организатор

Наложи се да имам още едно балончесто панерче. Ще е за лакове, пили, шноли, кремове и така на татък, които постоянно се мотаят на масата или под нея. Това е някъде към 10-тото (не за лакове, пили...а, въобще). Та, въобще чудна работа ми вършат бутилките. Ами, нямам май какво повече да разкажа за него.

Гъбките :))

Ето, спазих си обещанието от вчера и предоставям близък план на мухоморчиците (поне на такива ми приличат). Тази сутрин, като слезнахме от автобуса, въпреки че традиционно нямам никакво излишно време, набързо прибягах до градинката с гъбките, крадешком нахлух в тревата, опитвайки се да не нанасям щети и снимах творенията на някоя креативна душа. Изненадите не свършиха, защото в тревата се криеха и още гъбки - бяха направени и такива, във фаза на току-що подаващи се пънчета от почвата, но наистина времето ме притискаше и не  успях да ги снимам, а и не ми се искаше да се застоявам прекалено, че рискувах от някоя тераса да излезе госпожа (примерно) и да дири обяснение що ща рано сутрин в блоковата им собственост.

Съвсем на готово предоставям идеята за тази нискобюджетна декорация, върху която се е трудил някой друг. Но надявам се, ако по някакво свръх голямо стечение на обстоятелства, авторът попадне на моите снимки за неговите гъби, да няма против това.

Плик в тефтер

Става въпрос за плик, който се залепя за вътрешната страна на една от кориците на в-момента-използвания-тефтер. Цел - прибиране на хвърчащите листчета (каквито аз успявам да натрупвам с голяма сила). Преди доста време някой беше ми подарил такъв тефтер, с "фабрично" добавен плик. Хрумването се оказа много практично и от тогава собственоръчно си залепям пликове по тефтерите. В случая съм използвала употребяван плик А4, отрязан до желания размер.

За разделители - етикети от пижами.

за памук

 Поредната претворена бутилка, която влезна в ролята на съдинка за памук.

Помощник

Сравнително често се налага да участвам в строежа на някой гараж или конструирането на адска машина. И пада едно голямо ровене, съпроводено с голяма шумотевица от самото ровене из кутията на конструктора. 

Вчера, купувайки шоколадово яйце, погледът ми се спя на пластмасовите овоцели. Веднага грабнах един празен, а сега съжалявам, че не взех още. Оказва се чудесен органайзер. 

Да облечем ненужната кутия. Първата

Особено ми е любимо от нещо, което е откровен боклук (каквито са празните картонени опаковки) да получа вещ, която ще се ползва с успех в ежедневието. Така ми хрумна да облека няколко ненужни кутии. Указаха се доста удобни за разните бележки, хартийки и прочие, които все се чудим в кое чекмедже да пъхнем, а още по-трудно става да ги открием, когато същите ни потрябват.

Кош за играчки

Кофа от латекс. Голяма. Изглежда да е от здрав материал. Такова нещо не се изхвърля!

Никак не се чудих дълго в какво да я превърна. Почти веднага я видях като кош за играчки. Облякох я съвсем на бързо. Успя да поеме една голяма част от плюшеното войнство, което се мотаеше навред.

Кутия за бижута

Експериментирах с бутилкови дъна с различен диаметър. Получи се нещо като Барбаронче. Приюти гердани, гривни и разни други скъпоценности. 

Самосвал за пясъчника

Обещах да не пиша повече за бирени бутилки. И ето, че пиша. Отново. Попаднала съм в някакъв такъв период явно, не мога да избягам от тях :)

Та, миналото лято забравихме торбата с пясъчни играчки на плажа. А времето вече е идеално за безкрайни игри на вън и разбира се те включват задължително пясък. Казах си, ще направя временен самосвал на Дидко, докато дойде ред на новите плажни инструменти.
Той охотно се включи в майсторенето.

 1. Пробихме 8 капачки с пирон.

 2. Нанизах 2 броя капачки на дървено шишче, промуших през дупките и сложих други 2 капачки.

 3. Отрязах шишчето на желаната дължина. С другото шишче си помогнах да измеря точно къде да пробия другата двойка дупки. Повторих стъпка 2.

4. Следват дълги игри.

За щипките

Помните ли ги? Подобни торбички за щипки, като бях малка, често се виждаха по терасите. 

Стар детски потник, закачалка от някоя дрешка, 3 шева* и торбичката е готова.

*Шевовете са означени с пунктирана линия

Дойде време да я изпера и набързо й направих заместник. Бутилковата кошница се оказа доста удобна – мисля да си я запазя - отдавна се чудя къде да слагам разните парцалчета и други дреболии, които използвам на терасата.

Лопатка за котешки гранули

До сега сипвах с ръка гранулите на Флора. Много нетърпелива котка, винаги се бута като теле в ръката ми и задължително част от гранулите се разсипваха около купичката. Следва досадно събиране от земята. И това по много пъти на ден.

Лопатката от бирена бутилка (вече взех да им ставам фен, въпреки, че бира не обичам) се оказа много удобна - не си цапам ръцете, мога да изсипя храната в купичката, докато Флора е завряла цялата си глава в нея, заедно с предните крака (понякога съм сигурна, че това коте си е объркало видовата принадлежност), без да разсипя нито едно зрънце. 

С две думи - доволна съм!

Що е то?

Ами и аз още не съм съвсем сигурна. Още една reuse-идея или по-скоро recycle, или и двете, ако въобще има значение това. А резултата го глася за постелка, за пред банята примерно. В момента съм в застой - "преждата" свърши. Правя я от ленти стари дрехи, съединявам ги, като при плетенето (на 1 кука), умишлено оставям всички възли от лицевата страна. Харесва ми как се получава. Ако някъде има място с по-малко реснички, могат допълнително да се добавят. Забавна занимавка.