Коледната размяна - финалът

Моята Коледна къщичка, изработена от Борето от Варна*, положена в мека избродирана рамка. В къщичката си имам подаръци, елха с гирлянд и запалени свещички. Вратата и прозорците са украсени със свежи клонки и всичко това е тооооолкова миниатюрно и нежно. Само мога да предполагам колко търпение и време е коствало на творящия. Благодаря ти, Боре, за прекрасния подарък!
*Ако имаш твое местенце, ще сложа линк, но моля да ми го подкажеш.

Тук представям и кошничката, която творих за Юлка Неделчева. Първото нещо, за което имах търпението да тропосам от начало, та до самия край.

Настоящата седмица ми беше на пребързи обороти и снимките ммм ..., някак не ми се получаваха.

Миг преди да бъдат опаковани.

Честита Коледа!

"Къпещата се"

 Седмицата на Коледа (имаща снежен и мрачен понеделник) започвам съвсем неколедно, направо плажно. Но, късмет! Паднало й се на тази Тилда сега да се появи.
Вече няколко седмици прехвърлях полузавършеното тяло на Дамата с бански - измъквах го ту от някоя кутия и го поставях в друга, за да не пречи, или се появяваше изпод платовете, с които се налагаше да работя. Явно е, че напомняше постоянно за себе си. Вчера някак се смилих над нея (при поредната й поява от някъде си) дотолкова, че да я довърша. Между писане по скайп и неделно гледане на телевизия, се запоявиха липсващите елементи: ръцете, плувната шапка, така наречените очи, косата в цвят "жълто русо". О, и да не пропусна шалтето.
"Къпещата се" е готова!
Признавам си, че райетата на банския ме разочароваха (май това беше и причината да я зарежа толкова време) - нещо не се напаснаха сполучливо, а и наклона не трябваше да е така рязък, а по-полегат. Втори минус - използвам вата. А ватата прави подли номерца. Не запълва обема равномерно, на места се получават твърдини или гънки (както стана с врата и на места по краката).

Денят е лош за снимки.

Вече госпожата е настанена удобно на бюрото и ми прави приятна компания.

В събота без малко да пропуснем да посетим тазгодишния Благотворителен базар, организиран от ДБМ (Движение на Българските Майки). От щанда, отрупан с прекрасни и майсторски изработени творения, си избрахме (почти единодушно) този симпатичен, мекичък венец. Чудесен е!
Поздравления за усилията на всички, участващи в това Коледно начинание!
С намерение в следващия базар да се включа не само като консуматор.

кутийки и още кутийки

 Дидко днес празнува иначе утрешния си имен ден в градината. За почерпката избрах кутийките на Дани от Крокотак, които напълнихме с дребни лакомства. И тъй като опита ми с миналогодишната хартиена торта показа, че едно такова начинание изисква доста време, започнах подготовката още от ... Октомври. Така полека и на порции подготвих 25-те броя кутийки - рязах, прегъвах и лепих само при наличие на съответното настроение и толкова, по колкото ми се искаше.
Именника през цялото време отмъкваше по някоя друга кутийка, за да я превърне в гараж на колите му. Цяло чудо е, че нито една не пострада и днес ги доставихме в пълен брой и изряден вид.

 И докато още бях на хартиена вълна, направих три кутийки с елхички за Коледния ден. Като един порядъчен Плюшкин, прилежно си бях събрала и запазила изрезките от цветните картони за именника, които (изрезки) ползвах за декорация на Коледните кутийки.

"Нещо" за документи

Онзи ден ми се наложи да си ползвам документите. Вадя калъфчето и, о, ужас! (хм, дали така се слагат тези запетайки?!) В отчайващо състояние е. Премина ми бърза мисъл, че би било хубаво да си направя ново, ама кога ли. Въобще и не се надявах на себе си, че ще стане скоро - съвсем елементарна работа, да, знам, ама последно време трудно опирам до машината (а и Коледен проект довършвам, за който също труднинко смогвам).
Нааай-неочаквано снощи му дойде момента - в 12 вечерта, докато чаках да минат двайсетте минути, за които моя Румен ще се прибере до мястото си на пребиваване и ще си напишем по 2 реда международно. Тъй като не ме свърташе на едно място, насочих нетърпението си в изработването на новия калъф. Сигурно това ми е най-бързо направеното нещо от този тип. Спореше ми (за разлика от други пъти, когато не ще и не ще нещото да се получава).

Сложих златничко ришитче, което междувременно го използвах и като "ухо" за копчето (същия този златен ширит го взех за Коледния проект, но ми останаха толкова много метри, че сега сигурно на всяко второ изделие ще го пробутвам).

И един етикет - използвах този, който най-лошо се получи. Боята му е дошла в повече и контурите са се разляли. Но нали е от експерименталната серия, си прощавам.

И едно копче, кожено, имам няколко такива - от цяла вечност са.