дребосъчета за бебешка главица

Най-сетне и ивината главица се накичи с нещо, направено от майка й. Oформи се добра колекция за има-няма половин час. Използвах налични фибички без декорация, които преди 7 години усмиряваха дидковия перчем. Моделът е доста немирен и засега 3 броя успях да документирам.

Бялото сърчице е от незакичена мартеница. Поръсих с малко искрящи тръбички за захарен ефект.

И малко неделно безгрижие........

Висулка, примерно за бебешка количка

Бебешкият кръгозор постепено се увеличава и всякакви висящи занимавки са добре дошли. Въпреки, че имаме цял куп "купешки", нямаше как да не ушия едно бързо сърце, което да накипря до розовия жук (бръмбар, за който е забравил руския) - един постоянен и разноглед обитател на гюрука на количката.

Скоро и разни други дреболии.

точки

Най-сетне онези пантофки, прибрани от март почти станаха на ивените крачета.

Главата ми е като чаша, а идеите преливат като пяна на бира. С надежда съм,че скоро ще започнат да се материализират. 

Органайзер за бебешка количка

Ушиването на това чудо беше провокирано от чисто егоистични потребности. Разходките на вън неизменно са свързани с чаша кафе и нещо сладичко. Съответно трябва и местенце, където да ги сложа, a и има куп други дреболии, които всеки иска да са му под ръка. В голяма чанта, дори и с много джобове, голямото ровене става задължително.
Ето тук  намерих много хубави инструкции за направата на подобен органайзер, нещо което много рядко се случва в бг-блог, за което благодаря на Nevi_Bivalici.

Две стари чанти, тип плажни, продънени от употреба, ми свършиха чудна работа и бяха идеални да бъдат префасонирани във въпросния органайзер.

Ами, да излизаме докато шантавото време не е решило отново да ни завали.

Крачета, ягодки и забравена рокля

Крачетата на Ивана на 2 седмици. Тематиката е ягодова. Буйките определено са й големички и може поне още едно краче да влезе, но пък и в мое оправдание да кажа, че ми е абсолютно невъзможно да ги направя по-малки. Кройката намерих в интернет с ключовите думи "baby booties pattern" (точния линк остана на компютъра в Пловдив, а време нямам сега да се ровя отново). Спретнах и една много лесна рокличка, която беще част от композицията, но за съжаление и нея забравих в Пловдив. В най-добрия случай на есен ще й стои като блуза.

Костюм за лаптоп

Костюм за компютъра ли шия ме запита Дидко, когато видя нарязаните и наредени квадратчета плат върху лаптопа. Даа, би могло и така да се нарече. Иначе костюма е ушит на принципа на калъфка за възглавница. Сложих 2 закопчалки от велкро за финал, въпреки че спокойно може и без тях и готово - пц-то може да скача в новата премяна.

от ръкави -> крачоли

Безобразно лесно и практично. Супер подходящо за горещи дни, започващи хладно.
Въпреки, че отдавна съм я срещала идеята, не знам защо чак сега се присетих да се възползвам от нея.

шалченце

Започнах шала, да кажем, преди месец и половина. Уших го с почивки за 2 дни. Беше ми останала  за зашиване на ръка само дупката за обръщане (2-3 минути работа), но мързел ли, какво ли, ме подгони и така допреди няколко дни... Платовете са от стари мои ризи. Опитах се да прикопам и една мъжка с много свеж десен, но собственика не си я даде :)

Общо взето шкафът ми се напълни с незавършено производство, да видим на кое кога ще му дойде моментът.

експерименти разни трикотажни

Пиейки кафето сутринта, си поиграх с 2 блузи, еднакво омръзнали ми. От няколко дена им се канех :) Та, това сърце се появи на значителна част от гърба на едната. Нямаше как, обаче, да се самоснимам в облечено състояние...

Съкровището дойде!!!

:)))))))))))))))))))))))))  :))))))))))))))))  :))))))))))  :)))))))))  :)))  :))  :)
Тук ми трябват емотиконки на танцуващо, подскачащо и много ухилено човече... Най-сетне новата ми шевна машина е при мен, отдавна избрана, просто чакаща в ония дълъг списък "Предстои-закупуване"...
Бабината заслужено излиза в почивка и ще се радва на спокойствието да бъде просто семейна антика (всъщност Дидко я поиска за своя, щом повече няма да я ползвам - шиело му се и на него...).
Вече честно казано не помня как и защо се спрях на тази марка, помня само, че в главата ми беше голяма, голяма каша. Ето това ръководство за избор на шевна машина на сайта на Жаном е хубав ориентир.
Пробата, с която отрязах лентата са тези бебешки буйки:

Е, точките бяха запланувани да са от вътрешната страна, а отвън е дюс жълто, но някъде съм се разсеела, докато съм сглобявала парчетата.

