WOW!

Поразителен екземпляр, достоен за предаване на National Geographic, срещнахме на магистрална бензиностанция. Голям колкото човешка длан, този пеперуд си стоеше тихо и мирно, без да се притеснява нито от хорската глъч, нито от свистенето на колите. Винаги съм мислела, че пеперудите са с фини, ефирни крилца. Този (прилича ми на мъжки) ме порази с релефните и приличащи на пера израстъчета по крилата си.

експерименти разни трикотажни

Пиейки кафето сутринта, си поиграх с 2 блузи, еднакво омръзнали ми. От няколко дена им се канех :) Та, това сърце се появи на значителна част от гърба на едната. Нямаше как, обаче, да се самоснимам в облечено състояние...

плажна

 Пясъкът не става за строежи, но пък само за няколко минути шепата е пълна с дарове.

 Строих ценностите в гривна и подрънкват плажно.

Юли сутрин

Добруджа е море от слънчогледи в този момент. В 7 и половина сутринта е освежаващо да се пъхнеш в жълтите ниви. Нямах представа, че миришат толкова приятно и че листата боцкат (или поне съм забравила).
Джулай морнинг, наситена с много цвят за сетивата.

камъчета

Снабдих се с нови акрилни бои и разбира се трябваше да ги изпробвам възможно най-скоро. Започна се едно инфантилно рисуване на гъбки, точки и цветенца. И маклото цветя, които имам (предимно кактуси), се виждат в чудо в момента и съвсем не е ясно какво отглеждам в саксиите - ако се съди по преобладаващо им съдържание - то, това най-вероятно са камъни...

Ранна снимка и явно е, че се очертава още един жарък ден. Добро утро, град!

Камъче

Събрала съм си няколко морски камъчета, които някой ден уж  ще рисувам с бои. Дидко "рисува" преди известно време с акрилните и те вече не стават. Докато си взема някакви нови, темперни, акрилни или и аз не знам какви ще бъдат, пробвах как ще се получи рисуването с молив. Грубички стават линиите, но пък е приятно... Главичката сега ухилена се подава от саксийка, в офиса.

До след няколко дни :)!

Отчет за юни - с надежди да не е последен

Инерцията на творческите ми прояви се уби от раз, тъй като изпаднах в силно зубрачески период, покрай английски курсове и разни други километрични писаници, които най-скоро трябва да са готови...
Е, да, ама днес най-накрая трябваше да си взема дозата. Разбира се, че ни най-малко имам нужда от още една гривна, но имам нужда да я направя. Само с едно мънисто кубче, което оставих да си плава по въженцата.

А, ако някой случайно има мерак (или пък откровен зор) да се пребори с неправилните глаголи, може да учи и да се забавлява едновременно с този симпатично шашав преподавател :)))))) 

Ай, забравана! За това: don't worry - be айляк!

За днес имах идеята да публикувам картичка, която трябваше да направя снощи, но малко по-рано заплесът ме застигна в зъболекарския кабинет и си забравих картоните там... За това реших, ей така, в петъчен дух, да сложа един айляшки кадър от изминалите празници на г-н Дидко - котката, син на черната Флора и оранжевия Дидко, и брат на Гарфиела. Не знам поради какви причини така хареса кабриото на Дидко - детето, че най-редовно го заварвах там, опънал котешки кълки. 

И тъй като нямам нищо съществено, което да покажа/ или пък кажа, не ми остава друго освен да ви пожелая да си прекарате едни силно айляшки 11-ти и 12-ти май! 

цветове от днес

Ярки и нагорещени бяха.
Обстановката е силно лятна, поради което по някое време се оттеглих от боулинга, за да предпочета компанията на една пейка с едно кафе.

По-късно, по порция любима салата от морков, кисела ябълка и слънчогледови кълнове. Единствено липсваше цвекло, но по някога истински ме мързи да се занимавам с него.

За десерт - кексчета, по много.

