Последните картички за градината.
Картофените печати ми станаха много любими и действах с тях (сигурно в магазина изглеждам странно, купувайки 2 картофа, но изкуството е скромно и не изисква количества, характерни за 1 манджа).
Лекият момент на конвейрно изпълнение ме поизмъчи, но нямаше как да са по-малко. За успокоение - от есента, по една.
И за да има нещо за спомен за нашите мили госпожи, директорка и леля, което в същото време да може да се ползва - към картичките сложихме по химикал, препасан със зелени панделки.
И така, издигнахме се в образователната йерархия и продължаваме нататък.
Весели и безгрижни дни пожелавам на Дидко, и на есен с песен по вода да му върви!!!!
ОтговорИзтриванедано, дано :))
Изтриване