Куфарът много ме подразни такъв един чисто бял и веднага реших да му освежа стерилния облик поне малко...

 Ами, Чаооооооо, за сега...

Честита Марта!

Бях накупила доволно количество топченца, мъниста и подобни дреболийки, от които да правя мартенички. Правих, правих, но честно казано накрая пластмасата много ми дойде и извадих кутиите с чудесиите. Та, отворих "фабриката" за кратко, за да понаправя и "живи" мартенички.

Направих n на брой питчици от вълна по метода "овалване между дланите със сапунена вода"

и после им прикачах "пипалца". На края по едно мънисто или филцово топченце в центъра и анфаса е готов.

Бях с намерението да ги "изложа" по-рано, че да послужат на някой като идея (правят се лесно и за голям брой са удачен модел), но все чаках сгодно време за снимки, но уви. Вече цяла седмица сутрините са мрачни, с много мъгла и тотално неприветливи. И днешната не прави изключение. Та слагам това, което се получи като снимки, правени в движение и почти между другото.

Забравих да снимам опаката страна със закопчаването, но по-късно ще добавя (и евентуално по-ставащи снимки)

поглед към Баба марта

Предназначени са за изложба в детската градина.
Топчетата на първата мартеница са подходящи за изработване и от деца. Малко парче вълна, намокрено със сапунена вода, се слага между дланите и от там нататък се процедира както се прави топче от пластелин. Стават за секунди.

За тази имах останало сърце от миналогодишните мартеници-брошки. Остана само да го напълня и да украся с няколко мъниста. Сърцето е предназначено е да бъде медальон.

За номер 3 също използвах реализирана идея - имах 1 вечер на разположение и трябваше да действам бързо, за това старите хрумвания ми бяха добре дошли.

Цвете от тюл

Последният ми работен ден от август, освен събиране на багажи, включваше и занимавка с ето това цвете - допълнение към туту-то. Ето тук има инструкции за направата на не същото, но подобно. Знам, че отдавна преживяха премиерата си из блоговете тези цветя и идват леко банални, но въпреки това ми харесват.
За завършек на цвететО - малко синьо мънисто и син картон, че розовото взе да натъртва (за тези от северна България - накъртва).

едно малко туту

Много лесно за направа, бързо получаващо се, няма шиене. Дори всеки с две леви ръце може да се справи с едно туту. И да се кривне с ножицата, последствия няма (де, да беше толкова лесно и с другите дрехи, а?) Сигурно вече не е останал човек, който да не знае как се правят, но за всеки случай слагам произволно взет линк за направата на този приятен аксесоар или дреха, ако може да се брои за такава. Единствената въпросителна, докато сглобявах поличката, се въртеше около това колко е талията на една тримесечна дама, но разбира се, в крайна сматка се ориентирах по дрешката.
Да кажем, че цялата история ми отне около 15 минути, 5 от които - да добавям или да не добавям още парчета.

Изключително ми се искаше да избягам от розовото (не че не го обичам, но е доста банално за бебета), но за пореден път трябваше да се примиря с това, което има в магазините, а не това, което аз искам... Така, че - да живее розовото!

Моето първо иглонабиване

Последно време, по едно или друго стечение на обстоятелствата, все попадам на разни творения от филц. А тези, на които се натъкнах в РъкоделницаТА за мен са истински висш пилотаж и направо се чудя защо се закопавам така, показвайки ги... (хи-хи). Но, да си продължа с разказа :) От друга страна, се сетих, че в Кламер магазина (за който споделих, че е новото ми лично откритие) видях вЪлна, че се продава. Още първия път, когато посетих Кламера, ми се наби тази вЪлна в съзнанието и някак стоеше на stand by и чакаше да бъде включена в някой експеримент. И така, преди няколко дни реших, че ми е много важно да се пробвам да направя нещо филцово и се прибрах с няколко гранки разноцветна вълна и игла за набиване. Флоралните мотиви са ми много любими и нормално се спрях на формичка цветенце, която да се опитам да направя. А и със сигурност бъдещите ми вълнени проекти 90 %, да не кажа 100, ще се въртят все около цветята. Експериментът завърши задоволително и аз се сдобих с едно непредвидено колиенце. 