Нещо като лалета

Днешният ден, като гледам, се очертава поредния сърдит, за това ще сложа малко цвят от събота:)

А, може би, това наистина са лалета, но нов модел - плод на човешкия гений. Бяха като малки огньове, обримчващи същата онази зелена площ, в която миналата седмица магнолията събираше погледи и възхита. Вече започва да ми става интересно какво ще заваря другата седмица, ако разбира се, пак се окажем на същото място. Което е много вероятно и почти задължително всъщност, стига Април да не покаже за пореден път, че има "р". Много раздразнителен се оказва, бие Март поне с няколко точки по лошотия.

Слънцето беше към залез и виждам, че странно синкави са се получили цветовете.

Успешна...

Време е за пролет!

Ех, събота, къде си? Днес, вече подгизнали от дъждове, почти ми се струва, че е било мираж. А беше жарък пролетен ден (пф, безумно словосъчетание, но пък самата истина) - толкова топъл, че слънцето стабилно ни трясна в главите и се тюхкахме, че не сме се подготвили с потници (а, аз на всичкото отгоре, докарана като за 10 градуса). Използвахме слънчевата промоцията по най-благодушния начин или казано иначе - цяяяяял ден на вън. По някое време, вече разглобени, се озовахме на копчетата (ако някой не е наясно - "копчетата" = на площадчето с кръгли столчета около фонтана на центъра, в който фонтан, въпросната събота, един разсеян малчуган се поизкъпа и вероятно след време с усмивка ще разказва за априлския си подвиг). И там, в зеленото пространство, още сядайки на едно от копчетата, съзрях огромната и прекрасна магнолия, тъкмо цъфнала със стотици розови бижута. За около единия час, в който пихме кафе, обсъждахме нестихващия апетит на гълъбите и други фундаментални въпроси, розовото дърво беше като кинозвезда - всеки искаше да запечата кадър от природното великолепие.

А тези гъбки, изникнали в градинката пред панелен блок, днес страхотно ме развеселиха, особено като видях от какво всъщност са изработени. Обещавам, утре сутрин, да преодолея неудобството и да ги снимам по-отблизо, за да покажа за сетен път, че креативността граници няма.

Какви фермани, какви романи... :)
Иначе, чакат ме разни дреболии да ги снимам (но се ослушвам) и скоро ще покажа/разкажа за първия ми експеримент с иглонабиването.

Това пък какво е?

Калъфче за червило/ гланц, което се закача на връзката с ключове. 

Съвсем на време попаднах на тази хитра идейка в ето този блог - тъкмо последните дни все се тюхках, че постоянно забутвам гланцовете в някой джоб на незнайно коя дреха. Сутрин съответно въобще не се и сещам за тях, поне докато не излезна на вън. И така, мисля, че си реших този проблем, ако мога да го класифицирам като такъв :)  

2012, измерена в котка

От дългите празници се завърнахме в Пловдив с бонус - Гарфиела.  Дъщеря на черната Флора (присъстваща някъде в отминали публикации).
Квадратничко тяло, характерен поглед, заради който заслужи и името си и ненатрапващ нрав. Предимно дремеща. Зимата ще си живучка с нас.

Радваме й се.

Преобличане

Как се стигна до там да сменя премяната на хартиения полюлей, измайсторен преди половин година с най-голям мерак?
Първо - едно пловдивско лято, комбинирано с южно изложение доведе до пожълтяване на хартията.
Второ - гладех си аз преди седмица, да кажем, декоративната покривка за масата и опс, ютията била на памук - така стопих покривката и се облещи дупка неприятна на нея. Тц, тц, тц... къде гледаш, къде?!! Прибрах я и започнах да мъдрувам какво да я правя. И идеята не след дълго  дойде - полюлея, пожълтялата хартия, дразни ме. Чудесно, ще се прави нов! Махнах хартиените висулки и нанизах на теления кръг покривката. Понеже стоеше доста увиснала, трябваше по някакъв начин да разперя долния й край (кръг). Около метър тел щеше да оправи положението, но уви нямах толкова. За това пък имах предостатъчно въже за простор - от онези със стоманена нишка. Нанизах, колкото трябваше, 5 снежинки в добавка и готово.
Първият коментар: "Мамо!!! Какво прави тази покривка на лампата! Покривките са за масата..."
- Да, да - знам.



