Преобличане

Как се стигна до там да сменя премяната на хартиения полюлей, измайсторен преди половин година с най-голям мерак?
Първо - едно пловдивско лято, комбинирано с южно изложение доведе до пожълтяване на хартията.
Второ - гладех си аз преди седмица, да кажем, декоративната покривка за масата и опс, ютията била на памук - така стопих покривката и се облещи дупка неприятна на нея. Тц, тц, тц... къде гледаш, къде?!! Прибрах я и започнах да мъдрувам какво да я правя. И идеята не след дълго  дойде - полюлея, пожълтялата хартия, дразни ме. Чудесно, ще се прави нов! Махнах хартиените висулки и нанизах на теления кръг покривката. Понеже стоеше доста увиснала, трябваше по някакъв начин да разперя долния й край (кръг). Около метър тел щеше да оправи положението, но уви нямах толкова. За това пък имах предостатъчно въже за простор - от онези със стоманена нишка. Нанизах, колкото трябваше, 5 снежинки в добавка и готово.
Първият коментар: "Мамо!!! Какво прави тази покривка на лампата! Покривките са за масата..."
- Да, да - знам.



 

Коледен ангел носи сърце

Днес в Пловдив прехвърча сняг - честит да ни е! А покрай снежните дни винаги празниците се усещат да са по-близко. 

Все пак влезнах да пиша за куклите. Та, обичам да правя кукли. Поправка - обожавам! Не знам защо. Отдавна не беше ми се случвало да правя от онези "моите си" кукли - без кройка и предварителен план. Просто взимам ножиците, почвам да режа и да измислям в движение. 

Тази се превърна в Коледен ангел с привкус на бонбонено. Първоначално щеше да е съвършено бяла. Но случи се така, че се поддадох и розовото се намести в композицията. Да, знам, знам, че е съвсем необичаен коледен цвят, но явно този ангел ще излезне от рамката на традицията и лекичка закачливост ще има.
Така и така започнах с интерпретациите, сложих и шал.

 Има си и крилца, разбира се...

И се включвам в коледното предизвикателство на 2-те Елши.

Дали е сложна задача

Абсолютно изумена бях преди месец, когато леля Доктор каза, че малкия пациент има гастрит. "Гастрит" си мислех, че е равно на "до живот". Пфуу, дишай, можело било да е моментно състояние. Но така или иначе, това означаваше едно - ДИ-Е-ТА! И забраните се занизаха -нищо сурово, никакви бобови, никакви целулозни храни, сладоледа беше спрян на мига (тъкмо бях хванала цаката на домашния), да не стои гладен, да не преяжда, малки удоволствия като шейк и хамбургер - строго забранени и т.н, и т.н. Новите правила така се намножиха, че в първия момент ситуацията изглеждаше особено сложна. Чудех се отделна страница ли да оформя, що ли, или просто от време на време да слагам в Дневника предложения, подходящи за нежни стомаси. За сега, ще е последното, като най-лесно. Фокусирам се на бързи рецепти -  храната за чувствителния стомах трябва да е максимално прясна, а това означава - готвене всяка вечер. 

На този етап така ни изглеждат салатите. Всички сулидарно минахме на сготвени салати, за да не се дразним.

Ориз, моркови, броколи на пара. Малко маслинки, сол и олио.

Помощник

Сравнително често се налага да участвам в строежа на някой гараж или конструирането на адска машина. И пада едно голямо ровене, съпроводено с голяма шумотевица от самото ровене из кутията на конструктора. 

Вчера, купувайки шоколадово яйце, погледът ми се спя на пластмасовите овоцели. Веднага грабнах един празен, а сега съжалявам, че не взех още. Оказва се чудесен органайзер. 

Декември и разни подготовки започват

Коледният календар и резултатът от първата задача:

Много ми допада този забавен начин, по който децата да отбелязват обратното броене до идването на така обичания старец. Тъй като нямах време да направя нещо по-впечатляващо, а исках да направя, все пак, домашен календар, измислих този бърз вариант.
Извадки из дневните задачки:
- Вземи лист и фулмастери и нарисувай снежен човек. Така Коледа ще дойде по-бързо.
- Извади коледната украса и украси елхата (най-голямото въжделение дидково, което той чака от поне 2 седмици и не иска да разбере, че елха не се украсява ноември)
- Изпей песничка за зимата. Раздай на всеки по 1 музикален инструмент и нека ти помага.
- Направете снежен буркан (става въпрос за преспапие. Дано успея да набавя нужните консумативи)
- Мама ще ти помогне да опечете сладки
- Направи коледни картички
- Направете снежинки и украсете прозорците
- Днес имаш имен ден и за това получаваш подарък
- Изрежете елхи от хартия и ги нанижете на конец - украсете стаята с гирлянда
- Мама ще ти даде фигурки на дядо Коледа и Снежанка. Оцвети ги. Закачи ги на хладилника
- Направи апликация на тема Коледа

Загубени половинки

За по-малко от месец загубих половинките на 2 чифта съвсем пресни обици - и то все от любимите ми дребосъчести модели. Първият път махнах с ръка и казах "карай", но при втория случай - вече наистина ми докривя.