Лесно, интересно и приятно е иглонабиването, бих обобщила на финала. 

Чудех се дали да се включа в Забавлятелството Осемнадесето на Мър-Мяу, отначало се отказах - знаете как е, притеснение някакво взе, че се скупчи над мен (човештинка), после пък се разсея... като пролетта - променлива работа. Ами, това е, реших - гмурвам се. 

Ключодържател

Отдавна исках да си взема тексителен маркер, който последно ми затрябва покрай правенето на мартеници, но така и не успях тогава да се снабдя. Е, указа се, че почти под носа ми кротко си съществува магазинче с бързо запомнящото име "Кламер" (съвсем близко до кръстовището на улиците "Руски" и "Гладстон" на Пловдив) с арт-материали - за картички, декупаж и другите модерни хобита. Та, веднага след като разбрах, че разполагат с текстилни маркери, си взех един за проба. За моя жалост нямаше от най-тънките и по-късно съмненията ми се затвърдиха - дребни и фини рисунки не е възможно да се получат добре с широчина на маркера от 5 мм. Всъщност това се вижда и от пробата, която по-късно се превърна в ключодържател. 

Сега ме сърбят краката отново да се поразходя и поразгледам магазинчето ...

Тилда - къпеща се, втора

След средно голямата липса, се завръщам!
Та, моят сестрич си поръча тилда. И аз правя, разбира се - избрах да спретна тази закръглена леля, която всъщност вече веднъж съм я оттренирала, тоест, би трябвало да я направя с лекота. Не ми се рискуваше с непозната кройка и това беше една от причините да избера "къпещата се". Другата причина - ами, просто е доста по-различна от обичайните анорексични модели и ме забавлява с визията си.

А сега да се оплача ...от себе си - неимоверно ме е яд на избора на плат за бански - къде съм спала като съм рязала точно от този светъл десен, не знам. Поне тялото да бях направила "препечено" от някакъв по-тъмен цвят на бежовото. Ама - нА - контрастът между бански и крака почти никакъв го няма. Издъних се, но късно е вече. За да пооправя минимално положението, поне плувната шапка направих ярка.
Нямах особена възможност за снимки, за суетене около бекграунда и т. н. и успях само 3 да направя. Сега виждам, че не са особено задоволителни, но понякога така се получава...

нещо старо

Едно отдавнашно несесерче, което замина преди време за монтанския край. Бях го снимала преди да го мушна в опаковката и така  месеци на ред, снимката му се мотаеше из папките и все не я триех. Закачам я в дневника, за да спра да я подмятам.
(много се надявам, че върши добра работа на собственика си. В., поздрави!)

Мартениците - готови

Всъщност моят вариант на дамски мартеници го представих рано-рано още през януари и от мен се изискваше единствено да мултиплицирам сърцата в достатъчна бройка и да закрепя иглите за закачане на гърбовете им. Като завършек направих няколко хартиени плика, които ще се насочат към по-близки и далечни дестинации. На пликовете за госпожите от градината предвидихме малки етикетчета, на които ще изпишем техните имена и едно простичко "Честита Баба Марта!".

Отначало мислех сърцето да е и мъжка мартеница, но се вразумих и реших за мъжете да направя нещо по-традиционно, което да не предизвиква изумен поглед. Да, ама нещо "традиционно"-то ми убягна и мъжките мартеници-гривни се получиха доста сини :))) (принципно много харесвам, когато в една мартеница присъства и синьо, но май наистина в този случай дойде в повече. Но да кажем, че на фона на още 3-4 мартеници на ръката синьото ще стои премерено).
Моят Румен дори ги отсвири и каза, че синя мартеница няма да сложи. Приема единствено червена! :)

За детските мартеници имах разни идеи, които останаха нереализирани, поради неуспех в намирането на тестилни маркери, така че за догодина имам от сега варианти.

Който не е готов, нека побърза - остана още мъничко време за направата на домашни мартенички!

Това пък какво е?

Калъфче за червило/ гланц, което се закача на връзката с ключове. 

Съвсем на време попаднах на тази хитра идейка в ето този блог - тъкмо последните дни все се тюхках, че постоянно забутвам гланцовете в някой джоб на незнайно коя дреха. Сутрин съответно въобще не се и сещам за тях, поне докато не излезна на вън. И така, мисля, че си реших този проблем, ако мога да го класифицирам като такъв :)