Органайзер за бебешка количка

Ушиването на това чудо беше провокирано от чисто егоистични потребности. Разходките на вън неизменно са свързани с чаша кафе и нещо сладичко. Съответно трябва и местенце, където да ги сложа, a и има куп други дреболии, които всеки иска да са му под ръка. В голяма чанта, дори и с много джобове, голямото ровене става задължително.
Ето тук  намерих много хубави инструкции за направата на подобен органайзер, нещо което много рядко се случва в бг-блог, за което благодаря на Nevi_Bivalici.

Две стари чанти, тип плажни, продънени от употреба, ми свършиха чудна работа и бяха идеални да бъдат префасонирани във въпросния органайзер.

Ами, да излизаме докато шантавото време не е решило отново да ни завали.

организатор

Наложи се да имам още едно балончесто панерче. Ще е за лакове, пили, шноли, кремове и така на татък, които постоянно се мотаят на масата или под нея. Това е някъде към 10-тото (не за лакове, пили...а, въобще). Та, въобще чудна работа ми вършат бутилките. Ами, нямам май какво повече да разкажа за него.

нещо старо

Едно отдавнашно несесерче, което замина преди време за монтанския край. Бях го снимала преди да го мушна в опаковката и така  месеци на ред, снимката му се мотаеше из папките и все не я триех. Закачам я в дневника, за да спра да я подмятам.
(много се надявам, че върши добра работа на собственика си. В., поздрави!)

рециклирай, не се спирай

Ето това беше завършека на тази вечер. Покрай останалите неща, които творихме с Дидко (ще ги покажа след ден-два) не устоях и направих това щураво калъфче за визитки/ картички, което отново си харесах от този америнакски (мисля) блог, който беше повод и за предишната публикация. Продължавам да се изненадвам приятно, колко безгранично креативни идеи измисля човешкия мозък...

Помолих Дидко да нарисува нещо розово. Върна ми калъфчето с цветенце.

Това пък какво е?

Калъфче за червило/ гланц, което се закача на връзката с ключове. 

Съвсем на време попаднах на тази хитра идейка в ето този блог - тъкмо последните дни все се тюхках, че постоянно забутвам гланцовете в някой джоб на незнайно коя дреха. Сутрин съответно въобще не се и сещам за тях, поне докато не излезна на вън. И така, мисля, че си реших този проблем, ако мога да го класифицирам като такъв :)  

Несесер пореден, но не последен :)

Нали знаете понякога как се случва - шляеш се по улиците, зяпаш витрините, без да имаш каквито и да намерения да правиш харчове, и хоп - виждаш нещо през някоя от тях, съответно влизаш в магазина на майтап, уж само да го поразгледаш, а какво става - след 5 минути си излезнал с харесаното. Така предновогодишно се сдобих с нова чанта. Доста отдавна търсех нещо (чанта, да се разбира), кое(я)то да ми хареса и то(я) ме намери, там където най-малко съм  търсела - в Добрич.
Голяма е, преголяма дори, но с едно единствено отделение вътре, ако не броим джобчето за телефон и онова малкото, което правят с цип. Определено имаше нужда от някакъв несесер, който да побере разните дреболии, за това спретнах един съвсем на бързо. Реших проблема с разпилените дребосъци из чантата. До някъде.

Риби и бутилки от бира

Последно на бирена тема, обещавам (поне в близкото предстояще).
Тези дъна от бутилки на бира си намериха своята риба в коридора, до огледалото. Удобни панички, в които лесно виждам и намирам търсеното. До сега пробвах с разни чантички, джобоподобни органайзери и прочие, но ме измъчваха, вместо да ме организират.
Идеята беше да има още една паничка, обаче кламерите се оказаха доста проклети за работа и оставих за друг път.