Несъвършена

Замъглен екран; изтрих грешните снимки и остана най-смотаната и разни други несъвършенства, но така се случи този път. Едвам изнамирам време за дребното етикетче, което да даде индивидуалност на цветето, но намирам.

Иначе - пътьом към празненство, нямах време да спирам и фокусът витае някъде извън снимката. Снимайки установявам, че на тази поляна есента все още не е дошла.

дамски дарове

Ето ги и тазгодишните осмомартенски тефтери - за госпожи, баби, леля и други заслужили. Сладурските корици ме накараха да си оставя и един за мен (все пак и аz съм "заслужила"), едвам се спрях на десен :) 

Пролетен поздрав

Хубавки и свежи тефтери бяха пуснали наскоро в Лидл и докато една вечер се шляехме там, си казах, че ще свършат хубава работа и именно с тефтери Дидко ще уважи госпожите си по случай традиционното им мартенско тържество. Е, усилията ми се изчерпаха почти единствено в закупуването им. Намери ми се някакво време да им сложа разделители от сатенени ленти, да разпечатам поздравителни табелки и да препаша тефтерчетата с по една лента проста амбалажна хартия. Можеше много заигравки да се получат, но поради стечение на обстоятелствата трябваше да заложа основно на това, че си имат достатъчно цветни корици.

Не харесвам как ми се получават вечерните снимки, за това предпочитам макар и бързи, сутрешните кадри с истинска светлина.

нещо старо

Едно отдавнашно несесерче, което замина преди време за монтанския край. Бях го снимала преди да го мушна в опаковката и така  месеци на ред, снимката му се мотаеше из папките и все не я триех. Закачам я в дневника, за да спра да я подмятам.
(много се надявам, че върши добра работа на собственика си. В., поздрави!)

Този път не е дамска

Най-сетне направих и една мъжка гривна. Материалите, кожен шнур и метално черепче, са възможно най-мъжките, които успях да намеря :). Хрумна ми моделът да бъде такъв от гривничката, която се мъдри през 1 пост по-напред. Опаковката се получи доста по детски нашарена, но нека - добре дошъл е всеки повод, в който можем да не сме сериозни.

Продължение към картичката с картофените печати

Цветът на картичката беше съвсем умишлено съобразен с другия подарък - гривна от мънички коници в основен цвят светъл аметист.
Реших, този път, напълно да се доверя на цветовата въртележка на Swarovski и да послушам какво сочи тя като подхождащи цветове на светлия аметист. Въртележката показа кои са другите 4 съвместими цвята и реших, че ще ги използвам всичките. И понеже ми беше трудно да подредя в съзнанието си точна конфигурация, направих нещо като предварителен проект  (абсолютно непривично за мен), който да ме ориентира в цялостната картина. Така определено получих по-добра визуална представа за крайния резултат, а и ме  улесни в преценката от кои цветове колко бройки ще ползвам.

На финала се получи тази аметистова гривничка, която се различава от прототипа си, но пък и аз не целях 100% припокриване мужду план и резултат:

От тел и морски камък

Бележко-държател. Възможно най-лесен за направа. 

Идеята не е моя, но сред 100-тината блогове, които следя, изгубих дирята на първоизточника, за жалост. 

Could it be easier?

Поредните 2 чифта обе(и)ци. От любимия ми тип - "stud earrings".
Нанизващо мънисто и пиронче, и това е! (може да се капне малко лепило, за да се фиксира мънистото).
Имам най-бързите обеци на света!!!

Обици в кутийка за 1 бонбон

В цвят наситено морско, подходящ за Август (ех, ех, кога дойде и този месец! Но пък за въздишки място няма, до отпуската - не остана:) ).

Отново предпочетох по-закачлив вариант на кутийка. Обичам, когато лепенето е избегнато.

Аксесоар за коса

Гореща неделя! Следобеда - още по! Аз се отказвам от колелото и гребната - толкова не ми се излиза. Оставам си внас да мързелувам. Пия кафе, въртя двете любими програми, започващи с "F" и  подреждам кутийките с крафт-арт-смарт :) материали, в които цари невъобразим хаос. 

Заигравката се започна от тези копчета за ризи. Чисто белите са много интересни, но от опаката страна - с  меланжиран ефект, все едно са напръскани с розова и синьо-зеленикава боя. Странна приумица на дизайнера - този ефект по никакъв начин не се вижда, когато копчето е зашито по нормалния начин... Учудвам се на положените усилия, но пък за мен е добре - аз ще ги използвам именно от ефектната страна.

Виждам копчетата подредени върху възгланичка от плат. Не знам за какво ще служи на този етап бъдещата комбинация от копчета и плат (често пъти ми се случва), но започвам с изпълнението.

1. Измервам дължината на страната, по която са строени копчетета.

