Едно от нещата, които отдавна стоеше в списъка "Да направя". Изчистено едноредово колие от корда и плаващо мънисто. Много семпло и едва забележимо.
В, събота, запътили се към събитията от Ноща на музеите, влезнах съвсем на бързо в магазинчето за бижу-материали. Вечерта, като се прибрахме, сглобих елементите и най-накрая колието беше зачеркнато от списъка.
А преди да дойде ред на моето колие, беше нашата нощна разходка.
Стартовата точка - Археологическия музей. Оказа се интересно място за четиригодишни. Непознати предмети и много въпроси (това какво е? а, това? а, това?...)
Поредното обяснение на висок глас по темата "Какво има пред мен".
След това - към Стария град. Успяхме да хванем, макар и към края, детската програма в Етнографския музей.
Както често се случва при мен, батерията на телефона свърши в разгара на събитията и трябваше да приключа със снимането.
И така, рисувахме, разглеждаме, ядохме сладолед и се спуснахме обратно към центъра.
Джумая джамия беше отворена - никога не бях влизала вътре. Голямото пространство и мекия килим, привличаха като с магнит децата. Включително и Данаил бързо забрави напътствията, които предварително получи. Кълбета, бягане, въргаляне, гонене с другите... след като едвам го изкарах, поиска на други ден пак да сме дойдели :))
И силите ни стигнаха някъде до тук. Решихме да се прибираме. Много топла нощ, почти жега.
Едно от нещата, които отдавна стоеше в списъка "Да направя". Изчистено едноредово колие от корда и плаващо мънисто. Много семпло и едва забележимо.
В, събота, запътили се към събитията от Ноща на музеите, влезнах съвсем на бързо в магазинчето за бижу-материали. Вечерта, като се прибрахме, сглобих елементите и най-накрая колието беше зачеркнато от списъка.
А преди да дойде ред на моето колие, беше нашата нощна разходка.
Стартовата точка - Археологическия музей. Оказа се интересно място за четиригодишни. Непознати предмети и много въпроси (това какво е? а, това? а, това?...)
Поредното обяснение на висок глас по темата "Какво има пред мен".
След това - към Стария град. Успяхме да хванем, макар и към края, детската програма в Етнографския музей.
Както често се случва при мен, батерията на телефона свърши в разгара на събитията и трябваше да приключа със снимането.
И така, рисувахме, разглеждаме, ядохме сладолед и се спуснахме обратно към центъра.
Джумая джамия беше отворена - никога не бях влизала вътре. Голямото пространство и мекия килим, привличаха като с магнит децата. Включително и Данаил бързо забрави напътствията, които предварително получи. Кълбета, бягане, въргаляне, гонене с другите... след като едвам го изкарах, поиска на други ден пак да сме дойдели :))
И силите ни стигнаха някъде до тук. Решихме да се прибираме. Много топла нощ, почти жега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че отдели от твоето време! Ще те очаквам отново!