Благодатната сол

От години ползвам в кухнята морска сол, знаейки, a и усещайки по вътрешни убеждения, че е по-добрия вариант от другата, но никога не бях се интересувала защо е така. Чудела съм се всеки път защо трябва да е непременно морска солта, която ползваме, когато си напарваме краката при настинка или пък защо на кравите също им се дава такава. Ами кисело зеле - съвсем не е все тая дали солта е морска или готварска. Има нещо нали?
Останах абсолютно изумена, прочитайки за многобройни полезности на морската сол: притежава уникална структура, която не може да се пресъздаде по изкуствен път; съдържа над 100 минерала, влизащи в обмяната на веществата; подпомага функцията на щитовидната жлеза; !нормализира кръвното налягане! (тук вече паднах), укрепва имунната система, подходяща при стомашни проблеми, настинки, използва се за борба с/у кожни неприятности, целулит, а има и още, и още. Просто поредно доказателство, че природата сътворява единствено съвършенство, дори и когато става дума за сол.
По-подробна информация: тук и тук.

Експеримент II - Сивушка

Жертвата (а защо не пък, щастливецът) беше един детски трикотажен потник, който бях заделила за парцал.
Сивото се комбинира добре с бледорозовите елементи на една от чантите, които бях разфасовала при предишния експеримент. Тъй като материала не стигна за презрамка, чантата няколко дена стоя самотна, докато измисля от какво да направя презрамката. Накрая спасих положението като съединих джинсови и памучни изрезки.

Между шиенето на чантата се получи и това нещо, което се превърна в идеален дом на документи, носни кърпички, ключове и направи с една идея по-подредена Сивушка.

Джинсов експеримент

В гардероба ми се подмяташе от доста години една черна джинсова пола, с която така и не си допаднахме. Реших да си поиграя малко с нея и ако има късмет да се превърне в нещо използвано. Ще бъде чанта, беше решението. Има хубави дълбоки джобове, ще оставя единия - за телефона и други дреболии. Ха, нещо шумоли в десния джоб, сигурно забравена хартийка, бръкнах и извадих щастливо 2 лева.

Цип, метални халки и презрамка взех от други пенсионирани чанти. И така, следва малко рязане, малко шиене и крайния резултат днес има пробен ден.

В края на деня установих, че чантето залепна като по поръчка за количката. Мисля, че последната се сдоби с нов аксесоар. Да й е честито!