понеделник, 14 януари 2013 г.

Проба (за еклери)

Винаги съм мислела, че направата на еклери попада във висшия кулинарен пилотаж, който включва много врътня и тънки моменти. Още повече, че досега домашни еклери така и не съм опитвала. А обичам много – имам далечен спомен за вкуса на едновремешните купешки, които в последствие все по-рядко започнаха да продават заради злата салмонела, а по-натам и съвсем изчезнаха от лавките.  Сега готовите са с вкус на нефт, който после усещам по половин ден.
Отдавна се каня да се пробвам дали ще ми се получат. За щастие, първия опит се указа успешен и моментално унищожен.
Ползвах напътствията от блога на Йоли, като направих половината на дозата, която тя дава. От малката топка тесто (получена от "забележителните" 120 ml вода, 40 g масло, 75 g брашно, 2 яйца, щипка сол и 2-3 щипки захар) излезнаха 25 броя.
2 неща, важни при печенето, чути от Fiesta TV: да става на обикновена фурна, а не на вентилатор, за да не се разхвърчат еклерите от струята въздух и по време на печенето фурната да не се отваря, за да не спихнат.
Готовите топчици напълних със сладкарски крем (от прясно мляко и жълтъци), олекотен с бита сметана и по малко ягодово сладко във всяка. 
Извод: стават бързо и съм била в абсолютна грешка, че са с претенциозна направа. Скоро ще повторя.


3 коментара:

  1. Тази проба изглежда много вкусна, еклерите са прекрасен сладкиш!!! Никога не съм се замисляла , но трябва и аз да направя една проба!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пробвай смело! Стават много леки и приятни - няма да съжаляваш(те) :))

      Изтриване

Благодаря, че отдели от твоето време! Ще те очаквам отново!

Pin It button on image hover