Нещо малко

Получи се нежна и играеща със светлината. Направена ей така, между другото, една от делничните вечери на изминалата седмица.

И скоро Март отново ще е тук

Някъде към края на Февруари (или преди няколко дни) осъзнах, че не съм се подготвила по никакъв начин, дори и с идея, за тазгодишните мартеници. Ледовете, сковали града, правят пролетта невъобразимо далечна и аз живея с усещане за Декември.  

Тъй като очевидно не разполагах с особено време, се отказах от плетените варианти или по-скоро им се наситих от миналата година. Трябваше ми нещо друго. И измислих. Женският модел ще може да се ползва и след това – просто малкия медальон-мартеница се премахва и остава гривна от стъклени тръбички.

Повечето от „мъжките” мартеници, до тук направени, са откровено мързелив модел, за това и не смея да ги покажа. Явно наистина е добре да си дам месец аванс и да не оставям за накрая.

Следващия

Полюлей от хартия, втори. Получи се много бързо, а и стана симпатичен. Бях приготвила поне 20-тина кръгчета, но сложих само пет - приятно се поклащат от движението на въздуха.
Дидко държеше и той да изреже нещо от картона. Тръгна с идеята да получи къща, но в крайна сметка от парчетата за стената и покрива излезнаха две маймуни - една традиционна и една "клатеща" (поклащаща се, б. а.).

Хартиен полюлей

Материализация на една идея за хартиен полюлей, залежаваща от известно време в главата ми. Ето тук и тук има готини снимки, които ме насочиха и добих по-ясна представа какво искам.
За гирляндите използвах книга, която никога няма да препрочета, а кръга за окачване направих от телена закачалка, от онези, които вървят с дрехите от химическо.
Не съм сигурна дали това е съвсем окончателния вид на попюлея, да кажем, че по-скоро - не е, но силите снощи стигнаха до тук.
На опашката чака още една лампа да бъде облечена...