организатор

Наложи се да имам още едно балончесто панерче. Ще е за лакове, пили, шноли, кремове и така на татък, които постоянно се мотаят на масата или под нея. Това е някъде към 10-тото (не за лакове, пили...а, въобще). Та, въобще чудна работа ми вършат бутилките. Ами, нямам май какво повече да разкажа за него.

Гъбките :))

Ето, спазих си обещанието от вчера и предоставям близък план на мухоморчиците (поне на такива ми приличат). Тази сутрин, като слезнахме от автобуса, въпреки че традиционно нямам никакво излишно време, набързо прибягах до градинката с гъбките, крадешком нахлух в тревата, опитвайки се да не нанасям щети и снимах творенията на някоя креативна душа. Изненадите не свършиха, защото в тревата се криеха и още гъбки - бяха направени и такива, във фаза на току-що подаващи се пънчета от почвата, но наистина времето ме притискаше и не  успях да ги снимам, а и не ми се искаше да се застоявам прекалено, че рискувах от някоя тераса да излезе госпожа (примерно) и да дири обяснение що ща рано сутрин в блоковата им собственост.

Съвсем на готово предоставям идеята за тази нискобюджетна декорация, върху която се е трудил някой друг. Но надявам се, ако по някакво свръх голямо стечение на обстоятелства, авторът попадне на моите снимки за неговите гъби, да няма против това.

рециклирай, не се спирай

Ето това беше завършека на тази вечер. Покрай останалите неща, които творихме с Дидко (ще ги покажа след ден-два) не устоях и направих това щураво калъфче за визитки/ картички, което отново си харесах от този америнакски (мисля) блог, който беше повод и за предишната публикация. Продължавам да се изненадвам приятно, колко безгранично креативни идеи измисля човешкия мозък...

Помолих Дидко да нарисува нещо розово. Върна ми калъфчето с цветенце.

Плик в тефтер

Става въпрос за плик, който се залепя за вътрешната страна на една от кориците на в-момента-използвания-тефтер. Цел - прибиране на хвърчащите листчета (каквито аз успявам да натрупвам с голяма сила). Преди доста време някой беше ми подарил такъв тефтер, с "фабрично" добавен плик. Хрумването се оказа много практично и от тогава собственоръчно си залепям пликове по тефтерите. В случая съм използвала употребяван плик А4, отрязан до желания размер.

За разделители - етикети от пижами.

за памук

 Поредната претворена бутилка, която влезна в ролята на съдинка за памук.

Срещу течението под вратата

Тази змийорана се появи от чорапогащник непотребен. Съвсем бързо стана, а и тъкмо поизчистих чекмеджето от парчета плат, които принцесата лапна.

Преобличане

Как се стигна до там да сменя премяната на хартиения полюлей, измайсторен преди половин година с най-голям мерак?
Първо - едно пловдивско лято, комбинирано с южно изложение доведе до пожълтяване на хартията.
Второ - гладех си аз преди седмица, да кажем, декоративната покривка за масата и опс, ютията била на памук - така стопих покривката и се облещи дупка неприятна на нея. Тц, тц, тц... къде гледаш, къде?!! Прибрах я и започнах да мъдрувам какво да я правя. И идеята не след дълго  дойде - полюлея, пожълтялата хартия, дразни ме. Чудесно, ще се прави нов! Махнах хартиените висулки и нанизах на теления кръг покривката. Понеже стоеше доста увиснала, трябваше по някакъв начин да разперя долния й край (кръг). Около метър тел щеше да оправи положението, но уви нямах толкова. За това пък имах предостатъчно въже за простор - от онези със стоманена нишка. Нанизах, колкото трябваше, 5 снежинки в добавка и готово.
Първият коментар: "Мамо!!! Какво прави тази покривка на лампата! Покривките са за масата..."
- Да, да - знам.



 

Втората. В ретро стил

Чудех се дали дали да види свят тази кутия - снимките не се получиха, ъгълът (хм, колко "ъ"-та)  не е таман... Иначе облякана със страница от модно списание от 97-ма.

