Ваканция-Великден-Влак

Трите В-та влизат в действие от днес, като за загрявка започваме с влака.

"Не преяждайте - дори с добри мисли". Към тази крилата фраза, си обещавам да се придържам, минимум за храната.

цветове от днес

Ярки и нагорещени бяха.
Обстановката е силно лятна, поради което по някое време се оттеглих от боулинга, за да предпочета компанията на една пейка с едно кафе.

По-късно, по порция любима салата от морков, кисела ябълка и слънчогледови кълнове. Единствено липсваше цвекло, но по някога истински ме мързи да се занимавам с него.

За десерт - кексчета, по много.

Картичка за бебе

Всъщност резултатът доста се различава от първоначалния замисъл, но, все пак гледах да се придържам към идеята за присъстват розови и нежни щрихи, но в същото време не исках да се получи сладникава бебешка картичка. Доста се колебаех дали да не сложа и малки цветенца, защото придават много чар, настроение и разчупват визията, но картичката ще пътува далеч и реших, че вероятността цвететата да се смармолечкат е голяма. За това, се отказах от тях.
Честито на пресните мама и татко! Малката буболечка да им носи само радости и усмивки!

Голямо удоволствие е да се работи с хартия, да комбинираш цветове и форми. Започнала съм картички за предстоящи рожденници и май няма да има оттърване от мен :))

от улица "Юндола"

Явно хората от "Юндола" (на тази улицита ни е спирката, на която слизаме за детската градина) и специално един конкретен блок имат добри запаси от мерак и чувство за уют. Пред всеки вход има грижливо подредена и оформена градинка, като всички са  много разнородни като стил и това прави общата гледка интересна и колоритна. Ние сме си заплюли веселата градинка с гъбките и днес запечатахме (всъщност Дидко ги снима и се справи доста прилично) поредните изненади в нея - калинка и пчеличка.
Градинката си има и още много "обитатели", на които минаващите деца определено се радват и възторжено възкликват, когато открият поредното оцветено камъче. Браво, обитатели на Юндола, бъдете все толкова колоритни!

за рафинираното слънчогледово олио и стойността му, като храна

Вероятно за много хора е отдавна известно, но за мен беше лично откритие (разочарование) да разбера, че слънчогледовото олио (за рафинираното говоря) е абсолютно безполезно от към хранителни вещества, защото преди това все си мислех, че в него се намират и някакви ценни съставки, макар и не в големи количества.
Преди месец-два ми се наложи покрай служебни дела да се запозная с технологията на рафинираното слънчогледово масло (олио). Целият процес на рафиниране е съпътстван с употребата на агресивни химикали, които контактуват със суровината. Равносметката е, че накрая имаме стабилен (дълготраен), но в същото време един абсолютно мъртъв продукт, в който всичко полезно е отстранено просто, защото полезните съставки правят олиото нетрайно, а това, разбира се не е в изгода на никой от играчите в хранителната верига - производители, дистрибутори, търговци. В същото време, от малкия екран, активно ни натрапват реклами за скъпо струващи добавки с омега-три-киселини, същите онези, които са "неудобни" да си стоят в олиото и са премахнати при рафинирането му, наред с хлорофила, вит. Е и други ценни съставки (ако видите на етикет на рафинирано олио, че съдържа и вит. Е - знайте, че това не е нищо друго освен кофти лъжа - защото лично аз и на такива съм попадала). Чудесна информация за процеса на пречистване на олиото с много истини, които можем да научим, има тук. Спасението е в зехтина, но не кой да е (даа..., и тук има тънкости, с които е желателно да сме наясно) - най-добрият е Extra virgin olive oil; на второ място - Virgin olive oil; На трето - Pure olive oil. Защо да предпочетете тях и да стоите далеч от зехтин Pomace и Olive oil, може да се прочете например, тук.
Така, една филия хляб, приготвена в духа на циганска баница (но с хубав зехтин) е много по-полезна, отколкото същата богато гарнирана с колбас.
Тъй като определено зехтина доста променя вкуса на храната и на някои ястия просто не върви, аз лично съм си взела и бутилка с олио от гроздови семки, което е абсолютно неутрално на вкус и подчертава вкуса на храната. Има значително по-висока точка на горене от слънчогледовото олио и е подходящо за пържене.
Е, ползвам и олио, не съм го игнорирала на 100%, но посягам значително по-рядко към него - най-вече като приготвям сладкиши.

