приготовление на сорбета разни

Тазгодишния модел на домашния ми сладолед е на кубчета. Дидко им се радва, а за мен е лесно - така елиминирам нуждата да се бърка през около 30 минути сместа докато е във фризера. А и често забравям да го правя и после си имам едно ледено паве, с което трябва да се боря. Освен това, за сега, канселирам правенето на сложни рецепти, включващи много продукти, варене, бъркане и прочие. 

Използвах момента докато бебуня си приказваше с пералнята да пасирам 200-300 g ягоди с маааалко захар, колкото да им даде допълнително сладко, че не бяха от съвсем най-наситено червените.

Напълних формата за лед + няколко завъртулки сметана и докато съм започнала, взех че съм готова. 1-2 часа във фризера (през които се изискват здрави нерви, за да отговаряш на всеки 5 минути на въпроса "Сладоледа готов ли е?") и вечно гладния за сладолед може да ги напада. 

Направих и няколко броя бананови шейка, които сипах в пластмасови чашки (за да приличат на онези отровни ледени сокчета). Въпросните по някое време са изчезнали без дори да разбера, а аз си мисля, че кротко си се замразяват...

дребосъчета за бебешка главица

Най-сетне и ивината главица се накичи с нещо, направено от майка й. Oформи се добра колекция за има-няма половин час. Използвах налични фибички без декорация, които преди 7 години усмиряваха дидковия перчем. Моделът е доста немирен и засега 3 броя успях да документирам.

Бялото сърчице е от незакичена мартеница. Поръсих с малко искрящи тръбички за захарен ефект.

И малко неделно безгрижие........

Висулка, примерно за бебешка количка

Бебешкият кръгозор постепено се увеличава и всякакви висящи занимавки са добре дошли. Въпреки, че имаме цял куп "купешки", нямаше как да не ушия едно бързо сърце, което да накипря до розовия жук (бръмбар, за който е забравил руския) - един постоянен и разноглед обитател на гюрука на количката.

Скоро и разни други дреболии.

от ръкави -> крачоли

Безобразно лесно и практично. Супер подходящо за горещи дни, започващи хладно.
Въпреки, че отдавна съм я срещала идеята, не знам защо чак сега се присетих да се възползвам от нея.

на цели 4-ри!

Завършваме юнското преваляване на рожденници с Коки. Всъщност картичката е готова и си чака от цели 2 месеца. Въпреки, че този сладък каубоец присъстваше и на друга една, изначално бях си го подготвила специално за Коки - все пак е с червена маска на главата и няма как да е иначе.
Перфораторът ми изигра кофти номер и "наръфа" единия ъгъл, но да не наблягам на недостатъците.

А на Коки пожелавам най-големия подарък и да изяде наай-голямото парче торта!

Бързай!

Вчера-следобед, когато спарата на работа поутихна, отново си преговорих, че сме на тържество в градината именно днес, 29-ти, а не в четвъртък, както мозъкът ми упорито продължаваше да си мисли. И подскочих! Букети, госпожи, пък аз не съм готова.
Миналата седмица бях започнала да правя малки картички, точно защото знаех, че тази седмица ще ми е трудно. Картичките бяха полуготови... Единственото успокоение беше, че поне се мъдреха в тефтера ми (прилежно си ги размъквах с мен вече 1 седмица уж да ги оцветя докато сме някъде по пейките или в нас); допълнително някои от елементите се оказаха незалепени и картичките нямаха дупки, съответно не бях си приготвила шнур... Ех, че кеф - в 5 свършвам, в 5 започва тържеството и липсват цветя. В 5 и малко бързо прелетях до съседното магазинче и докато чаках цветята да придобият приличен за подаряване вид, се заех с довършителна работа и дупки. Снимките - пълна импровизация, дори не виждах какво снимам, използвах моментите докато чакахме преминаващ влак и после в движение с колелото... Цяло чудо е, че бурният вятър не погуби нежните цветове, а ние успяхме да пристигнем на време за най-важните танци.

картичка с кеХчета/ за 1-ви юни

Гледа ме Дидко, че постоянно подмятам разни хартии из нас и не след дълго си поиска и за него да има картичка. Поръча си картичка с ...кеХче. "Не! (след малко се поправи) С две кеХчета. И да няма момиче!" (визираше картинката, която сложих на папката ми с рецепти).
Направих картичката не с 2, а с 8 кексчета - ами, където две, там са и осем :))) За оцветяването на някои от тях помага самия поръчител.

Толкова много сладкиши напомнят на празник. Кратък надпис и идеално картичката може да стане първоюнска.

картичка за 1-ви рожден ден

Ще ходим на важния първи рожден ден на един дребосък, за който приготвих и картичка. Придържам се към изчистените линии, поради липсата на опит и "по-така" инструменти.

С пожелания за много игри, овкусени с щипка бели! (но повтарям - само една щипка, не повече)

Дидковден

Готови да бъдат раздадени по случай 17-я ден на декември. И отново подаръци ще има. Ех, Декември - безкраен празник...

