приготовление на сорбета разни

Тазгодишния модел на домашния ми сладолед е на кубчета. Дидко им се радва, а за мен е лесно - така елиминирам нуждата да се бърка през около 30 минути сместа докато е във фризера. А и често забравям да го правя и после си имам едно ледено паве, с което трябва да се боря. Освен това, за сега, канселирам правенето на сложни рецепти, включващи много продукти, варене, бъркане и прочие. 

Използвах момента докато бебуня си приказваше с пералнята да пасирам 200-300 g ягоди с маааалко захар, колкото да им даде допълнително сладко, че не бяха от съвсем най-наситено червените.

Напълних формата за лед + няколко завъртулки сметана и докато съм започнала, взех че съм готова. 1-2 часа във фризера (през които се изискват здрави нерви, за да отговаряш на всеки 5 минути на въпроса "Сладоледа готов ли е?") и вечно гладния за сладолед може да ги напада. 

Направих и няколко броя бананови шейка, които сипах в пластмасови чашки (за да приличат на онези отровни ледени сокчета). Въпросните по някое време са изчезнали без дори да разбера, а аз си мисля, че кротко си се замразяват...

по лъжица прохлада ...в дъжда

Първият за годината домашен сладолед е готов. Шоколадов. Обаче какво стана - направихме сладоледа уж да се разхладим в майските избързали жеги, а взе, че заваля дъжд. Не че се разсърдих на по-нормалните температури или пък сладоледа ще остане не изяден, но ако знаех - щях да побързам и още минала седмица да направя. Този път спазих точната рецепта за Джелато. Моят не успява да стане гладък и кремообразен, защото нямам машина за сладолед, а да разбърквам сместа през половин час ми е невъзможно. Но това е от белите кахъри.

Белтъците, които останаха ги вкарах в свободна интерпретация и направих сладки със суров слънчоглед. Оформих ги във фри-стайл - само с ръце, дори не разточих тестото с точилка. Получиха се ммм, ами много приятни. Общо взето тайната е - колкото повече семки - по-добре (ползвах рецептата за блатовете на торта Габрово, която е лесна и бърза за изпълнение).

Сега имам проблем - как да опазя сладоледа да не бъде погълнат в целият си обем от 1 кутия от 1 брой човече...

За сладоледа с любов

Вкъщи си отглеждаме сладоледено чудовище - ненаситно и имащо място за поне още едно сладоледче.
Септември сме, но ежедневното изнудване на моя милост, за сладолед, продължава. Е, преди няколко дни ми втръсна да "мижам" при поредния боклучав продукт от магазина и казах (крайно време беше), че ще пробвам някоя от сладоледените рецепти, отлежаващи в готварския ми тефтер.
Ползвах тази рецепта за Джелато и тази за крем Англез и личната ми интерпретация се получи някъде по средата.

Продукти за 800 ml сладолед (= 1 една кутия фамилен сладолед, но не от онези огромни разфасовки, а от по-малките фамилни)

600 ml прясно мляко
200 ml течна сметана (!животинска!)
3 жълтъка на големи яйца
1/2 чаена чаша захар
2 с. л. нишесте натурално
ванилия

1. Загрявам млякото и сметаната на 3-та или 4-та степен на котлона (от общо 6). Ползвам млековарка, която е с двойно дъно.
2. Размивам нишестето в малко хладка вода и добавям към сгорещеното мляко и сметана.
3. Добавям и половината количество захар.
4. Бъркам от време на време (с дървена лъжица).
5. Жълтъците смесвам с останалото количество захар и бъркам с тел до получаване на светъл крем (не забравям на бъркам и млечно-сметанената смес на котлона. Тук за момент ставам като многоръкия Шива). Котлона е на 3 степен.
6. Започвам да добавям съвсем внимателно от млякото към разбитите жълтъци, при непрекъснато бъркане. Внимавам жълтъците да не се сготвят. След като съм добавила около 400 ml от млякото към жълтъците, връщам сместа обратно в тенджерата на котлона.
7. Бъркам около 10 минути.
8. Прецеждам крема.
9. Оставям да се охлади.
10. Слагам във флизера.
11. Разбърквам на около всеки половин час, за да не стане сладоледа на голям блок (което първия път ми се случи).
12. Изяждаме получена вкусотия съвместно с чудовището. Страхотно си отива с парченца круши, а със сигурност - и с всеки друг плод.