Останало самотно, поне кристалчето-кубче успях да трансформирам и сега е мини-висулка. И така му се радвам, но ми липсват кубчетата като обици. 

Втората. В ретро стил

Чудех се дали дали да види свят тази кутия - снимките не се получиха, ъгълът (хм, колко "ъ"-та)  не е таман... Иначе облякана със страница от модно списание от 97-ма.

Отгръщайки го се присещам от къде я имам тази кутийка :)

Да облечем ненужната кутия. Първата

Особено ми е любимо от нещо, което е откровен боклук (каквито са празните картонени опаковки) да получа вещ, която ще се ползва с успех в ежедневието. Така ми хрумна да облека няколко ненужни кутии. Указаха се доста удобни за разните бележки, хартийки и прочие, които все се чудим в кое чекмедже да пъхнем, а още по-трудно става да ги открием, когато същите ни потрябват.

назад към лятото

Макар, че съвсем до скоро беше циганско лято и слънцето денем все още ни подарява топлички часове, август остава все по-далеч. Вадя морски спомени да поосвежат есенните късички дни.

...Лятото, когато беше съвсем в разгара:
Заварвам сестра ми до кухненския плот и то как! Край нея богато количество медни телове, кълбета, проводници, чук, клещи и подобни. Ами, така е, домакинската работа не е лека... :) :) И там сред цялото това чудо зървам съвсем прясно "сготвена" гривна, която секунди по-късно се оказва моя собственост. Емии, отново съм с украшение. Съдба!
Няколко дни по-късно на плажа, аз - радвайки се на нищоправенето......................

Чак сега представям гривната, поради проблемен компютър, съхраняващ летните снимки. А в последствие, поради забутана флашка, която сякаш "потъна" и с дни беше неоткриваема. Когато спрях да я търся, изкочи от най-непредполагаемото място, разбира се.

Хартиени цветя от кутии за яйца

2 празни кутии за по 6 яйца стояха заделени за импровизации - щяха да са бъдещи цветя. Идеята почерпих от циркулиращи снимки в интернет-пространството - конкретно рози бях гледала как се сътворяват от такива картонени кутии. Моите не са рози, може би са цвете "Крем", на такива ми приличат.
Дръжките са от хартиена тел (ако въобще така се нарича), която обвих с цветарско тиксо.
С цветята реших да си украся хартиения полюлей. За сега са цъфнали 2, попюлеят чака за още.

Още 1 лесна гривна и чифт обици

Продължавам да съм на вълна топли, земни, есенни цветове.

Тъй като последно време съм принудена да се придържам към лесни проекти, ако искам те да се осъществят, правя лесна есенна гривна. Топчето е с цвят на сърдито небе.

И като почитател на миниатюрните обици, правя малки велурени цветчета. 

Отново отивам при Елшите. Забавно е.

На есен - с кестен

Един от кестените, които прилежно бяха събрани в събота влезна в ролята на бижу-елемент, че дори повече – зае централно място в окончателната композиция.

Трудно се откъсна от сърцето Данаилово, който като ме видя с колието не пропусна да ми се скара и ме застави „Веднага да си му връщам кестена”...

Използвани материали:

Кожа, керамични мъниста, метална закопчалка и кестен. 

Включвам се тук.

Кошнички

Едната е от претворено дъно на пластмасова бутилка. Другата – дидково изпълнение от градината. В събота, дидковата, я напълнихме с кестени от парка. Студен ден с оловно небе. Но пък съботен.

Натъкнахме се на водно конче.

Да завършим петъка със сутрешна снимка с папионки. За разнообразяване на омръзнали обувки.
Все още е приятно сутрин с колело.

Съединяването на 2 края

От сестра ми се сдобих със запазена дамска черна чанта, не голяма, но достатъчна за ежедневните потребности на една, свикнала да ходи с наднормен багаж. Забележката, която  беше извадила чантата от употреба е липсваща катарама за закопчаване на презрамката.

Нямах конкретна идея как ще свържа краищата, само знаех, че не ми се губеше време в търсене на подходящата катарама. Продължавайки да нямам точна идея, взех на сляпо няколко халки, различни модели и бях сигурна, че ще ми свършат работа. С помощта на тях, 3 дупки в презрамките и толкова рапиди + малко дрънкулки (без тях, на къде? :) ) "съединяването" се осъществи.

Е, да, пропуснах да направя снимки "Преди", но и сякаш не са толкова нужни. 

От тел и морски камък

Бележко-държател. Възможно най-лесен за направа. 

Идеята не е моя, но сред 100-тината блогове, които следя, изгубих дирята на първоизточника, за жалост. 

