Съединяването на 2 края

От сестра ми се сдобих със запазена дамска черна чанта, не голяма, но достатъчна за ежедневните потребности на една, свикнала да ходи с наднормен багаж. Забележката, която  беше извадила чантата от употреба е липсваща катарама за закопчаване на презрамката.

Нямах конкретна идея как ще свържа краищата, само знаех, че не ми се губеше време в търсене на подходящата катарама. Продължавайки да нямам точна идея, взех на сляпо няколко халки, различни модели и бях сигурна, че ще ми свършат работа. С помощта на тях, 3 дупки в презрамките и толкова рапиди + малко дрънкулки (без тях, на къде? :) ) "съединяването" се осъществи.

Е, да, пропуснах да направя снимки "Преди", но и сякаш не са толкова нужни. 

Веселба и малка чанта за ръка

Понякога, като излизам на вън, не ми е нужно присъствието на цялата дамска чанта, а вземам само телефон, портфейл, ключове. И после трябва да си ги стискам в ръка - уж с по-малко багаж да съм, пък се получава още по-неудобно. Поради тази причина преди няколко вечери си направих малка чанта за ръка.

Докато се опитвах да направя няколко снимки на малката чанта, не знам кой на кого пречеше повече - Дидко на мен или аз на дидковата игра.

Получи се това:

И накрая стана съвсем невъзможно да си довърша работата. Идеята беше да има още няколко кадъра, но явно ще бъдат направени по друго време.

...........................................................................................

Дойде и момента за продължението. Поглед от вътре.

Разни летни от плат

От утре започва поредица от командировки и пътувания. Старият ми несесер е твърде голям, а и на мен ми се шиеше, за това, ей така, набързо си направих несесер в по-мини размер. Нямах цип под ръка (а и честно казано, не обичам да шия ципове), за това сложих велкро по цялата дължина на отвора.

Лятна чанта с цвят на плаж и джапанки. Удобна е, а и гърба ми е доволен докато съм на колелото, вече е прекалено топло за раница (и то от кожа).
Въпреки, че снощи имах друга по-важна работа за вършене, упорито не се отлепих от машина докато чантата не стана готова.
Днес астрономическото лято пресича СТАРТ-линията, весело да е на всички!

Експеримент II - Сивушка

Жертвата (а защо не пък, щастливецът) беше един детски трикотажен потник, който бях заделила за парцал.
Сивото се комбинира добре с бледорозовите елементи на една от чантите, които бях разфасовала при предишния експеримент. Тъй като материала не стигна за презрамка, чантата няколко дена стоя самотна, докато измисля от какво да направя презрамката. Накрая спасих положението като съединих джинсови и памучни изрезки.

Между шиенето на чантата се получи и това нещо, което се превърна в идеален дом на документи, носни кърпички, ключове и направи с една идея по-подредена Сивушка.

Джинсов експеримент

В гардероба ми се подмяташе от доста години една черна джинсова пола, с която така и не си допаднахме. Реших да си поиграя малко с нея и ако има късмет да се превърне в нещо използвано. Ще бъде чанта, беше решението. Има хубави дълбоки джобове, ще оставя единия - за телефона и други дреболии. Ха, нещо шумоли в десния джоб, сигурно забравена хартийка, бръкнах и извадих щастливо 2 лева.

Цип, метални халки и презрамка взех от други пенсионирани чанти. И така, следва малко рязане, малко шиене и крайния резултат днес има пробен ден.

В края на деня установих, че чантето залепна като по поръчка за количката. Мисля, че последната се сдоби с нов аксесоар. Да й е честито!

Седнал дядо на бучка да си шие торбичка. Защо ти е, дядо, торбичка? ...

И Дидко си има торбичка. Тази сутрин в нея сложихме вместо жълъди, дрехите за детската градина. Днес е първия му "учебен" ден. Тръгна с ентусиазъм и голяма усмивка, въпреки пукнатата устна (това обаче е една друга история), но го изпратих разплакан и леко буйстващ.

Въпреки сълзите, пожелавам на Дидко на добър час. Да сложи много знание и щуро веселие в торбичката.

Мама

Ето го и моето момче след първия ден - отново засмян и пълен с желания.