2. Прехвърлям мерките върху плат (естествено от риза) с мааалко оставен аванс. Минавам с машината, като през това време си мечтая за една Janome. Обръщам, пълня с вата, зашивам малкия отвор.

3. Подреждам копчетата върху възглавничката. Закарфичвам ги. Всяко се зашива или залепя. Накрая приших и малко стъклени тръбички между тях. 

До тук добре, както се казва. Но с какво предназначение да натоваря неделната ми творба?! Хм? Гледах, умувах и... съдът отреди това нещо, донякъде приличащо на брошка, донякъде на игленик, да се превърне в аксесоар за коса. 

Ластик в розово-лилаво, малко силикон за залепяне и нека влезе в употреба.

Едно колие и една гривна размишляват за обеци

Готови са поне от месец, но нещо се ослушвах със снимките.
Колието и гривната глътнаха около 130 коници на Swarovski. Харесвам преливащия ефект, който се получи.
Окончателният вариант беше измъдрен след продължително умуване и многократни телефонни разговори със сестра ми. Пълвоначалният цвят беше съвсем, съвсем различен от крайния, като между другото минах през какви ли не варианти. Не очаквах, че отново ще се спра на розово (прословутото розово, което ме тегли, като все едно да съм плюс, а то минуса на магнита).
Обеците към комплекта все още не са измислени - ако има, ще бъдат много малки.
Накитите ще сложа в разгара на лятото.

Сладки, сладки ягоди

Заниманието през последните няколко дни. 

В последно време често попадам на текстилни ягоди. А в приятния блог на стоте овце се натъкнах и на инструкциите за тяхната направа. 

Ами, остава да действам. 

Първо щеше да е само една. После реших, че ще пращам по пощата още две. След това се присетих, че и за 24-ти Май трябва нещо да подготвя за градината: + 3 бр. Да, обаче и на мен ми се иска ягодова брошчица. Тотал: 7 ягоди. Всяка отнема около 15-тина минути (обвързани с едно голямо "Зависи"). Платът ми не е на точки и семчиците трябваше да слагам допълнително. 

Една от "градинските".

Нискобюджетни

Съботите, на връщане от безкрайната разходка, ме досърбяват ръцете и се мушвам за бързо в „магазина за топчета” (кодово име). Изсипвам насъбралите се стотинки и се снабдявам с малко шаренийки.
Доста време ми трябваше да се престраша да си направя обе/ици (?!) от „тенекиени” държачи. Неочаквано, ушите ми до този момент се чувстват добре, но съм се приготвила във всеки един момент да бият тревога и да кажа „чао” на евтините украси.

Цветя за празника

Тазгодишната интерпретация за 8 Март, насочена към госпожите от детската градина.

Спрях се на кристални цветя, защото не ми се иска да затрупвам многоуважаваните дидкови учителки със саксийни. Изпитвах известни съмнения дали съм избрала правилните. Но пък продължавайки да разсъждавам си казах, че съвсем няма да съм сигурна до колко уцелвам персоналния вкус, с който и да е друг избор, пък било то и на "обикновено" живо цвете. И толкова с душевните терзания! Взех цветя-кристали. Цветовите ми намерения бяха съвсем други, но реалността в магазина ми натресе слабо разнообразие и взех цвят доста далечен от замисления. Определено направих компромис с планавете си и бях доволна някъде около "средното".
Прибрах се и с лека неохота извадих цветята от пластмасовите гнезда, в които се продават. Но, изненада! Освободени от пластмасата, светлината можеше свободно да преминава през тях и те показаха красотата си. Аз истински ги харесах. И вече спокойна и достатъчно доволна ги сглобих с държачите.
Прииска ми се едно и за мен...

В опит да уловя играта със светлината.

Картонена кутийка за ...

... примерно бонбон (ръчно направен, за предпочитане), бижу, камъче или всяка дреболия, която ви хрумне и бихте искали да подарите.

Като шаблон ползвах кутийка от бонбон-реклама, която майка ми даде. Пъхнах я в тефтера при другите хвърчащи листчета, да си чака. И дойде моментът.
Хубавото е, че не се изисква лепене. "Оригиналът" дава идея за снежинка, която ще запазя за по-натам. В този момент ми трябва цвете и за това се опитах да оформя, или по-скоро да загатна, венчелистчета (общо взето най-пипкавата работа). За да добие още по-флорален вид, стъкмих листо.

Ето тук има подобен шаблон. Дори изглежда да е по-лесен от моя вариант. 

Коледната размяна - финалът

Моята Коледна къщичка, изработена от Борето от Варна*, положена в мека избродирана рамка. В къщичката си имам подаръци, елха с гирлянд и запалени свещички. Вратата и прозорците са украсени със свежи клонки и всичко това е тооооолкова миниатюрно и нежно. Само мога да предполагам колко търпение и време е коствало на творящия. Благодаря ти, Боре, за прекрасния подарък!
*Ако имаш твое местенце, ще сложа линк, но моля да ми го подкажеш.

