Онзи ден ми се наложи да си ползвам документите. Вадя калъфчето и, о, ужас! (хм, дали така се слагат тези запетайки?!) В отчайващо състояние е. Премина ми бърза мисъл, че би било хубаво да си направя ново, ама кога ли. Въобще и не се надявах на себе си, че ще стане скоро - съвсем елементарна работа, да, знам, ама последно време трудно опирам до машината (а и Коледен проект довършвам, за който също труднинко смогвам).
Нааай-неочаквано снощи му дойде момента - в 12 вечерта, докато чаках да минат двайсетте минути, за които моя Румен ще се прибере до мястото си на пребиваване и ще си напишем по 2 реда международно. Тъй като не ме свърташе на едно място, насочих нетърпението си в изработването на новия калъф. Сигурно това ми е най-бързо направеното нещо от този тип. Спореше ми (за разлика от други пъти, когато не ще и не ще нещото да се получава).
Сложих златничко ришитче, което междувременно го използвах и като "ухо" за копчето (същия този златен ширит го взех за Коледния проект, но ми останаха толкова много метри, че сега сигурно на всяко второ изделие ще го пробутвам).
И един етикет - използвах този, който най-лошо се получи. Боята му е дошла в повече и контурите са се разляли. Но нали е от експерименталната серия, си прощавам.
И едно копче, кожено, имам няколко такива - от цяла вечност са.
Много хубаво и майсторски изпипано :) Поздравления :)
ОтговорИзтриване:) Благодаря ти!
ОтговорИзтриване