them in the box (time for preparation - about 15 min.).
понеделник, 7 февруари 2011 г.
Плик за хартиени отпадъци
Ето това "нововъведение" стои под офисното ми бюро и успешно си прави компания с краката ми, след като известно време се чудех за какво да използвам постоянно множащите се пликове от пратки. В тях събирам хартиените отпадъци, тъй като нямаме специален кош за целта.
сряда, 2 февруари 2011 г.
Да четем и да се смеем!

За Сесил Лупан, нейния метод за работа с деца и как по забавен начин да се научат да четат, прочетох съвсем случайно. Стана ми любопитно и реших да се възползвам от този подход, чието прилагане е повече от елементарно, не изисква почти никакви усилия и време, и !!не е досадно!!
Работи се с деца, които още не са навършили 3 години (според учените, мозъчните клетки се намножат до третата година на човек и именно до тогава е най-благоприятно да се атакуват с тренировки). За Данаил, това изискване го нарушаваме с половин година отгоре, но нищо не пречи да опитаме, пък ако ще да си остане просто едно забавление. Иначе имам много въпроси, на които не съм си отговорила относно сесил-лупан-метода, но ще продължавам да чета и да разказвам.
И така, за да започнем с „уроците” (уроци в кавички, защото са приятни и още по-кратки) са нужни помощни средства под формата на картончета, като всяко едно е разделено на 2 половини – отляво картинката, от дясно – думата (, която трябва да е оцветена в червено!).

Ето от тук може да се прочете малко повече за г-жа Лупан и как да работите с картончетата.
Задължително посетете и тази страница (писано е от човек, който реално работи по метода). Информацията от двете места взаимно се допълва.
Съвсем спокойно може да се използват и виртуални карти, вместо да се разпечатват картончета. Например, когато премина на цветни варианти, определено ще използвам помощна на компютъра.
С Дидко „работим” от 3 дена и той определено се забавлява. Стартовия пакет картончета, който направих е тук. Следващите ще ги направя поне 2 пъти по-големи, за да виждат по-ясно думите.
И на края, за да не се разпиляват картите, им приготвих калъфче.

Виолетов гръб на 1 кука
Последно време ми върви на този виолетов цвят. Идеята за плетения гръб видях от това любимо мое местенце и реших да я изпробвам в една от януарските студени съботи. вторник, 1 февруари 2011 г.
Честит Февруари!





