С нови пеперуди

от сестра ми. Всъщност пеперудата е една - по половин за всяко ухо.
Неочакван дар, връщащ към усещането за лято!

За сладоледа с любов

Вкъщи си отглеждаме сладоледено чудовище - ненаситно и имащо място за поне още едно сладоледче.
Септември сме, но ежедневното изнудване на моя милост, за сладолед, продължава. Е, преди няколко дни ми втръсна да "мижам" при поредния боклучав продукт от магазина и казах (крайно време беше), че ще пробвам някоя от сладоледените рецепти, отлежаващи в готварския ми тефтер.
Ползвах тази рецепта за Джелато и тази за крем Англез и личната ми интерпретация се получи някъде по средата.

Продукти за 800 ml сладолед (= 1 една кутия фамилен сладолед, но не от онези огромни разфасовки, а от по-малките фамилни)

600 ml прясно мляко
200 ml течна сметана (!животинска!)
3 жълтъка на големи яйца
1/2 чаена чаша захар
2 с. л. нишесте натурално
ванилия

1. Загрявам млякото и сметаната на 3-та или 4-та степен на котлона (от общо 6). Ползвам млековарка, която е с двойно дъно.
2. Размивам нишестето в малко хладка вода и добавям към сгорещеното мляко и сметана.
3. Добавям и половината количество захар.
4. Бъркам от време на време (с дървена лъжица).
5. Жълтъците смесвам с останалото количество захар и бъркам с тел до получаване на светъл крем (не забравям на бъркам и млечно-сметанената смес на котлона. Тук за момент ставам като многоръкия Шива). Котлона е на 3 степен.
6. Започвам да добавям съвсем внимателно от млякото към разбитите жълтъци, при непрекъснато бъркане. Внимавам жълтъците да не се сготвят. След като съм добавила около 400 ml от млякото към жълтъците, връщам сместа обратно в тенджерата на котлона.
7. Бъркам около 10 минути.
8. Прецеждам крема.
9. Оставям да се охлади.
10. Слагам във флизера.
11. Разбърквам на около всеки половин час, за да не стане сладоледа на голям блок (което първия път ми се случи).
12. Изяждаме получена вкусотия съвместно с чудовището. Страхотно си отива с парченца круши, а със сигурност - и с всеки друг плод.

УЗОР-забавление

Панери, кошнички, кутии и всякакви техни посестрими, винаги са ми дефицитни. Дори и 1000 панерчета да имам, ако изкочи 1001-вото от някъде, няма да се отнеса с отвращение, а просто ще намеря какво да сложа в него (не че е много добре това, де... знам ли, може и да е някакво болестно състояние).

Вдъхновението дойде от тук, като се оказа, че първоизточника всъщност е Ива - идеята много, много ми допадна. Знаех какво искам да направя, бутилките са осигурени, чакат чинно (дори вече започват да ме дразнят, натрупани в 1 ъгъл), но поялника е проблем - така де, не във всяка къща има на разположение поялници. Хм, хм, мозъко, мислѝ, мислѝ, мислѝ!  И мозъкът измисли да се пробвам с УЗОР - онзи соц-уред за гравиране върху дърво, който за щастие е бил част от детството на мъжа ми и за още по-огромно мое щастие е запазен, че и работи!!! 

И резултата - кошничка за разни женски тубички и инструменти от 3-литрова бутилка (все още размишлявам дупките дали са достатъчно или не, може би ощеее мъничко дупки няма да са излишни).

Подхванах и една голяма туба, събота я понарисувах малко. Има още работа по нея, но за сега предимно гледаме да хванем хубавото време на вън.

Определено си намерих занимавка за доста време напред!

На есен - с песен

 Неделните приготовления за "петнайсти"...

Опити за събуждане на полузаспалия ученик...

Гривна от велур

 И някъде там, между яденето на чийзкейка, приказките и кафето, започна да придобива основен вид новата розовичка гривна.

В неделя, покрай кафето на тераса, стана готова!

Петъчно-съботен лимонов чийзкейк с извара

Като една средностатистическа потребителка на социална мрежа, прилежно съм се абонирала към няколко кулинарни сайтове. Тъкмо от там ми попадна рецептата на този лесен вариант на чийзкейк. 