Тук представям и кошничката, която творих за Юлка Неделчева. Първото нещо, за което имах търпението да тропосам от начало, та до самия край.

Настоящата седмица ми беше на пребързи обороти и снимките ммм ..., някак не ми се получаваха.

Миг преди да бъдат опаковани.

Честита Коледа!

3 спешни

торбички и калъфчета за творенията на сестра ми (test edition). Искаше ми се да съм готова и с личните ми етикетчета от текстил и торбичките да придобия завършен вид, а не да са така безавторни...

Този калъф, го пообърках и по неволя се получи такъв модел. Доста се разминава от първоначално зададените размери, но все пак се надявам да влезне в употреба.

Направих го най-лесно и най-бързо.

Тези дребосъци, колкото и лесни да изглеждат, направо ми стъжниха живота - поне двойно по-дълго се занимавах с техните особи. А дребосъка в кафяво-флоралната гама, най-изчистиния и простичък модел, очевидно се забавляваше с мен, карайки ме да го разшивам многократно.

Пфу, готови! Успях!

В цвят "Водно конче"

Чуден есенен ден. И много подходящ за снимки в парка.
Част от обяда ми в съчетание с един много закъснял подарък - колие с кристал Swarovski, 6 стъклени мъниста, цветна корда и сребърно закопчаване. Първоначалната ми идея беше съвсем изчистена, но накрая се получи този резултат - също ненатруфен, а може би и постен за нечий вкус. Добивам смелост в движение и следващия път ще пробвам нещо по-така.

Петъчно тирамису

Сутринта на този петък започнах с кафе и тирамису. Ммм...!!! 

Когато търсех рецепта, попаднах на това място. Прочетох рецептата, прочетох и коментарите под нея. Чудейки се по кой вариант да работя, накрая реших да ги съчетая. 

В единия случай суровите жълтъци някак не ми се нравят (миризмата им силно ме отблъсква). Дори и накрая да не си личат по никакъв начин, психологически десерта няма да ми е вкусен. За това приготвих крем Забайоне. От другия вариант (, който се води safety) сметаната не ми е ОК  - заложих на разбити белтъци. Ако се притеснявате от салмонела - измийте старателно яйцата, обтрийте ги със сода за хляб, накиснете в хлорен разтвор за 10-15 мин., отново измийте и евентуалните гадини ще бъдат унищожени. 

Все пак мисля да пробвам и със сметана - струва ми се, че крема ще стои по-плътно, докато с белтъците е някак отпуснат. 

Алкохол не сложих заради Данаил.

Явно настроена на тема Тирамису, после се позабавлявах с направата на портфейл (калъф или несесерче, не знам как точно да го определя) в цвят като сладкиша. Нарекох го за подарък. 

Следва едно дълго обяснение за това как 4 парчета плат се превърнаха във въпросния портфейл.

И така, кройка нямах, за това първата стъпка беше нейното приготвяне.

Направих шаблона. Като размери се ориентирах по телефона ми.

Накрая трябва да се получи портфейл с капаче отпред. 

Налагам шаблона. Очертавам.

Трябва да имам 2 големи парчета (за лице и вътрешна част) и 2 малки (за лице и вътрешна част). Лицевият плат е смес от вълна и синтетика, а вътрешния е памучен.

Започвам да работя с големите парчета (които представляват гърба и капака на портфейла). Маркирала съм до къде ще стига предното парче. От там започвам да шия по линията на капака.

Линията на капака е мината.

Преди да премина на татък, трябва да направя парчето, на което ще се постави халката за ключове.

Приглаждам с ютията.

Зашивам. Правя по един тегел и от двете страни.

Слагам халката (а може и накрая да се постави).

Следва съединяване на двете лицеви парчета (малкото и голямото кафяви). Внимавам добре да съвпаднат тегелите. Слагам и лентата с халката.

Закрепям и от другата страна. 

През цялото време и без това оскъдното ми работно пространство се ползваше и от друг мераклия.

Кафявите парчета са съединени. Следва да сглобя флоралните парчета.

Готово.

Обръщам от лицевата страна и правя тегел околовръст на капака.

Получава се това.

Обръщам обратно от опаката страна на двете кафяви парчета. Намирам средата на заобления тегел.

Прегъвам и на около 1 см правя напречен тегел, за да се получи 3D дъно. Повтарям и от другата страна.

Обръщам от лицевата страна. Остава да се съединят двете предни парчета (външно и вътрешно).

Последни бодове.

Воалла! Калъфчето е готово, липсва му само копчето.

Миг, след като сме излезли от шивачката. 

И за да си има кусур калъфа, му сложиха копчето леееко на криво. Макар, че не е очебийно ме дразни тази кривост, но е непоправимо, така че този калъф ще е такъв. 

Готов за консумиране!