Старт

Ето в такива подаръчни торбички, че сложим дребни лакомства за тазгодишното дидково празнество в градината. Нужен е лист А4 и буквално секунди за изработката на един брой такава. Определено попадат в графата "Гениални". Дълбоки благодарности на мозъка, който ги е измислил, защото ме чакат още 36 бройки. А, да не забравям, че си пожела да има и маски (ако зависеше от мен, щях да (си) ги спестя, но не би)...

 Проявено желание да снима "пълнежа".

Къщичка-свещник

Изненадата, която изкочи на 11-я ден от календара, беше тази - да направим къщичка и къщичката после да светне (идеята дойде от тук).
Появиха се снежни човеци по покривите, коли по прозорците, асансьори и прочие.

 Следва радост...

Магданозена супа

Продължавам с бързите и леки за-вечеря предложения. 

Днес ще е магданозена супа, която всъщност става нещо като крем-супа.

Зимата връзките магданоз са изключително мършави и една стига за около 2 порции. За това ще дам рецептата именно за толкова - 2 порции. Нужни са още: 

глава лук, непълна кафена чаша ориз, 2 с. л. олио, сол на вкус

За застройката - 2-3 с. л. кисело мляко, жълтък

Та:

1. Сипвам около 2 пръста вода в малка тенджера и изчаквам да заври.

2. В заврялата вода слагам нарязания лук.

3. Оставам за около 5-7 минути да омекне.

4. Добавям ориза и накълцания магданоз.

5. По някое време слагам сол на вкус и олио.

6. Вари се го готовност на ориза.

7. Пасирам супата, но внимавам да не става съвсем гладка, защото по-ми допада, когато се усещат и зрънцата ориз.

8. Правя варена застройка от жълтъка и киселото мляко (в съд ги разбърквам и добавям от бульона на супата; слагам на котлона и бъркам до завиране на сместта). 

9. Добавям я към супата.

Край!

Много лесно и полезно

Млечна каша

Търсейки информация за позволените храни при гастрит, прочетох, че прясното мляко е разрешено. Това ме учуди, знаейки, че все повече специалисти го отричат като подходяща храна въобще. 

Така или иначе, това е едно от малкото блюда, които карат Дидко сам, абсолютно доброволно да хване лъжицата и да се храни.

За 1 порция: 1 жълтък, 2 супени лъжици с връх брашно/ натурално нишесте, прясно мляко - около 350 ml, сирене - около 50 g

Жълтъкът и брашното разбърквам с малка част от млякото или с вода. Добавям останалото количество мляко и бъркам на котлона до сгъстяване (до желаната консистенция). Докато кашата е вряла, добавям натрошеното сирене. 

Коледен ангел носи сърце

Днес в Пловдив прехвърча сняг - честит да ни е! А покрай снежните дни винаги празниците се усещат да са по-близко. 

Все пак влезнах да пиша за куклите. Та, обичам да правя кукли. Поправка - обожавам! Не знам защо. Отдавна не беше ми се случвало да правя от онези "моите си" кукли - без кройка и предварителен план. Просто взимам ножиците, почвам да режа и да измислям в движение. 

Тази се превърна в Коледен ангел с привкус на бонбонено. Първоначално щеше да е съвършено бяла. Но случи се така, че се поддадох и розовото се намести в композицията. Да, знам, знам, че е съвсем необичаен коледен цвят, но явно този ангел ще излезне от рамката на традицията и лекичка закачливост ще има.
Така и така започнах с интерпретациите, сложих и шал.

 Има си и крилца, разбира се...

И се включвам в коледното предизвикателство на 2-те Елши.

Дали е сложна задача

Абсолютно изумена бях преди месец, когато леля Доктор каза, че малкия пациент има гастрит. "Гастрит" си мислех, че е равно на "до живот". Пфуу, дишай, можело било да е моментно състояние. Но така или иначе, това означаваше едно - ДИ-Е-ТА! И забраните се занизаха -нищо сурово, никакви бобови, никакви целулозни храни, сладоледа беше спрян на мига (тъкмо бях хванала цаката на домашния), да не стои гладен, да не преяжда, малки удоволствия като шейк и хамбургер - строго забранени и т.н, и т.н. Новите правила така се намножиха, че в първия момент ситуацията изглеждаше особено сложна. Чудех се отделна страница ли да оформя, що ли, или просто от време на време да слагам в Дневника предложения, подходящи за нежни стомаси. За сега, ще е последното, като най-лесно. Фокусирам се на бързи рецепти -  храната за чувствителния стомах трябва да е максимално прясна, а това означава - готвене всяка вечер. 

На този етап така ни изглеждат салатите. Всички сулидарно минахме на сготвени салати, за да не се дразним.

Ориз, моркови, броколи на пара. Малко маслинки, сол и олио.