Петък беше. И понеже традицията е да се ляга минимум в дванайсет, реших, че евентуалните гладни, могат мъъъничко да изчакат, защото ми е изключително важно да го пробвам този чийзов кейк.

Разбира се, лесният вариант е да се ползват готови бисквити, но за мен това е един голям (всъщност огромен) компромис, още повече, че домашните стават съвсем, съвсем бързо (често правя ей така, да си имаме за хрупане).
Ползвах следната рецепта:
1 яйце
1 с. л. олио
захар на око (примерно към 1/4 чаена чаша)
амонячна сода (около 1/3 пакетче)
ванилия
брашно, колкото поеме

Полученото тесто се разточва на тънка кора (разточвам върху хартия за печене - трик, скойто спестявам много нерви по прехвърлянето на кората от плота в тавата). Слагам в предварително загрята, на 220 градуса, фурна. Пече се на 200 градуса.

От тази доза излезнаха 220 гр. бисквити. За справка, рецептата за чийзкейка изисква 200 грама.

Смлените сухи съставки + маслото (сложих 80 грама) 

Готов за печене (да не забравя! Освен настърганата лимонова кора, сложих и половината сок на лимона)

Престоя 1 нощ в хладилника. 

... и дружно беше изяден в парка.

от мъниста герданче

Без особена причина, реших, че ще правя гердан. Използвах, каквото ми се намираше из кутията за дрънкулки...

Could it be easier?

Поредните 2 чифта обе(и)ци. От любимия ми тип - "stud earrings".
Нанизващо мънисто и пиронче, и това е! (може да се капне малко лепило, за да се фиксира мънистото).
Имам най-бързите обеци на света!!!

Сватбен букет от рози

Единствените мои снимки на букета за булката - една нарочна в 6 сутринта и една случайна, на която се е появил.

Розите - прекалено нежни за августовската жега. 

Иначе урока, който ползвах е лесен и букета остана "железен" до края.

Торта с вишни и заквасена сметана

Началото на Август, освен всичко друго, означава и време за торта. От прекрасния блог на Вероника, избрах тази. Вишни и сметана, ми се стори добра комбинация за изгарящото лято.
Признавам, че докато я правех, в няколко момента се усъмних в качествата на рецептата. Всъщност, до последно мислех, че не се е получила. Грешка, голяма. Прекрасна е! Правете смело и после си оближете пръстите!

Обици в кутийка за 1 бонбон

В цвят наситено морско, подходящ за Август (ех, ех, кога дойде и този месец! Но пък за въздишки място няма, до отпуската - не остана:) ).

Отново предпочетох по-закачлив вариант на кутийка. Обичам, когато лепенето е избегнато.

Кош за играчки

Кофа от латекс. Голяма. Изглежда да е от здрав материал. Такова нещо не се изхвърля!

Никак не се чудих дълго в какво да я превърна. Почти веднага я видях като кош за играчки. Облякох я съвсем на бързо. Успя да поеме една голяма част от плюшеното войнство, което се мотаеше навред.

Декупаж. Първи опит

Моят първи опит завърши с доста несъвършено изделие. Оценка - 4 с два минуса.
Хвърлих се в залепянето на големи мотиви, а може би, като начинаеща, трябваше да започна с  по-дребни фигури. Още повече, че не успях да намеря четка за декупаж и работих с една почти миниатюрна, а това даде голямо отражение върху резултата и то в недобра посока.

Кутията след около 6-7, а може би и 8, ръце боя. И все ми се струваше, че бялото прозира...
Усещам, че има някаква тънкост в боядисването точно на този материал (нещо като талашит е, с голяма порьозност). Може би предварително трябва да се грундира, за да не поема като гъба боята и да не се налага подобно многобройно минаване с боята.

Хартиените кутийки удобно разпределят многобройните дреболии.

Многобройни линкове към техники и уроци за декупаж.

5

На цели пет, в 12 ч. и 20 мин., ще стане ...

