Картичка за бебе

Сравнително семпла картичка за новородена госпожица. Пожеланията са за огромен късмет и здраве.

Несъвършена

Замъглен екран; изтрих грешните снимки и остана най-смотаната и разни други несъвършенства, но така се случи този път. Едвам изнамирам време за дребното етикетче, което да даде индивидуалност на цветето, но намирам.

Иначе - пътьом към празненство, нямах време да спирам и фокусът витае някъде извън снимката. Снимайки установявам, че на тази поляна есента все още не е дошла.

зелена картичка

Картичка-поздрав за един малък мъж, с пожелание за много попътен вятър по време на дългото пътешествие, наречено "живот". 

мини и бърза

Кадър от първия учебен ден на направената много набързо (то си й личи и без да казвам) картичка за госпожиното цвете. Някъде към 7 вечерта на 14-ти се усетих, че нямаме китчица, та за картичката почти нямах нерви и малко кривнах хартиите :))) Мога спокойно да я нарека 2-минутна картичка. 

Отпечатък жизнерадост

Този път акварелните цветя се превърнаха в картина. И към картината семпла картичка.

Градината - официално закрита!

Последните картички за градината.
Картофените печати ми станаха много любими и  действах с тях (сигурно в магазина изглеждам странно, купувайки 2 картофа, но изкуството е скромно и не изисква количества, характерни за 1 манджа).
Лекият момент на конвейрно изпълнение ме поизмъчи, но нямаше как да са по-малко. За успокоение - от есента, по една.

И за да има нещо за спомен за нашите мили госпожи, директорка и леля, което в същото време да може да се ползва - към картичките сложихме по химикал, препасан със зелени панделки.

И така, издигнахме се в образователната йерархия и продължаваме нататък.

Старт

 

Първата картичка за годината. Жалко, че времето не беше в моя полза, когато реших да снимам, но да не забравям, че все пак е февруари...

Dolce Vita

Преди да започна картичката нямах кьорава идея как да изглежда. Оставих нещата да се случват в движение:
1-во в магазинчето да избера цветове за картони - избрах.
2-ро - да реша как точно да оформя фона - реших.
3-то - заших фона към основата (май тази година вадя машината, само когато правя картички)
4-то - установих, че все още не съм избрала картинка. Цветовете на фона веднага ми казаха, че трябва да е с нещо вкусно и сладко, например - сладолед.
5-то - докато бях разпердушинила всички кутии, ми се мерна изрезка от розова мрежичка. Без много да й мисля, просто я вкарах в композицията.
6-то - в Пловдив не остана време за снимки. Днес малко трудно се оказа да намеря фон (всъщност, ако бях си сложила по-подходящи дрехи, възможностите щяха да са по-големи)
7-мо. И накрая мога да просто да кажа "Честит рожден ден, сестрич!!!"

И малко есенен пейзаж ...

на 6 ♫-D-♪-и-д-к-☼

Хоризонтът е чист! Безоблачен. Подухва лек вятър, попътен разбира се, и е тъкмо време за потегляне към Райския водопад или утешителната опция е - за морето. Морето мисля, че е съвсем приличен резервен вариант в случай, че се откажем от водопада...

Но първо да попразнуваме :)

на цели 4-ри!

Завършваме юнското преваляване на рожденници с Коки. Всъщност картичката е готова и си чака от цели 2 месеца. Въпреки, че този сладък каубоец присъстваше и на друга една, изначално бях си го подготвила специално за Коки - все пак е с червена маска на главата и няма как да е иначе.
Перфораторът ми изигра кофти номер и "наръфа" единия ъгъл, но да не наблягам на недостатъците.

А на Коки пожелавам най-големия подарък и да изяде наай-голямото парче торта!

картичка # рожден ден # лято и сладоледи разни

Оня ден. Беше два и нещо следобед - достатъчна жега, за да няма пукнат човек по тротоарите, обаче аз с бодра крачка излезнах с идеята да хапна сладолед. Награбих и картичката, която спретнах за татко - ще я снимам. Докато вървях и се оглеждах за подходящо местенце съзрях малко дръвче и с удоволствие реших да ползвам сянката му. Има си и пейка до него - идеално! Направих известно количество кадри, така че можех да се отправя за сладоледа. Е, в последствие констатирах, че краката ми присъстват на половината снимки, което директно ги прати в кошчето - все пак джапанки в обща композиция с картичка не е особено естетично ...