Приказка върху хладилник

Отдавна не съм се разписвала в дневника с нещо деЦко :)) като се замисля. Та, какво ще кажете за порция куклен театър? Обичате, казвате, но ви се вижда трудоемко да правите кукли. Ооо, леснотия! Решението е - кукли от хартия.
....
Много ми харесаха хартиените фигурки на Двама с мама, които са приготвили за техния домашен театър. Тъкмо те (благодаря за вдъхновението) бяха повод да направя нещо в подобен дух, но малко преиначено.
Премиерната приказка беше веднага избрана - Дядо и ряпа. Кратичка, вярно - леко бебешка за 5-годишен момък, но пък за сметка на това изобилства от герои и е много любима на същия този 5-годишен.
"Преиначаването" на фигурките беше в това, вместо дупки за пръстите (както е в по-горния линк с вдъхновението), да им залепя по парче гъвкав магнит, защото сцената щеше да е ...мда, познахте, хладилника. Прежалих 1 магнитен стикер (предостатъчен за всички герои), който нарязах на малки парчета, които залепих за  гърба на фигурките.
С хартия и боички (моливи, пастели, флумастри и от сорта) за кратно време може да "изфабрикувате" впечатляващ брой приказки.

Нарисувани, изрязани и чакащи водните бои.

Зелеее...

 Прототипите... Претърпях остра критика, за това, че нашите герои не са точни копия на оригиналите...

 Подредени на "сцената".

Ако някой се чуди по какъв начин елена се вписва в композицията, отговорът е елементарен - това било пръстта в дядовата градина. 

Рафт 2в1

Този пост добре си отлежа няколко седмици, докато дойде времето да се появи на бял свят. 

И така малко предистория:

Лятото Румен майстореше нови кошери и се беше снабдил с 2-3 бр. няколкометрови дъски. В края на сезона си изпросих едно малко парче. Имах идея да го превърна в рафт за дидкови книжки. Но по-важната и полезна работа, която исках рафта да ми върши е да бъде като открит мини гардероб. Последното бях решила да постигна с помоща на кукички, навити от долната страна на рафта (дъската е достатъчно дебела), които да държат закачалки с оборотни дрехи. 

Снабдих се с необходимите дреболии за реализиране на идеята - в моя случай от Baumax. Посочила съм ориентировъчни цени, тъй като касовата бележка не я пазя. 

В крайна сметка реших да оставя рафта в натурален цвят и така бялата боя отпадна от този проект, но пък ще ми свърши идеална работа, ако реша да се позанимавам с декупаж в някой свободен момент. 

В един съботен и все още летен следобед терасата се превърна в работно място. Заех се с шкуркането на дъската. Бррр..рр.р! Не беше особено приятна тази дейност. Горещо препоръчвам да си вземете маска против прах. Направо си е задължителна. Добра работа ще свърши и една простичка противогрипна маска. Лично аз се налапах богато с дървения прах - не бях предвидила тази подробност, а вече се бях захванала с работата и никак не ми се прекъсваше (нали знаете как е като майсторите нещо - нямате търпение да го направите час по-скоро). 

Тук следва момента с боядисването или лакирането, който аз пропуснах. 

Маркирах местата за пробиване (за кукичките и конзолите). По-нататък Румен ми помогна и работата по монтажа я свърши той.  

Рафта вече поне 2 седмици ми върши чудна работа, просто чаках угодно време да го снимам - прибираме се все по залез слънце от площадките, когато стаята вече е мрачна, а исках слънце и светлина за снимките. Тази събота и неделя си останахме в Повдив и си казах, че най-после ще го снимам. Уви, неделята донесе само дъжд и мрак със себе си, но все пак направих няколко снимки. 

Докато рафта чакаше за своите снимки, го поукрасих с весел мотив от два крокодила (изрязах ги от останали салфетки от рождения ден на Дидко). Все пак боята влезна в употреба, поне колкото да я сефтосам.

4. Слагане на мотива. 

5. След като изсъхне се нанася лак.

С помоща на една сламка

Дидко днес е с температура (подозирам тих протест срещу наближаваща детска градина). Добро средство за облекчение на температурата е чаят. Въпреки, че иначе много обича чай, Дидко отказа да го пие. Сложих една сламка в чашата и така чаят веднага стана атрактивен и беше изпит.

Букви в купа

 Имаме вече половината азбука.
Скроих буквите и ги зашиш преди почти месец, но едва преди няколко дни успях да ги напълня с вата и да ги завърша.
Добре е да има 2 комплекта, за да може да се изписват повече думички.
Проекта е идеален за оползотворяване на изрезките от плат.

И така, татко:

 Мама:

 В играта включихме и спящата Флора, въпреки че нейното Ф още не е готово.

Меки букви

Дидко е вече на 4! Нека има слънчево и пъстро детство!
Изписах му името с мекички и цветни букви, за които ползвах кройката от страницата на Ottobredesign - азбуката там е латинска, за специфично "нашите" букви трябва да се майсторят нови шаблони.
Намерението ми е да направя останалите 26 букви и да се получи забавна азбука, пък ще видим търпението до къде ще стигне, особено нервите като опрат до странно завъртените щ, ц, ю, я. Още днес се захващам...