картинка

                                А. само с моливи                                               Б. + флумастери

Предупреждавам, факирите по картички, да не гледат ... и да не се смеят. Картичките не са ми основен интерес (разбира се, разглеждам с възхита и удоволствие творенията в тази област), но и на мен понякога ми се оцветява, което рядко се случва, но все пак се случва. Всъщност, като се сетя, доста картинки от детските книжки за оцветяване съм отметнала (доброзорно), но сега за пръв път разпечатвам картинка (печат), която да е за мое ползване. Харесах си нещо, което да сложа върху корицата на класьора ми с рецепти, който иначе има силен сухарски вид, но предпочетох да е устойчив на суровите готварски условия (за това и всяка рецепта е сложена в джобче). 

Нямам специални рисувателни средства и когато ми се рисува ползвам дидковите принадлежности. Докато вечерята се готвеше, направих бърза ревизия кои от моливите са за острене и кои флумастери изхабени. Така, де, важно е да се съвместяват нещата.

малка доза Париж

Имам си сладка кутийка за бижута, която ми подариха Коко, Пепи, сестрич и Кичо. Много си ми харесваше и в натуралния вариант. Чудех се, чудех се и в крайна сметка реших, че не искам да я боядисвам в бяло, а предпочетох да си остане така - с естествената основа. Избрах няколко елемента от парижката салфетка, която получих заедно с кутийката и ги залепих директно върху дървото, защото исках да прозират, за това дори и под тях не боядисах основата. Не знам как, но ме изби и на рисуване и орнаментите по капака се получиха смес от малко декупаж и малко рисуване с акрилни бои. Едва ли се получи много парижко, но пък вкара щипка цвят в композицията.

Айфеловата кула изниква от вътрешната страна на кутийката и като я отварям ми носи хубави спомени от този символичен град. Пожелавам на всеки да усети Париж. А, ако съдбата отново реши да го посетя, с удоволствие бих се навряла някъде из малките му улички, които да изследвам. Е, няма да откажа и изкачване на кулата. Вместо с асансьора, по стълбите е доста по-вълнуващо и препоръчвам - адреналина се качва с бясна скорост, главата се замайва и височината се усеща  по-истински.

До скоро!

Нещо като урок

Обещах да покажа "А"-то на работата с филц. Мисля, че само това първо стъпало съм усвоила на този етап, дори не мога претендирам, че съм наясно с "Б"-то и какво се случва от там нататък. Както всички изкуства, съм сигурна, че и иглонабиването е море без дъно, още повече, че вълната е жив и благодатен материал, и има още много, ама наистина много какво да се учи.

И така, ето какво ви е нуждо, за да си направите, в случая цветенце с листо:
1. Вълна в любими цветове; формичка (по принцип се продават специални, но може да ползвате сладкарски или да заемете от детето негова за пластелин); Гъба (домакинската върши добра работа); игла (тук съвет не мога да дам, дори в магазина не можаха да ме насочат, тъй като не са специалисти и взех една на сляпо. Общо взето знам, че колкото е по-голяма иглата набиването става по-бързо, но и по-грубо - получават се дупки в изделието).
2. Вземам парче вълна и го разчепквам.

3. Слагам вълната във формичката.
4. Започвам да боцкам бързо, не много силно - мисля, че всеки сам може да усети нужния интензитет. Вълната започва да се стапя като захарен памук и полека придобива форма.

5. Обръщам цветето на обратно и продължавам с набиването. Повтарям обръщането неколкократно. Ето, това е формичката, която се получи след 3-4 обръщания.
6. Хващам цветето с пръсти и започвам да оформям страните (тук трябва повече концентрация,  за да отива иглата на правилното място, а най-добре е да се снабдим с напръстници).

7. Вземам от втория цвят (жълт) и оформям малко топче, което позиционирам централно. Монтирам го към цветето като набивам с играта само външните очертания на кръгчето (дано да се разбира, какво искам да кажа). Ако искам жълтото кръгче да е като вградено в цикламената база, т. е. да е плоско, вземам съвсем малко от него и боцкам по цялата му площ. В случая исках да получа 3-Д ефект. Самото цвете дооформих, като набивах с иглата по въображаемите контури на венчелистчетата, така че да станат изразителни.
8. Нямам форма на листо, за това го оформих с ръце и повторих стъпките с набиването и неколкокротното обръщане (ст. 5).