Опитите на внука да напише кратко пожелание на дядо си. Редичката цифри повече прилича на ЕГН, но всъщност някои от "нулите" не са нули, а просто огромни нулоподобни точки.

И тъй като вече е петък (нааай-после!), 5 часа, е добре да се отправям към 5-ти коловоз, че иначе съвсем ще укъснея за празненството!
.... и как особено приятно петъка съвпада с началото на лятото (мда, само липсва морето)

Бързай!

Вчера-следобед, когато спарата на работа поутихна, отново си преговорих, че сме на тържество в градината именно днес, 29-ти, а не в четвъртък, както мозъкът ми упорито продължаваше да си мисли. И подскочих! Букети, госпожи, пък аз не съм готова.
Миналата седмица бях започнала да правя малки картички, точно защото знаех, че тази седмица ще ми е трудно. Картичките бяха полуготови... Единственото успокоение беше, че поне се мъдреха в тефтера ми (прилежно си ги размъквах с мен вече 1 седмица уж да ги оцветя докато сме някъде по пейките или в нас); допълнително някои от елементите се оказаха незалепени и картичките нямаха дупки, съответно не бях си приготвила шнур... Ех, че кеф - в 5 свършвам, в 5 започва тържеството и липсват цветя. В 5 и малко бързо прелетях до съседното магазинче и докато чаках цветята да придобият приличен за подаряване вид, се заех с довършителна работа и дупки. Снимките - пълна импровизация, дори не виждах какво снимам, използвах моментите докато чакахме преминаващ влак и после в движение с колелото... Цяло чудо е, че бурният вятър не погуби нежните цветове, а ние успяхме да пристигнем на време за най-важните танци.

Картичка за бебе

Всъщност резултатът доста се различава от първоначалния замисъл, но, все пак гледах да се придържам към идеята за присъстват розови и нежни щрихи, но в същото време не исках да се получи сладникава бебешка картичка. Доста се колебаех дали да не сложа и малки цветенца, защото придават много чар, настроение и разчупват визията, но картичката ще пътува далеч и реших, че вероятността цвететата да се смармолечкат е голяма. За това, се отказах от тях.
Честито на пресните мама и татко! Малката буболечка да им носи само радости и усмивки!

Голямо удоволствие е да се работи с хартия, да комбинираш цветове и форми. Започнала съм картички за предстоящи рожденници и май няма да има оттърване от мен :))

за 8 март

Ягодовите ни осмомартенски картички за госпожите от градината и не само.
Заготовките направих, когато печатахме голямата картичка и сега, когато ми затрябват, просто вадя и удобно си ги ползвам. Това не са просто картички, да поясня, а могат да се ползват като книго- или тефтероразделители.

Съобщение за бабите + лелята:
Баби и леля - вашите ще ги получите със закъснение, понеже не успях да се организирам и да ги пусна навреме.

картичка за детската градина

Миналата седмица в градината, г-жа директорката поръчала на учителките да кажат на дидковия татко, майка му (на Дидко) да участва в осмомартенския проект за картички :)). Беше ми предадена тази заръка и разбира се ми стана много приятно,  че са се сетили специално за моя милост. Понеже крайният срок е съвсем близо, още в събота, след закуска, "разпънахме сергията" - боички, картофи, картони и се заехме с направата на лесна картичка с картофени печати (аз като харесам някоя идея я експлоатирам доста сериозно и е възможно много трудно или въобще да не ми омръзне). Работата вървеше, рязахме, печатахме, (шихме) и в крайна сметка на картичката цъфна букет от цветя. Дидко през това време минаваше през различни фази на експериментиране с боите. Експериментите плавно преминаха от кротко рисуване на букви и други забелижителности до мащабно боядисване на ръцете в синьо с цел правене на отпечатъци. Последното не ме притесни, но потресът дойде после, когато заварих банята посинена - синя мивка, сапун, кранчета, под, хавлия...:))

По-после продължих с мартениците.