Петъчно тирамису

Сутринта на този петък започнах с кафе и тирамису. Ммм...!!! 

Когато търсех рецепта, попаднах на това място. Прочетох рецептата, прочетох и коментарите под нея. Чудейки се по кой вариант да работя, накрая реших да ги съчетая. 

В единия случай суровите жълтъци някак не ми се нравят (миризмата им силно ме отблъсква). Дори и накрая да не си личат по никакъв начин, психологически десерта няма да ми е вкусен. За това приготвих крем Забайоне. От другия вариант (, който се води safety) сметаната не ми е ОК  - заложих на разбити белтъци. Ако се притеснявате от салмонела - измийте старателно яйцата, обтрийте ги със сода за хляб, накиснете в хлорен разтвор за 10-15 мин., отново измийте и евентуалните гадини ще бъдат унищожени. 

Все пак мисля да пробвам и със сметана - струва ми се, че крема ще стои по-плътно, докато с белтъците е някак отпуснат. 

Алкохол не сложих заради Данаил.

Явно настроена на тема Тирамису, после се позабавлявах с направата на портфейл (калъф или несесерче, не знам как точно да го определя) в цвят като сладкиша. Нарекох го за подарък. 

Следва едно дълго обяснение за това как 4 парчета плат се превърнаха във въпросния портфейл.

И така, кройка нямах, за това първата стъпка беше нейното приготвяне.

Направих шаблона. Като размери се ориентирах по телефона ми.

Накрая трябва да се получи портфейл с капаче отпред. 

Налагам шаблона. Очертавам.

Трябва да имам 2 големи парчета (за лице и вътрешна част) и 2 малки (за лице и вътрешна част). Лицевият плат е смес от вълна и синтетика, а вътрешния е памучен.

Започвам да работя с големите парчета (които представляват гърба и капака на портфейла). Маркирала съм до къде ще стига предното парче. От там започвам да шия по линията на капака.

Линията на капака е мината.

Преди да премина на татък, трябва да направя парчето, на което ще се постави халката за ключове.

Приглаждам с ютията.

Зашивам. Правя по един тегел и от двете страни.

Слагам халката (а може и накрая да се постави).

Следва съединяване на двете лицеви парчета (малкото и голямото кафяви). Внимавам добре да съвпаднат тегелите. Слагам и лентата с халката.

Закрепям и от другата страна. 

През цялото време и без това оскъдното ми работно пространство се ползваше и от друг мераклия.

Кафявите парчета са съединени. Следва да сглобя флоралните парчета.

Готово.

Обръщам от лицевата страна и правя тегел околовръст на капака.

Получава се това.

Обръщам обратно от опаката страна на двете кафяви парчета. Намирам средата на заобления тегел.

Прегъвам и на около 1 см правя напречен тегел, за да се получи 3D дъно. Повтарям и от другата страна.

Обръщам от лицевата страна. Остава да се съединят двете предни парчета (външно и вътрешно).

Последни бодове.

Воалла! Калъфчето е готово, липсва му само копчето.

Миг, след като сме излезли от шивачката. 

И за да си има кусур калъфа, му сложиха копчето леееко на криво. Макар, че не е очебийно ме дразни тази кривост, но е непоправимо, така че този калъф ще е такъв. 

Готов за консумиране!

Сутринта на този петък започнах с кафе и тирамису. Ммм...!!! 

Когато търсех рецепта, попаднах на това място. Прочетох рецептата, прочетох и коментарите под нея. Чудейки се по кой вариант да работя, накрая реших да ги съчетая. 

В единия случай суровите жълтъци някак не ми се нравят (миризмата им силно ме отблъсква). Дори и накрая да не си личат по никакъв начин, психологически десерта няма да ми е вкусен. За това приготвих крем Забайоне. От другия вариант (, който се води safety) сметаната не ми е ОК  - заложих на разбити белтъци. Ако се притеснявате от салмонела - измийте старателно яйцата, обтрийте ги със сода за хляб, накиснете в хлорен разтвор за 10-15 мин., отново измийте и евентуалните гадини ще бъдат унищожени. 

Все пак мисля да пробвам и със сметана - струва ми се, че крема ще стои по-плътно, докато с белтъците е някак отпуснат. 

Алкохол не сложих заради Данаил.

Явно настроена на тема Тирамису, после се позабавлявах с направата на портфейл (калъф или несесерче, не знам как точно да го определя) в цвят като сладкиша. Нарекох го за подарък. 

Следва едно дълго обяснение за това как 4 парчета плат се превърнаха във въпросния портфейл.

И така, кройка нямах, за това първата стъпка беше нейното приготвяне.

Направих шаблона. Като размери се ориентирах по телефона ми.

Накрая трябва да се получи портфейл с капаче отпред. 

Налагам шаблона. Очертавам.

Трябва да имам 2 големи парчета (за лице и вътрешна част) и 2 малки (за лице и вътрешна част). Лицевият плат е смес от вълна и синтетика, а вътрешния е памучен.

Започвам да работя с големите парчета (които представляват гърба и капака на портфейла). Маркирала съм до къде ще стига предното парче. От там започвам да шия по линията на капака.

Линията на капака е мината.

Преди да премина на татък, трябва да направя парчето, на което ще се постави халката за ключове.

Приглаждам с ютията.

Зашивам. Правя по един тегел и от двете страни.

Слагам халката (а може и накрая да се постави).

Следва съединяване на двете лицеви парчета (малкото и голямото кафяви). Внимавам добре да съвпаднат тегелите. Слагам и лентата с халката.

Закрепям и от другата страна. 

През цялото време и без това оскъдното ми работно пространство се ползваше и от друг мераклия.

Кафявите парчета са съединени. Следва да сглобя флоралните парчета.

Готово.

Обръщам от лицевата страна и правя тегел околовръст на капака.

Получава се това.

Обръщам обратно от опаката страна на двете кафяви парчета. Намирам средата на заобления тегел.

Прегъвам и на около 1 см правя напречен тегел, за да се получи 3D дъно. Повтарям и от другата страна.

Обръщам от лицевата страна. Остава да се съединят двете предни парчета (външно и вътрешно).

Последни бодове.

Воалла! Калъфчето е готово, липсва му само копчето.

Миг, след като сме излезли от шивачката. 

И за да си има кусур калъфа, му сложиха копчето леееко на криво. Макар, че не е очебийно ме дразни тази кривост, но е непоправимо, така че този калъф ще е такъв. 

Готов за консумиране!