за памук

 Поредната претворена бутилка, която влезна в ролята на съдинка за памук.

УЗОР-забавление

Панери, кошнички, кутии и всякакви техни посестрими, винаги са ми дефицитни. Дори и 1000 панерчета да имам, ако изкочи 1001-вото от някъде, няма да се отнеса с отвращение, а просто ще намеря какво да сложа в него (не че е много добре това, де... знам ли, може и да е някакво болестно състояние).

Вдъхновението дойде от тук, като се оказа, че първоизточника всъщност е Ива - идеята много, много ми допадна. Знаех какво искам да направя, бутилките са осигурени, чакат чинно (дори вече започват да ме дразнят, натрупани в 1 ъгъл), но поялника е проблем - така де, не във всяка къща има на разположение поялници. Хм, хм, мозъко, мислѝ, мислѝ, мислѝ!  И мозъкът измисли да се пробвам с УЗОР - онзи соц-уред за гравиране върху дърво, който за щастие е бил част от детството на мъжа ми и за още по-огромно мое щастие е запазен, че и работи!!! 

И резултата - кошничка за разни женски тубички и инструменти от 3-литрова бутилка (все още размишлявам дупките дали са достатъчно или не, може би ощеее мъничко дупки няма да са излишни).

Подхванах и една голяма туба, събота я понарисувах малко. Има още работа по нея, но за сега предимно гледаме да хванем хубавото време на вън.

Определено си намерих занимавка за доста време напред!

Кокосова бомбичка

Обещах на сестра ми една бомбичка и за нея. Напомня ми за онези чанти от кокосов орех с цип...
Жалко, че не правят бирените бутилки и в други цветове - розово, да речем.

Лимонова бомбичка

Вместо с боядисване на яйца, в събота преди Великден, се занимавах с тази щурава идея,  открадната от мен от ей това място (където могат да се видят още много хитри предложения).
Използвах дъната на 2 бирени бутилки от 2,5 l, които изрязах с макетен нож. С ножица дооформих кривините. Дупките пробих с най-обикновена игла (тънка), като дори не ми се наложи да я загрявам, за да минава по-лесно - пластмасата се оказа достатъчно податлива. Около зашиването на ципа няма особености, освен че препоръчвам да се работи с по-дълъг конец, тъй като е неприятно правенето на възли, предвид специфичната форма и материал на "произведението".

 В края на ципа монтирах "ухо", с което затварянето/ отварянето на кутийката става по-лесно.

Докато разфасовах бутилките, Данаил вършееше в градината на баба си и няколко лалета си намериха място в гърлата на бутилките. За последните имам някаква идея какво ще им се случи в бъдеще, но ще ми трябват още доста изпити бутилки от бира...