Отгръщайки го се присещам от къде я имам тази кутийка :)

Да облечем ненужната кутия. Първата

Особено ми е любимо от нещо, което е откровен боклук (каквито са празните картонени опаковки) да получа вещ, която ще се ползва с успех в ежедневието. Така ми хрумна да облека няколко ненужни кутии. Указаха се доста удобни за разните бележки, хартийки и прочие, които все се чудим в кое чекмедже да пъхнем, а още по-трудно става да ги открием, когато същите ни потрябват.

Хартиени цветя от кутии за яйца

2 празни кутии за по 6 яйца стояха заделени за импровизации - щяха да са бъдещи цветя. Идеята почерпих от циркулиращи снимки в интернет-пространството - конкретно рози бях гледала как се сътворяват от такива картонени кутии. Моите не са рози, може би са цвете "Крем", на такива ми приличат.
Дръжките са от хартиена тел (ако въобще така се нарича), която обвих с цветарско тиксо.
С цветята реших да си украся хартиения полюлей. За сега са цъфнали 2, попюлеят чака за още.

Кошнички

Едната е от претворено дъно на пластмасова бутилка. Другата – дидково изпълнение от градината. В събота, дидковата, я напълнихме с кестени от парка. Студен ден с оловно небе. Но пък съботен.

Натъкнахме се на водно конче.

Съединяването на 2 края

От сестра ми се сдобих със запазена дамска черна чанта, не голяма, но достатъчна за ежедневните потребности на една, свикнала да ходи с наднормен багаж. Забележката, която  беше извадила чантата от употреба е липсваща катарама за закопчаване на презрамката.

Нямах конкретна идея как ще свържа краищата, само знаех, че не ми се губеше време в търсене на подходящата катарама. Продължавайки да нямам точна идея, взех на сляпо няколко халки, различни модели и бях сигурна, че ще ми свършат работа. С помощта на тях, 3 дупки в презрамките и толкова рапиди + малко дрънкулки (без тях, на къде? :) ) "съединяването" се осъществи.

Е, да, пропуснах да направя снимки "Преди", но и сякаш не са толкова нужни. 

УЗОР-забавление

Панери, кошнички, кутии и всякакви техни посестрими, винаги са ми дефицитни. Дори и 1000 панерчета да имам, ако изкочи 1001-вото от някъде, няма да се отнеса с отвращение, а просто ще намеря какво да сложа в него (не че е много добре това, де... знам ли, може и да е някакво болестно състояние).

Вдъхновението дойде от тук, като се оказа, че първоизточника всъщност е Ива - идеята много, много ми допадна. Знаех какво искам да направя, бутилките са осигурени, чакат чинно (дори вече започват да ме дразнят, натрупани в 1 ъгъл), но поялника е проблем - така де, не във всяка къща има на разположение поялници. Хм, хм, мозъко, мислѝ, мислѝ, мислѝ!  И мозъкът измисли да се пробвам с УЗОР - онзи соц-уред за гравиране върху дърво, който за щастие е бил част от детството на мъжа ми и за още по-огромно мое щастие е запазен, че и работи!!! 

И резултата - кошничка за разни женски тубички и инструменти от 3-литрова бутилка (все още размишлявам дупките дали са достатъчно или не, може би ощеее мъничко дупки няма да са излишни).

Подхванах и една голяма туба, събота я понарисувах малко. Има още работа по нея, но за сега предимно гледаме да хванем хубавото време на вън.

Определено си намерих занимавка за доста време напред!

Кош за играчки

Кофа от латекс. Голяма. Изглежда да е от здрав материал. Такова нещо не се изхвърля!

Никак не се чудих дълго в какво да я превърна. Почти веднага я видях като кош за играчки. Облякох я съвсем на бързо. Успя да поеме една голяма част от плюшеното войнство, което се мотаеше навред.