Сватбена закачка

Традицията повелява булката да бъде дадена, само когато младоженеца изпълни кумова заръка (за което, до скоро, бях в невидение).
Скромната задача, която избрах и ще се въплати като желание на кумата е: младоженецът да нарече с 20 (примерно) нежни обръщения своята любима, за да може да я откупи.
Всичко ще бъде прилежно документирано, а резултата - прибран в плик-сърце и ще остане забавен спомен, надявам се, от тържествения ден.
Шаблонът на плика-сърце е от Крокотак.

И накрая от същия картон излезнаха две малки поздравителни картички, с двама още по-малки прегръщащи се. Микроскопични сладури!

Роза от кордела (органза) - как?

Бутониера за ръка. За мен. Реших, че предпочитам такава - от тюл. 

Взех 2 m широка лента. Действах съгласно инструкциите на това видео. Някъде, когато бях навила метър и половина, стана невъзможно да държа цветето и започнах да го пришивам, така както е показано във филмчето. Материята е доста непокорна и започвах няколко пъти от начало.

Готовата роза закрепих с малка безопасна игла към лентата за завързване.

Едно мънисто в средата за финал. И това е! 

Папионка - как?

Ето, тази събота и неделя, най-сетне се свъртам в Пловдив и започвам да отмятам задачите от списъка. Папионка да се направи за г-н Данаил е едната.
Избраният плат е копринен, на кученца. Крайно неподходящ като материя, но мотива ми харесва и твърдо съм решила, че ще работя с него. За да "подсиля" коприната, изрязах още едно парче памучен плат, което сложих от вътрешната страна.
Ето тук, тук , а също и тук са дадени насоки за действие. Аз ползвах начина, даден в последния линк, понеже почти няма шиене.
За около 10-15 min. аксесоарът е готов.

Хума-преоткриване

Жега, задушлив градски въздух и некомфорт, вързан в кърпа. От-в-рат! И съвсем естествено, не след дълго кожата започва да крещи за освежаване. Особено на лицето. Ами, добре. Да я освежим тогава. Хубава идея! Но как? Пък и с какво? Маски и мазила в магазините - бол. Но аз не искам да изсипвам половин Менделеева таблица върху лицето си. Може би има хубави, био и съвсем добри продукти. Може би...
И все пак, задачата е лесна, стига да се сети човек за ху-ма-та. Съвсем забравена, като продукт, от мен. Присещам се, че някъде из шкафовете трябва да имам останал 1 пакет от миналото лято (експериментирах с домашна паста за зъби с основна компонента хума и между другото никак не стана зле).
Страхотно! Материалът е наличен и не се налага специално излизане за хума. Още веднага, можех да пристъпя към изпълнение. Какво по-хубаво от това, когато нещата са лесни? Може би - когато са натурални, а още по - когато са и евтини. Хума и вода - съвършена простота! Към това съвършенство не се добавя нищо друго (не ми спори и не мога да открия статията с една дама, твърдяща, че всяка допълнителна компонента се отразява неблаготворно на хумовия състав. Склонна съм да й вярвам и спирам да се кахъря, че нямам мая, която много често е включена, като съставка в маските с хума). За това пък, тук, има някои съвети, които следва да се вземат под внимание, когато решим да ползваме разкрасителната глина.
След 20-тина минути лицето е чисто и благодарно. Напръсквам с малко сребърна вода. Дори не ми е нужен крем.

Да си направим дакорация за стена. Лесна.

Преди няколко дни се снабдих с новобоядисани стени. Бях замислила на една от тях да се появи дърво, нарисувано с боя. В последствие размислих и реших да го направя по по-щадящ за стената начин - от картон. Освен това, така ще да мога да го местя и трансформирам. Всъщност направих само няколко клона.

И така необходимите материали са: цветен картон в кафяво и още няколко цвята, ножици и двойнолепящо тиксо. Кафевият картон, за по-голямо удобство, да е по-голям размер (примерно А3).

Който е по-неуверен, нека начертае клоните предварително на картона. Аз действах със замах и директно рязах с ножицата. Залепих по цялата опака част на клоните тиксо и за 0 време бях готова. Изрязах и малко цъфнал цвят и дървото (клоните, де) някъде към 12 вечерта разцъфтя(ха). 

