Първият за годината домашен сладолед е готов. Шоколадов. Обаче какво стана - направихме сладоледа уж да се разхладим в майските избързали жеги, а взе, че заваля дъжд. Не че се разсърдих на по-нормалните температури или пък сладоледа ще остане не изяден, но ако знаех - щях да побързам и още минала седмица да направя. Този път спазих точната рецепта за Джелато. Моят не успява да стане гладък и кремообразен, защото нямам машина за сладолед, а да разбърквам сместа през половин час ми е невъзможно. Но това е от белите кахъри.
Белтъците, които останаха ги вкарах в свободна интерпретация и направих сладки със суров слънчоглед. Оформих ги във фри-стайл - само с ръце, дори не разточих тестото с точилка. Получиха се ммм, ами много приятни. Общо взето тайната е - колкото повече семки - по-добре (ползвах рецептата за блатовете на торта Габрово, която е лесна и бърза за изпълнение).
Сега имам проблем - как да опазя сладоледа да не бъде погълнат в целият си обем от 1 кутия от 1 брой човече...
Ех, че вкусно! Не съм опитвала досега домашен сладолед! Но пък лятото предстои...:)
ОтговорИзтриванеНикак не е сложно начинание, а си струва, защото в "готовия" има какво ли не, само не и естествени съставки. А, лятото при нас, не минава и ден без сладолед :))
ОтговорИзтриване