Края на Юли

Докато юлското слънце раздаваше изгарящи милувки и в Пловдив стана невъзможно да се стои, офисът ни взе решение за спасяване от жегите да избяга високо в планината. Следва 1 седмица на прохлада, излети, силно ограничена комуникация със света "там долу" (и малко работа). За наш късмет, хванахме времето на билките и с най-голямо желание си набрахме бял равнец, мащерка, малко жълт кантарион и планинска лайка.

Ден последен - излет, посветен специално на билкосъбиране.

Целта е намерена - туфичките от мащерка се появиха.

Поредна чешма (водата е ледена). Надписът разкрива, че е преживяла 130 лета.

След чешмата ни зарадваха горски ягоди! 

Белият равнец, завързан на букети се обръща с цветовете на долу и се закача да съхне. Останалите билки се разстилат върху хартия. Оставят се на сенчесто, прохладно и сухо място.

И така, след не много дни чаят за зимата е готов! Съхранявам в хартиени пликове.

Докато юлското слънце раздаваше изгарящи милувки и в Пловдив стана невъзможно да се стои, офисът ни взе решение за спасяване от жегите да избяга високо в планината. Следва 1 седмица на прохлада, излети, силно ограничена комуникация със света "там долу" (и малко работа). За наш късмет, хванахме времето на билките и с най-голямо желание си набрахме бял равнец, мащерка, малко жълт кантарион и планинска лайка.

Ден последен - излет, посветен специално на билкосъбиране.

Целта е намерена - туфичките от мащерка се появиха.

Поредна чешма (водата е ледена). Надписът разкрива, че е преживяла 130 лета.

След чешмата ни зарадваха горски ягоди! 

Белият равнец, завързан на букети се обръща с цветовете на долу и се закача да съхне. Останалите билки се разстилат върху хартия. Оставят се на сенчесто, прохладно и сухо място.

И така, след не много дни чаят за зимата е готов! Съхранявам в хартиени пликове.