И скоро Март отново ще е тук

Някъде към края на Февруари (или преди няколко дни) осъзнах, че не съм се подготвила по никакъв начин, дори и с идея, за тазгодишните мартеници. Ледовете, сковали града, правят пролетта невъобразимо далечна и аз живея с усещане за Декември.  

Тъй като очевидно не разполагах с особено време, се отказах от плетените варианти или по-скоро им се наситих от миналата година. Трябваше ми нещо друго. И измислих. Женският модел ще може да се ползва и след това – просто малкия медальон-мартеница се премахва и остава гривна от стъклени тръбички.

Повечето от „мъжките” мартеници, до тук направени, са откровено мързелив модел, за това и не смея да ги покажа. Явно наистина е добре да си дам месец аванс и да не оставям за накрая.

Някъде към края на Февруари (или преди няколко дни) осъзнах, че не съм се подготвила по никакъв начин, дори и с идея, за тазгодишните мартеници. Ледовете, сковали града, правят пролетта невъобразимо далечна и аз живея с усещане за Декември.  

Тъй като очевидно не разполагах с особено време, се отказах от плетените варианти или по-скоро им се наситих от миналата година. Трябваше ми нещо друго. И измислих. Женският модел ще може да се ползва и след това – просто малкия медальон-мартеница се премахва и остава гривна от стъклени тръбички.

Повечето от „мъжките” мартеници, до тук направени, са откровено мързелив модел, за това и не смея да ги покажа. Явно наистина е добре да си дам месец аванс и да не оставям за накрая.