Приказка върху хладилник

Отдавна не съм се разписвала в дневника с нещо деЦко :)) като се замисля. Та, какво ще кажете за порция куклен театър? Обичате, казвате, но ви се вижда трудоемко да правите кукли. Ооо, леснотия! Решението е - кукли от хартия.
....
Много ми харесаха хартиените фигурки на Двама с мама, които са приготвили за техния домашен театър. Тъкмо те (благодаря за вдъхновението) бяха повод да направя нещо в подобен дух, но малко преиначено.
Премиерната приказка беше веднага избрана - Дядо и ряпа. Кратичка, вярно - леко бебешка за 5-годишен момък, но пък за сметка на това изобилства от герои и е много любима на същия този 5-годишен.
"Преиначаването" на фигурките беше в това, вместо дупки за пръстите (както е в по-горния линк с вдъхновението), да им залепя по парче гъвкав магнит, защото сцената щеше да е ...мда, познахте, хладилника. Прежалих 1 магнитен стикер (предостатъчен за всички герои), който нарязах на малки парчета, които залепих за  гърба на фигурките.
С хартия и боички (моливи, пастели, флумастри и от сорта) за кратно време може да "изфабрикувате" впечатляващ брой приказки.

Нарисувани, изрязани и чакащи водните бои.

Зелеее...

 Прототипите... Претърпях остра критика, за това, че нашите герои не са точни копия на оригиналите...

 Подредени на "сцената".

Ако някой се чуди по какъв начин елена се вписва в композицията, отговорът е елементарен - това било пръстта в дядовата градина. 

С нови пеперуди

от сестра ми. Всъщност пеперудата е една - по половин за всяко ухо.
Неочакван дар, връщащ към усещането за лято!

За сладоледа с любов

Вкъщи си отглеждаме сладоледено чудовище - ненаситно и имащо място за поне още едно сладоледче.
Септември сме, но ежедневното изнудване на моя милост, за сладолед, продължава. Е, преди няколко дни ми втръсна да "мижам" при поредния боклучав продукт от магазина и казах (крайно време беше), че ще пробвам някоя от сладоледените рецепти, отлежаващи в готварския ми тефтер.
Ползвах тази рецепта за Джелато и тази за крем Англез и личната ми интерпретация се получи някъде по средата.

Продукти за 800 ml сладолед (= 1 една кутия фамилен сладолед, но не от онези огромни разфасовки, а от по-малките фамилни)

600 ml прясно мляко
200 ml течна сметана (!животинска!)
3 жълтъка на големи яйца
1/2 чаена чаша захар
2 с. л. нишесте натурално
ванилия

1. Загрявам млякото и сметаната на 3-та или 4-та степен на котлона (от общо 6). Ползвам млековарка, която е с двойно дъно.
2. Размивам нишестето в малко хладка вода и добавям към сгорещеното мляко и сметана.
3. Добавям и половината количество захар.
4. Бъркам от време на време (с дървена лъжица).
5. Жълтъците смесвам с останалото количество захар и бъркам с тел до получаване на светъл крем (не забравям на бъркам и млечно-сметанената смес на котлона. Тук за момент ставам като многоръкия Шива). Котлона е на 3 степен.
6. Започвам да добавям съвсем внимателно от млякото към разбитите жълтъци, при непрекъснато бъркане. Внимавам жълтъците да не се сготвят. След като съм добавила около 400 ml от млякото към жълтъците, връщам сместа обратно в тенджерата на котлона.
7. Бъркам около 10 минути.
8. Прецеждам крема.
9. Оставям да се охлади.
10. Слагам във флизера.
11. Разбърквам на около всеки половин час, за да не стане сладоледа на голям блок (което първия път ми се случи).
12. Изяждаме получена вкусотия съвместно с чудовището. Страхотно си отива с парченца круши, а със сигурност - и с всеки друг плод.

УЗОР-забавление

Панери, кошнички, кутии и всякакви техни посестрими, винаги са ми дефицитни. Дори и 1000 панерчета да имам, ако изкочи 1001-вото от някъде, няма да се отнеса с отвращение, а просто ще намеря какво да сложа в него (не че е много добре това, де... знам ли, може и да е някакво болестно състояние).

Вдъхновението дойде от тук, като се оказа, че първоизточника всъщност е Ива - идеята много, много ми допадна. Знаех какво искам да направя, бутилките са осигурени, чакат чинно (дори вече започват да ме дразнят, натрупани в 1 ъгъл), но поялника е проблем - така де, не във всяка къща има на разположение поялници. Хм, хм, мозъко, мислѝ, мислѝ, мислѝ!  И мозъкът измисли да се пробвам с УЗОР - онзи соц-уред за гравиране върху дърво, който за щастие е бил част от детството на мъжа ми и за още по-огромно мое щастие е запазен, че и работи!!! 

И резултата - кошничка за разни женски тубички и инструменти от 3-литрова бутилка (все още размишлявам дупките дали са достатъчно или не, може би ощеее мъничко дупки няма да са излишни).

Подхванах и една голяма туба, събота я понарисувах малко. Има още работа по нея, но за сега предимно гледаме да хванем хубавото време на вън.

Определено си намерих занимавка за доста време напред!

На есен - с песен

 Неделните приготовления за "петнайсти"...

Опити за събуждане на полузаспалия ученик...

Гривна от велур

 И някъде там, между яденето на чийзкейка, приказките и кафето, започна да придобива основен вид новата розовичка гривна.

В неделя, покрай кафето на тераса, стана готова!