Честита Марта!

Бях накупила доволно количество топченца, мъниста и подобни дреболийки, от които да правя мартенички. Правих, правих, но честно казано накрая пластмасата много ми дойде и извадих кутиите с чудесиите. Та, отворих "фабриката" за кратко, за да понаправя и "живи" мартенички.

Направих n на брой питчици от вълна по метода "овалване между дланите със сапунена вода"

и после им прикачах "пипалца". На края по едно мънисто или филцово топченце в центъра и анфаса е готов.

Бях с намерението да ги "изложа" по-рано, че да послужат на някой като идея (правят се лесно и за голям брой са удачен модел), но все чаках сгодно време за снимки, но уви. Вече цяла седмица сутрините са мрачни, с много мъгла и тотално неприветливи. И днешната не прави изключение. Та слагам това, което се получи като снимки, правени в движение и почти между другото.

Забравих да снимам опаката страна със закопчаването, но по-късно ще добавя (и евентуално по-ставащи снимки)

поглед към Баба марта

Предназначени са за изложба в детската градина.
Топчетата на първата мартеница са подходящи за изработване и от деца. Малко парче вълна, намокрено със сапунена вода, се слага между дланите и от там нататък се процедира както се прави топче от пластелин. Стават за секунди.

За тази имах останало сърце от миналогодишните мартеници-брошки. Остана само да го напълня и да украся с няколко мъниста. Сърцето е предназначено е да бъде медальон.

За номер 3 също използвах реализирана идея - имах 1 вечер на разположение и трябваше да действам бързо, за това старите хрумвания ми бяха добре дошли.

Старт на Март

 Кадри от днешния ден. 

8 без малко - крача към офиса. Студът щипе, издишвам плътен дъх, все едно пуша, но е толкова слънчево, че само заради това настроението е повдигнато. На моста съм, слънцето се е облещило настоятелно и ми напомня на юлска сутрин. Спонтанно снимам бялата паричка, която скоро ще стане цяла туфа от цветове, предназначена за първомартенски рожденник.
Обичам този празник - интересно как никой не може да каже (за сега) от кога датира началото му и въпреки това година, след година, наброили стотици, сме го съхранили. Прекрасно е да "вързваш" здраве.
Остана ми един брой сърце и разбира се веднага си накиприх шала :)

Мартениците - готови

Всъщност моят вариант на дамски мартеници го представих рано-рано още през януари и от мен се изискваше единствено да мултиплицирам сърцата в достатъчна бройка и да закрепя иглите за закачане на гърбовете им. Като завършек направих няколко хартиени плика, които ще се насочат към по-близки и далечни дестинации. На пликовете за госпожите от градината предвидихме малки етикетчета, на които ще изпишем техните имена и едно простичко "Честита Баба Марта!".

Отначало мислех сърцето да е и мъжка мартеница, но се вразумих и реших за мъжете да направя нещо по-традиционно, което да не предизвиква изумен поглед. Да, ама нещо "традиционно"-то ми убягна и мъжките мартеници-гривни се получиха доста сини :))) (принципно много харесвам, когато в една мартеница присъства и синьо, но май наистина в този случай дойде в повече. Но да кажем, че на фона на още 3-4 мартеници на ръката синьото ще стои премерено).
Моят Румен дори ги отсвири и каза, че синя мартеница няма да сложи. Приема единствено червена! :)

За детските мартеници имах разни идеи, които останаха нереализирани, поради неуспех в намирането на тестилни маркери, така че за догодина имам от сега варианти.

Който не е готов, нека побърза - остана още мъничко време за направата на домашни мартенички!

Модел 2013

Вярно, че текстилните сърчица вече съвсем не са новост, но въпреки това винаги много им се радвам, когато изскочат от нечия страница/блог.

По подразбиране ги свързвам с 14 февруари, любов и нежности, и съвсем в реда е.  Тази година реших да направя лека закачка и да впрегна любовния символ в по-нетипична роля,  превръщайки сърчицата в мартеници-брошки.

Започвам ги от Януари с надежда, че ще приключа на време. 

И Март е вече тук

Взела две игли от Ежко, 
прежда от върбите взела, 
Баба Марта тази заран 
мартенички е изплела...

(П. Йорданова)

Подарени в аванс, останаха неснимани няколко мартенички, които трябваше да се озоват в този момент тук. Но, както се казва, здраве да е! Особено днес - все пак най-важното е да "вържем" много пожелания за здраве и да си кажем Честита Баба Марта! ... и нека идва пролетта, че умръзна ни студа! Повече не тупай, Бабо Марто, тоз юрган, че от сняг и лед аман! (бих замолила най-учтиво бабата).

Весел празник!

И скоро Март отново ще е тук

Някъде към края на Февруари (или преди няколко дни) осъзнах, че не съм се подготвила по никакъв начин, дори и с идея, за тазгодишните мартеници. Ледовете, сковали града, правят пролетта невъобразимо далечна и аз живея с усещане за Декември.  

Тъй като очевидно не разполагах с особено време, се отказах от плетените варианти или по-скоро им се наситих от миналата година. Трябваше ми нещо друго. И измислих. Женският модел ще може да се ползва и след това – просто малкия медальон-мартеница се премахва и остава гривна от стъклени тръбички.

Повечето от „мъжките” мартеници, до тук направени, са откровено мързелив модел, за това и не смея да ги покажа. Явно наистина е добре да си дам месец аванс и да не оставям за накрая.

Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта! Навъсена и облачна, но си е нашата Баба Марта, така че няма да се сърдим.
Котката Флора си получи и нейната специална брошка. Изкъпана, бухнала и пременена се фръцка из нас.
Една от калинките кацна на нарциса на първомартенски рожденик - тези дни ще го чакаме да цъфне (нарциса имам предвид). Хартиената кашпа я направих буквално за 2 минути, докато Данаил ми подвикваше от спалнята да четем приказки (снощи). Ще сложа и нещо като инструкция, но маалко по-късничко.