За Сесил Лупан, нейния метод за работа с деца и как по забавен начин да се научат да четат, прочетох съвсем случайно. Стана ми любопитно и реших да се възползвам от този подход, чието прилагане е повече от елементарно, не изисква почти никакви усилия и време, и !!не е досадно!!
Работи се с деца, които още не са навършили 3 години (според учените, мозъчните клетки се намножат до третата година на човек и именно до тогава е най-благоприятно да се атакуват с тренировки). За Данаил, това изискване го нарушаваме с половин година отгоре, но нищо не пречи да опитаме, пък ако ще да си остане просто едно забавление. Иначе имам много въпроси, на които не съм си отговорила относно сесил-лупан-метода, но ще продължавам да чета и да разказвам.
И така, за да започнем с „уроците” (уроци в кавички, защото са приятни и още по-кратки) са нужни помощни средства под формата на картончета, като всяко едно е разделено на 2 половини – отляво картинката, от дясно – думата (, която трябва да е оцветена в червено!).
Ето от тук може да се прочете малко повече за г-жа Лупан и как да работите с картончетата.
Задължително посетете и тази страница (писано е от човек, който реално работи по метода). Информацията от двете места взаимно се допълва.
Съвсем спокойно може да се използват и виртуални карти, вместо да се разпечатват картончета. Например, когато премина на цветни варианти, определено ще използвам помощна на компютъра.
С Дидко „работим” от 3 дена и той определено се забавлява. Стартовия пакет картончета, който направих е тук. Следващите ще ги направя поне 2 пъти по-големи, за да виждат по-ясно думите.
И на края, за да не се разпиляват картите, им приготвих калъфче.
