Съботите, на връщане от безкрайната разходка, ме
досърбяват ръцете и се мушвам за бързо в „магазина за топчета” (кодово име). Изсипвам насъбралите се стотинки и се снабдявам с малко шаренийки.
Доста време ми трябваше да се престраша да си направя обе/ици (?!) от
„тенекиени” държачи. Неочаквано, ушите ми до този момент се чувстват добре, но съм се приготвила във
всеки един момент да бият тревога и да кажа „чао” на евтините украси.
Страхотни са, аз много обичам такива, правя си за една вечер, само заради някоя дреха, семпли и чисти. Обикновено не ги снимам дори, но така става защото минимализма води и до този ефект без излишни показности. Обичките са чудесни, много много ми харесват.
ОтговорИзтриване