сряда, 1 юни 2011 г.

Детство мое


Вместо поздрав за хубавия празник, слагам няколко размисли и заключения данаилови:

Гледа кутията от сешоара, на който има снимка на жена.
- Мамо, как се казва тя?
- Ооо, не знам.
- Ами, питай я! - ме приканва той, все едно няма по-естествено нещо от това да попитам жена от снимка за нейното име.
***
Една сутрин влизаме в асансьора. Някой е пушил и мирише много неприятно на цигарен дим. Данаил веднага прави констатация:
- Пуши на цигари!
*** 
Взел колана от халата на баща си и подскача.
- Мамо, виж, аз скачам на мъже!
***
След градината, аз:
- На какво си играхте с това момиченце (бяха останали последни двамата)?
Следва мислене и след малко:
- Амиии (продължава да мисли), бягахме и кашляхме.
Даа, тази игра определено ме впечатли.
***
Данаил се е разрисувал - обсипва листа с точки и само с точки. Питам го какво е това. Той супер възмутено отговаря "Ами, очи!" Чак се засрамих колко съм непрозорлива, че да не ги разпозная.
***
- Мамо, защо се караш на котката?
- Защото краде.
Отива при баща си и му докладва:
-Тате, котката пърде.
А после насмита и котката:
-Ти защо пърдеш, а?
Таткото въобще не схвана какво е направила животината.

Весел празник!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че отдели от твоето време! Ще те очаквам отново!

Pin It button on image hover