 

Коледен ангел носи сърце

Днес в Пловдив прехвърча сняг - честит да ни е! А покрай снежните дни винаги празниците се усещат да са по-близко. 

Все пак влезнах да пиша за куклите. Та, обичам да правя кукли. Поправка - обожавам! Не знам защо. Отдавна не беше ми се случвало да правя от онези "моите си" кукли - без кройка и предварителен план. Просто взимам ножиците, почвам да режа и да измислям в движение. 

Тази се превърна в Коледен ангел с привкус на бонбонено. Първоначално щеше да е съвършено бяла. Но случи се така, че се поддадох и розовото се намести в композицията. Да, знам, знам, че е съвсем необичаен коледен цвят, но явно този ангел ще излезне от рамката на традицията и лекичка закачливост ще има.
Така и така започнах с интерпретациите, сложих и шал.

 Има си и крилца, разбира се...

И се включвам в коледното предизвикателство на 2-те Елши.

Да завършим петъка със сутрешна снимка с папионки. За разнообразяване на омръзнали обувки.
Все още е приятно сутрин с колело.

Съединяването на 2 края

От сестра ми се сдобих със запазена дамска черна чанта, не голяма, но достатъчна за ежедневните потребности на една, свикнала да ходи с наднормен багаж. Забележката, която  беше извадила чантата от употреба е липсваща катарама за закопчаване на презрамката.

Нямах конкретна идея как ще свържа краищата, само знаех, че не ми се губеше време в търсене на подходящата катарама. Продължавайки да нямам точна идея, взех на сляпо няколко халки, различни модели и бях сигурна, че ще ми свършат работа. С помощта на тях, 3 дупки в презрамките и толкова рапиди + малко дрънкулки (без тях, на къде? :) ) "съединяването" се осъществи.

Е, да, пропуснах да направя снимки "Преди", но и сякаш не са толкова нужни. 

От тел и морски камък

Бележко-държател. Възможно най-лесен за направа. 

Идеята не е моя, но сред 100-тината блогове, които следя, изгубих дирята на първоизточника, за жалост. 

УЗОР-забавление

Панери, кошнички, кутии и всякакви техни посестрими, винаги са ми дефицитни. Дори и 1000 панерчета да имам, ако изкочи 1001-вото от някъде, няма да се отнеса с отвращение, а просто ще намеря какво да сложа в него (не че е много добре това, де... знам ли, може и да е някакво болестно състояние).

Вдъхновението дойде от тук, като се оказа, че първоизточника всъщност е Ива - идеята много, много ми допадна. Знаех какво искам да направя, бутилките са осигурени, чакат чинно (дори вече започват да ме дразнят, натрупани в 1 ъгъл), но поялника е проблем - така де, не във всяка къща има на разположение поялници. Хм, хм, мозъко, мислѝ, мислѝ, мислѝ!  И мозъкът измисли да се пробвам с УЗОР - онзи соц-уред за гравиране върху дърво, който за щастие е бил част от детството на мъжа ми и за още по-огромно мое щастие е запазен, че и работи!!! 

И резултата - кошничка за разни женски тубички и инструменти от 3-литрова бутилка (все още размишлявам дупките дали са достатъчно или не, може би ощеее мъничко дупки няма да са излишни).

Подхванах и една голяма туба, събота я понарисувах малко. Има още работа по нея, но за сега предимно гледаме да хванем хубавото време на вън.

Определено си намерих занимавка за доста време напред!

Гривна от велур

 И някъде там, между яденето на чийзкейка, приказките и кафето, започна да придобива основен вид новата розовичка гривна.

В неделя, покрай кафето на тераса, стана готова!