Според настроението, клоните може да приютят птичка или туко-виж родили ябълки.

Струва ми се, хубава занимавка и за деца... 

Проект печат

Скоро бях на вълна фирмени печати. Така и така, ме беше хванала инерцията, се пуснах по надолнището и направих проекта на моя елхичков печат. Само някакви две години по-късно, надрасканото набързо момиченце, го прерисувах на Корел и е готово да стане истински печат. 

Аксесоар за коса

Гореща неделя! Следобеда - още по! Аз се отказвам от колелото и гребната - толкова не ми се излиза. Оставам си внас да мързелувам. Пия кафе, въртя двете любими програми, започващи с "F" и  подреждам кутийките с крафт-арт-смарт :) материали, в които цари невъобразим хаос. 

Заигравката се започна от тези копчета за ризи. Чисто белите са много интересни, но от опаката страна - с  меланжиран ефект, все едно са напръскани с розова и синьо-зеленикава боя. Странна приумица на дизайнера - този ефект по никакъв начин не се вижда, когато копчето е зашито по нормалния начин... Учудвам се на положените усилия, но пък за мен е добре - аз ще ги използвам именно от ефектната страна.

Виждам копчетата подредени върху възгланичка от плат. Не знам за какво ще служи на този етап бъдещата комбинация от копчета и плат (често пъти ми се случва), но започвам с изпълнението.

1. Измервам дължината на страната, по която са строени копчетета.

2. Прехвърлям мерките върху плат (естествено от риза) с мааалко оставен аванс. Минавам с машината, като през това време си мечтая за една Janome. Обръщам, пълня с вата, зашивам малкия отвор.

3. Подреждам копчетата върху възглавничката. Закарфичвам ги. Всяко се зашива или залепя. Накрая приших и малко стъклени тръбички между тях. 

До тук добре, както се казва. Но с какво предназначение да натоваря неделната ми творба?! Хм? Гледах, умувах и... съдът отреди това нещо, донякъде приличащо на брошка, донякъде на игленик, да се превърне в аксесоар за коса. 

Ластик в розово-лилаво, малко силикон за залепяне и нека влезе в употреба.

Да си направим бутониера. Проба

Сватбата! Детайли, детайли и пак, и отново...
На мен се пада миниатюрната част да изработя няколко бутониери от живи цветя, вероятно  рози.
Оказва се, че бутониера е доста лесно да се направи в домашни условия. Почти елементарно.

За моята проба използах:
Тел  и клещи за рязане
Органза или цветарско тиксо, или и двете (жегите абсолютно ме отказаха да обикалям за специалното тиксо, реших да видя какво ще се случи, ако ползвам само органза)
Цвете, откъснато от градинката пред блока

Какво по нататък?
Основната хитрост в цялата история е телта.
1. Около 10 сm тел се оформят, като форкета и се пробива цветето в неговата основа. Тук ми хрумва, че може да се ползва зелена тел и зелена органза, за да се наподоби истинска дръжка.
2. Вземам органзата, която е около метър, и я завързвам близо до основата на цветето. Тъй като е много "игрива", добре би било, да се фиксира с малко силикон към телта.
3. Започвам да осуквам органзата около телта от основата на цветето на долу, после тръгвам в обратна посока. От време на време може да се капва по малко силикон, за да не се размести органзата. Завързват се двата края на панделка (но да е красива, не като моята) или пък се скриват, за да се получи гладка дръжка.
Готово - за не повече от 5 минути имате нежна бутониера.

Едно колие и една гривна размишляват за обеци

Готови са поне от месец, но нещо се ослушвах със снимките.
Колието и гривната глътнаха около 130 коници на Swarovski. Харесвам преливащия ефект, който се получи.
Окончателният вариант беше измъдрен след продължително умуване и многократни телефонни разговори със сестра ми. Пълвоначалният цвят беше съвсем, съвсем различен от крайния, като между другото минах през какви ли не варианти. Не очаквах, че отново ще се спра на розово (прословутото розово, което ме тегли, като все едно да съм плюс, а то минуса на магнита).
Обеците към комплекта все още не са измислени - ако има, ще бъдат много малки.
Накитите ще сложа в разгара на лятото.