рециклирай, не се спирай

Ето това беше завършека на тази вечер. Покрай останалите неща, които творихме с Дидко (ще ги покажа след ден-два) не устоях и направих това щураво калъфче за визитки/ картички, което отново си харесах от този америнакски (мисля) блог, който беше повод и за предишната публикация. Продължавам да се изненадвам приятно, колко безгранично креативни идеи измисля човешкия мозък...

Помолих Дидко да нарисува нещо розово. Върна ми калъфчето с цветенце.

Това пък какво е?

Калъфче за червило/ гланц, което се закача на връзката с ключове. 

Съвсем на време попаднах на тази хитра идейка в ето този блог - тъкмо последните дни все се тюхках, че постоянно забутвам гланцовете в някой джоб на незнайно коя дреха. Сутрин съответно въобще не се и сещам за тях, поне докато не излезна на вън. И така, мисля, че си реших този проблем, ако мога да го класифицирам като такъв :)  

мини морско

Дори и дреболиите е хубаво да имат весел нрав.

Бърза леща

Рецептите в картинки винаги са ми по-лесни за усвояване и когато трябва да запиша някоя на ръка често изглеждат по подобен начин (по-опростен, разбира се, не рисувам бутилка с олио, нито пък солница, просто пиша "олио", "сол" и т. н.) - пооткраднах този начин от упражненията по биохимия, когато преди години преподавателят ни така изрисуваше задачите на дъската.
По подобен и изключително атрактивен начин може да намерите рисувани рецепти тук (а блогът е още по-прекрасен) и тук.

Рецептата, от лесна, по-лесна, е за оранжева леща, която е подходяща при гастрит. Отнема не повече от 30 минути.

ПС
Натисни върху картинката, за да видиш детайлите по-добре.

Модел 2013

Вярно, че текстилните сърчица вече съвсем не са новост, но въпреки това винаги много им се радвам, когато изскочат от нечия страница/блог.

По подразбиране ги свързвам с 14 февруари, любов и нежности, и съвсем в реда е.  Тази година реших да направя лека закачка и да впрегна любовния символ в по-нетипична роля,  превръщайки сърчицата в мартеници-брошки.

Започвам ги от Януари с надежда, че ще приключа на време. 

"Лека нощ" подготовки

Обгрижена, завита (с моя шал!!), дори с разказана приказка за лека нощ. Едва ли е придиряла за чак такива грижи, но послушно чака всичко да мине по реда си, най-малкия стопанин да си легне, че и тя да се отдаде на заслужен сън.

Плик в тефтер

Става въпрос за плик, който се залепя за вътрешната страна на една от кориците на в-момента-използвания-тефтер. Цел - прибиране на хвърчащите листчета (каквито аз успявам да натрупвам с голяма сила). Преди доста време някой беше ми подарил такъв тефтер, с "фабрично" добавен плик. Хрумването се оказа много практично и от тогава собственоръчно си залепям пликове по тефтерите. В случая съм използвала употребяван плик А4, отрязан до желания размер.

За разделители - етикети от пижами.

Несесер пореден, но не последен :)

Нали знаете понякога как се случва - шляеш се по улиците, зяпаш витрините, без да имаш каквито и да намерения да правиш харчове, и хоп - виждаш нещо през някоя от тях, съответно влизаш в магазина на майтап, уж само да го поразгледаш, а какво става - след 5 минути си излезнал с харесаното. Така предновогодишно се сдобих с нова чанта. Доста отдавна търсех нещо (чанта, да се разбира), кое(я)то да ми хареса и то(я) ме намери, там където най-малко съм  търсела - в Добрич.
Голяма е, преголяма дори, но с едно единствено отделение вътре, ако не броим джобчето за телефон и онова малкото, което правят с цип. Определено имаше нужда от някакъв несесер, който да побере разните дреболии, за това спретнах един съвсем на бързо. Реших проблема с разпилените дребосъци из чантата. До някъде.

Предай нататък 2013

Разглеждайки читалнята си, попаднах при Ади, за да видя що за нещо се крие зад Предай нататък. О, игричка било. Страхотно, спонтанно се включвам. И съгласно правилата, записвайки се при нея, автоматично  поемам приятния ангажимент да изпратя до края на годината лично изработени от мен подаръци на първите пет, оставили коментар под настоящата публикация. Тези пет първи, от своя страна, правят същото като мен и т. н., и т. н. Интересно ми е как се стига до края на играта. Блогърите, желаещи подарък свършват, или пък започват да се повтарят записванията... Всъщност няма значение, типично ми е да човъркам на дълбоко...
С пожелание за повечко свободно време! :))
ПС
Вашите адреси, може да изпращате на електронната ми поща.

Проба (за еклери)

Винаги съм мислела, че направата на еклери попада във висшия кулинарен пилотаж, който включва много врътня и тънки моменти. Още повече, че досега домашни еклери така и не съм опитвала. А обичам много – имам далечен спомен за вкуса на едновремешните купешки, които в последствие все по-рядко започнаха да продават заради злата салмонела, а по-натам и съвсем изчезнаха от лавките.  Сега готовите са с вкус на нефт, който после усещам по половин ден.

Отдавна се каня да се пробвам дали ще ми се получат. За щастие, първия опит се указа успешен и моментално унищожен.

Ползвах напътствията от блога на Йоли, като направих половината на дозата, която тя дава. От малката топка тесто (получена от "забележителните" 120 ml вода, 40 g масло, 75 g брашно, 2 яйца, щипка сол и 2-3 щипки захар) излезнаха 25 броя.

2 неща, важни при печенето, чути от Fiesta TV: да става на обикновена фурна, а не на вентилатор, за да не се разхвърчат еклерите от струята въздух и по време на печенето фурната да не се отваря, за да не спихнат.

Готовите топчици напълних със сладкарски крем (от прясно мляко и жълтъци), олекотен с бита сметана и по малко ягодово сладко във всяка. 

Извод: стават бързо и съм била в абсолютна грешка, че са с претенциозна направа. Скоро ще повторя.

чай-ъпгрейд

Късен чай към полунощ, съпроводен с 2 лоши снимки. Имам още малко за дописване по разни служебни дела.

Доволна съм от чаената джаджа, която взех преди няколко дни (от Лидл) – стоманена тръбичка-цедка за насипен чай. Според производителя е индивидуално приспособление и всеки, заявил желание за чай следва да бъде снабден с такова, но върши идеана работа за семейно количество (литър и половина) чайче. Така де, друго си е после да измиеш една тръбичка, не три.  

2012, измерена в котка

От дългите празници се завърнахме в Пловдив с бонус - Гарфиела.  Дъщеря на черната Флора (присъстваща някъде в отминали публикации).
Квадратничко тяло, характерен поглед, заради който заслужи и името си и ненатрапващ нрав. Предимно дремеща. Зимата ще си живучка с нас.

Радваме й се.