вторник, 21 юни 2011 г.

Разни летни от плат

От утре започва поредица от командировки и пътувания. Старият ми несесер е твърде голям, а и на мен ми се шиеше, за това, ей така, набързо си направих несесер в по-мини размер. Нямах цип под ръка (а и честно казано, не обичам да шия ципове), за това сложих велкро по цялата дължина на отвора.

Лятна чанта с цвят на плаж и джапанки. Удобна е, а и гърба ми е доволен докато съм на колелото, вече е прекалено топло за раница (и то от кожа).
Въпреки, че снощи имах друга по-важна работа за вършене, упорито не се отлепих от машина докато чантата не стана готова.
Днес астрономическото лято пресича СТАРТ-линията, весело да е на всички!

понеделник, 6 юни 2011 г.

Виолетови сърца




Прекрасен цвят, който все повече и повече харесвам. Фотоапарата трудно улавя красивия ефект и различните нюанси в цвета, които се получават между играта на кристала и светлината, но все пак се вижда нещичко от хамелионовия му нрав.
Каталожното име на цвета е Vitrail light, размер на сърцето: 14,4mmx14mm.
Елементи - сребро 925. Обиците са на винт. Размер на главичката - 4mm.
Автоснимките, които се опитах да направя не стават сполучливи. Ще потърся помощ и допълнително ще покажа как стои на ухото.
На пръв поглед цвета изглежда претенциозен, но на практика, се съчетава успешно с широка цветова гама точно заради лекия хамелеонов ефект на кристала. Тази универсалност ме кара още повече го харесвам.

сряда, 1 юни 2011 г.

Детство мое


Вместо поздрав за хубавия празник, слагам няколко размисли и заключения данаилови:

Гледа кутията от сешоара, на който има снимка на жена.
- Мамо, как се казва тя?
- Ооо, не знам.
- Ами, питай я! - ме приканва той, все едно няма по-естествено нещо от това да попитам жена от снимка за нейното име.
***
Една сутрин влизаме в асансьора. Някой е пушил и мирише много неприятно на цигарен дим. Данаил веднага прави констатация:
- Пуши на цигари!
*** 
Взел колана от халата на баща си и подскача.
- Мамо, виж, аз скачам на мъже!
***
След градината, аз:
- На какво си играхте с това момиченце (бяха останали последни двамата)?
Следва мислене и след малко:
- Амиии (продължава да мисли), бягахме и кашляхме.
Даа, тази игра определено ме впечатли.
***
Данаил се е разрисувал - обсипва листа с точки и само с точки. Питам го какво е това. Той супер възмутено отговаря "Ами, очи!" Чак се засрамих колко съм непрозорлива, че да не ги разпозная.
***
- Мамо, защо се караш на котката?
- Защото краде.
Отива при баща си и му докладва:
-Тате, котката пърде.
А после насмита и котката:
-Ти защо пърдеш, а?
Таткото въобще не схвана какво е направила животината.

Весел празник!
Pin It button on image hover