9. Нагласям двата елемента, цвете и листо, така, както искам да изглежда композицията.
10. Започвам да набивам листото, за да може нишките му да се вградят в цветето и да се получи стабилна конструкция.

11. Слагам закопчалка, защото съм решила, че това ще е брошка.
12. Гордо закичвам палтото и съм доволна, че утринта я дават хладна, около 5 градуса :)
Рошавичките нишки, които стърчат е добре да се отрежат, ако не можем да се справим с тях чрез иглата.
Ами, това е. Искам отново да отбележа, че във виртуалното пространство наистина е пълно с множество уроци и моят съвсем не е най-прецизния, а по-скоро давам една по-обща насока и представа за това що е то иглонабиване.
Приятно творене!

Нещо като лалета

Днешният ден, като гледам, се очертава поредния сърдит, за това ще сложа малко цвят от събота:)

А, може би, това наистина са лалета, но нов модел - плод на човешкия гений. Бяха като малки огньове, обримчващи същата онази зелена площ, в която миналата седмица магнолията събираше погледи и възхита. Вече започва да ми става интересно какво ще заваря другата седмица, ако разбира се, пак се окажем на същото място. Което е много вероятно и почти задължително всъщност, стига Април да не покаже за пореден път, че има "р". Много раздразнителен се оказва, бие Март поне с няколко точки по лошотия.

Слънцето беше към залез и виждам, че странно синкави са се получили цветовете.

Успешна...

още "гъсенички"

Тези двечките са пур ма мер (тук получих някакво помръдване в мозъка от дълбоко заспалият ми френски. Ех, а някога можех и да преразказвам, и със спреженията да се оправям...но, френският друг път ще го мисля, а и извън училище, като се замисля, никога, ама никога не ми е трябвал. Спирам да се кахъря).

При първата гривна (шарената), която направих, доста се отклоних от поръчаните цветове. За това инструкциите за втората (, които бяха да е розова с малко червено) гледах да ги спазя, без да проявявам лични интерпретации :))

Кадрите са от обедната почивка в близкото паркче - много слънце и много зелено. Релакс....... Жално ми беше, че трябва да се връщам обратно пред компютъра. Успокоението - петък е и не остана. От сега потривам ръце и виждам как съботата и неделята се превръщат в една голяяяяяма разходка.

 И една мини - против уроки :)

Моето първо иглонабиване

Последно време, по едно или друго стечение на обстоятелствата, все попадам на разни творения от филц. А тези, на които се натъкнах в РъкоделницаТА за мен са истински висш пилотаж и направо се чудя защо се закопавам така, показвайки ги... (хи-хи). Но, да си продължа с разказа :) От друга страна, се сетих, че в Кламер магазина (за който споделих, че е новото ми лично откритие) видях вЪлна, че се продава. Още първия път, когато посетих Кламера, ми се наби тази вЪлна в съзнанието и някак стоеше на stand by и чакаше да бъде включена в някой експеримент. И така, преди няколко дни реших, че ми е много важно да се пробвам да направя нещо филцово и се прибрах с няколко гранки разноцветна вълна и игла за набиване. Флоралните мотиви са ми много любими и нормално се спрях на формичка цветенце, която да се опитам да направя. А и със сигурност бъдещите ми вълнени проекти 90 %, да не кажа 100, ще се въртят все около цветята. Експериментът завърши задоволително и аз се сдобих с едно непредвидено колиенце. 

Лесно, интересно и приятно е иглонабиването, бих обобщила на финала. 

Чудех се дали да се включа в Забавлятелството Осемнадесето на Мър-Мяу, отначало се отказах - знаете как е, притеснение някакво взе, че се скупчи над мен (човештинка), после пък се разсея... като пролетта - променлива работа. Ами, това е, реших - гмурвам се. 