Великденска кошничка от хартия (и пиленце, или нещо такова)

Имах още малко работа по нея, но Дидко сутринта я грабна и каза, че днес иска да я даде на госпожата и така, преди да потеглим за градината, набързичко се спряхме пред блока за по 2 снимки.
Инструкциите за кошничката ползвах от тук. Всъщност я направих от отпадъци (така да се каже) - изрезките от цветен картон, които ми остават, не хвърлям - дожалява ми и ги събирам.
Довечера продължаваме с останалата част от великденската украса, която ще носим в детската градина.

Кошничка-помощничка

Или казано по съвременно му "органайзер". Направена е (все пак предпочитам да си я наричам "кошничка") от крачола на стари и безнадеждно скъсани джинси. Сложих картон, изрязан като кръг, на дъното и така го подсилих. Принципно и в стените може да се вгради картон, но и без такъв конструкцията се получи стабилна.
I like it!

Кутийки от старо списание

Използвах инструкциите от тук, за да направя тези кутийки. Стават лесно и бързо и дори не е нужно лепене. Необходими са само стари списания и за всяка дреболия може да се осигури собствена "къщичка".

Забавно е на края да видиш как картинките са се пречупили...

От вътре.

Кутия за бижута

Експериментирах с бутилкови дъна с различен диаметър. Получи се нещо като Барбаронче. Приюти гердани, гривни и разни други скъпоценности. 

Легло за спящи красавици

Куклата на дъщеря ви си няма собствено място за сън и отмора и още не предприели поправителни действия?! Хубавото е, че решението е почти светкавично - необходими са само десетина минути преценно майчино време и неголямо парче кашон (+ макетен нож, молив и линия). 

Леглото се състои от 3 елемента, които условно наричам основа, предна и задна табла (не съм запозната с професионалната терминология, може и да звуча смешно).
Стъпка 1: Изрязах основата. Леглото ще се сглобява без лепене, за това оформих тясна част, която ще се мушне в таблите по-късно. За целта, от всеки ъгъл отнех малък правоъгълник.
Следва изрязването на таблите. Предната (до която ще е главата) е с 2 cm по-висока от задната. Таблите ги правя малко по-широки от основата - от всяка страна оставям 1,5 cm повече в сравнение с основата.
Стъпка 2: Решавам, че матрака ще е на 2,5 cm от земята. Правя линия с молива.

Стъпка 3, 4: Намирам средата на основата и на предната (високата) табла. Върху основата маркирам лентата, което ще изрежа с макетния нож. Не правете цепнатината прекалено голяма, за да стои конструкцията стабилно - изрязаната ивица трябва да е малко по-тясна от дебелината на велпапето. Повтарям действието със задната основа.

Стъпка 5, 6: Следва преустройването на таблените ръбовете в заоблени краища. За шаблон ползвах CD. Разбира се, таблите може да си останат и така - правоъгълни.

И накрая, преди сглобяването, реших да направя малко сърце на предната табла (най-пипкавата работа от цялата история).

Там, където тиксото на кашона e наранило цвета, оцветих с фулмастер в същия цвят.

Хубаво свойство на тази мебел е нейната компактност. 

И накрая, остана мекичко да постелите...

Самосвал за пясъчника

Обещах да не пиша повече за бирени бутилки. И ето, че пиша. Отново. Попаднала съм в някакъв такъв период явно, не мога да избягам от тях :)

Та, миналото лято забравихме торбата с пясъчни играчки на плажа. А времето вече е идеално за безкрайни игри на вън и разбира се те включват задължително пясък. Казах си, ще направя временен самосвал на Дидко, докато дойде ред на новите плажни инструменти.
Той охотно се включи в майсторенето.

 1. Пробихме 8 капачки с пирон.

 2. Нанизах 2 броя капачки на дървено шишче, промуших през дупките и сложих други 2 капачки.

 3. Отрязах шишчето на желаната дължина. С другото шишче си помогнах да измеря точно къде да пробия другата двойка дупки. Повторих стъпка 2.

4. Следват дълги игри.