Гъбките :))

Ето, спазих си обещанието от вчера и предоставям близък план на мухоморчиците (поне на такива ми приличат). Тази сутрин, като слезнахме от автобуса, въпреки че традиционно нямам никакво излишно време, набързо прибягах до градинката с гъбките, крадешком нахлух в тревата, опитвайки се да не нанасям щети и снимах творенията на някоя креативна душа. Изненадите не свършиха, защото в тревата се криеха и още гъбки - бяха направени и такива, във фаза на току-що подаващи се пънчета от почвата, но наистина времето ме притискаше и не  успях да ги снимам, а и не ми се искаше да се застоявам прекалено, че рискувах от някоя тераса да излезе госпожа (примерно) и да дири обяснение що ща рано сутрин в блоковата им собственост.

Съвсем на готово предоставям идеята за тази нискобюджетна декорация, върху която се е трудил някой друг. Но надявам се, ако по някакво свръх голямо стечение на обстоятелства, авторът попадне на моите снимки за неговите гъби, да няма против това.

Време е за пролет!

Ех, събота, къде си? Днес, вече подгизнали от дъждове, почти ми се струва, че е било мираж. А беше жарък пролетен ден (пф, безумно словосъчетание, но пък самата истина) - толкова топъл, че слънцето стабилно ни трясна в главите и се тюхкахме, че не сме се подготвили с потници (а, аз на всичкото отгоре, докарана като за 10 градуса). Използвахме слънчевата промоцията по най-благодушния начин или казано иначе - цяяяяял ден на вън. По някое време, вече разглобени, се озовахме на копчетата (ако някой не е наясно - "копчетата" = на площадчето с кръгли столчета около фонтана на центъра, в който фонтан, въпросната събота, един разсеян малчуган се поизкъпа и вероятно след време с усмивка ще разказва за априлския си подвиг). И там, в зеленото пространство, още сядайки на едно от копчетата, съзрях огромната и прекрасна магнолия, тъкмо цъфнала със стотици розови бижута. За около единия час, в който пихме кафе, обсъждахме нестихващия апетит на гълъбите и други фундаментални въпроси, розовото дърво беше като кинозвезда - всеки искаше да запечата кадър от природното великолепие.

А тези гъбки, изникнали в градинката пред панелен блок, днес страхотно ме развеселиха, особено като видях от какво всъщност са изработени. Обещавам, утре сутрин, да преодолея неудобството и да ги снимам по-отблизо, за да покажа за сетен път, че креативността граници няма.

Какви фермани, какви романи... :)
Иначе, чакат ме разни дреболии да ги снимам (но се ослушвам) и скоро ще покажа/разкажа за първия ми експеримент с иглонабиването.

Ключодържател

Отдавна исках да си взема тексителен маркер, който последно ми затрябва покрай правенето на мартеници, но така и не успях тогава да се снабдя. Е, указа се, че почти под носа ми кротко си съществува магазинче с бързо запомнящото име "Кламер" (съвсем близко до кръстовището на улиците "Руски" и "Гладстон" на Пловдив) с арт-материали - за картички, декупаж и другите модерни хобита. Та, веднага след като разбрах, че разполагат с текстилни маркери, си взех един за проба. За моя жалост нямаше от най-тънките и по-късно съмненията ми се затвърдиха - дребни и фини рисунки не е възможно да се получат добре с широчина на маркера от 5 мм. Всъщност това се вижда и от пробата, която по-късно се превърна в ключодържател. 

Сега ме сърбят краката отново да се поразходя и поразгледам магазинчето ...

Гъсенички

С доста летен привкус, но дрехите имат нужда от цвят.
Имам ли мъниста, винаги ме избива да правя гривни - това е положението (неспасяемо ми се вижда).
Преди да започна да нижа "гъсеничките", състоянието ми беше нещо като на дете в сладкарница - трябваше да опитам от всичките цветове на палитрата, за да се успокои душата ми :).

"Кройката" - тривиална, но такива ги харесвам гривните от мъниста - прост наниз. Иначе, виж с бройката, която е на ръката ми мога да прекаля и го правя с удоволствие.

Сложих синьо цветенце до закопчалката на зелената. Нали знаете как гривните все се завъртат със закопчалката от горе на ръката, явно по някой от законите на Мърфи, та поне, казах си, да е на видно място цветето.

Жената-гривна отива на работа. Най-после малко слънце. Ура!