Кошнички

Едната е от претворено дъно на пластмасова бутилка. Другата – дидково изпълнение от градината. В събота, дидковата, я напълнихме с кестени от парка. Студен ден с оловно небе. Но пък съботен.

Натъкнахме се на водно конче.

Да завършим петъка със сутрешна снимка с папионки. За разнообразяване на омръзнали обувки.
Все още е приятно сутрин с колело.

Съединяването на 2 края

От сестра ми се сдобих със запазена дамска черна чанта, не голяма, но достатъчна за ежедневните потребности на една, свикнала да ходи с наднормен багаж. Забележката, която  беше извадила чантата от употреба е липсваща катарама за закопчаване на презрамката.

Нямах конкретна идея как ще свържа краищата, само знаех, че не ми се губеше време в търсене на подходящата катарама. Продължавайки да нямам точна идея, взех на сляпо няколко халки, различни модели и бях сигурна, че ще ми свършат работа. С помощта на тях, 3 дупки в презрамките и толкова рапиди + малко дрънкулки (без тях, на къде? :) ) "съединяването" се осъществи.

Е, да, пропуснах да направя снимки "Преди", но и сякаш не са толкова нужни. 

От тел и морски камък

Бележко-държател. Възможно най-лесен за направа. 

Идеята не е моя, но сред 100-тината блогове, които следя, изгубих дирята на първоизточника, за жалост. 

Приказка върху хладилник

Отдавна не съм се разписвала в дневника с нещо деЦко :)) като се замисля. Та, какво ще кажете за порция куклен театър? Обичате, казвате, но ви се вижда трудоемко да правите кукли. Ооо, леснотия! Решението е - кукли от хартия.
....
Много ми харесаха хартиените фигурки на Двама с мама, които са приготвили за техния домашен театър. Тъкмо те (благодаря за вдъхновението) бяха повод да направя нещо в подобен дух, но малко преиначено.
Премиерната приказка беше веднага избрана - Дядо и ряпа. Кратичка, вярно - леко бебешка за 5-годишен момък, но пък за сметка на това изобилства от герои и е много любима на същия този 5-годишен.
"Преиначаването" на фигурките беше в това, вместо дупки за пръстите (както е в по-горния линк с вдъхновението), да им залепя по парче гъвкав магнит, защото сцената щеше да е ...мда, познахте, хладилника. Прежалих 1 магнитен стикер (предостатъчен за всички герои), който нарязах на малки парчета, които залепих за  гърба на фигурките.
С хартия и боички (моливи, пастели, флумастри и от сорта) за кратно време може да "изфабрикувате" впечатляващ брой приказки.

Нарисувани, изрязани и чакащи водните бои.

Зелеее...

 Прототипите... Претърпях остра критика, за това, че нашите герои не са точни копия на оригиналите...

 Подредени на "сцената".

Ако някой се чуди по какъв начин елена се вписва в композицията, отговорът е елементарен - това било пръстта в дядовата градина. 

С нови пеперуди

от сестра ми. Всъщност пеперудата е една - по половин за всяко ухо.
Неочакван дар, връщащ към усещането за лято!

За сладоледа с любов

Вкъщи си отглеждаме сладоледено чудовище - ненаситно и имащо място за поне още едно сладоледче.
Септември сме, но ежедневното изнудване на моя милост, за сладолед, продължава. Е, преди няколко дни ми втръсна да "мижам" при поредния боклучав продукт от магазина и казах (крайно време беше), че ще пробвам някоя от сладоледените рецепти, отлежаващи в готварския ми тефтер.
Ползвах тази рецепта за Джелато и тази за крем Англез и личната ми интерпретация се получи някъде по средата.

Продукти за 800 ml сладолед (= 1 една кутия фамилен сладолед, но не от онези огромни разфасовки, а от по-малките фамилни)

600 ml прясно мляко
200 ml течна сметана (!животинска!)
3 жълтъка на големи яйца
1/2 чаена чаша захар
2 с. л. нишесте натурално
ванилия

1. Загрявам млякото и сметаната на 3-та или 4-та степен на котлона (от общо 6). Ползвам млековарка, която е с двойно дъно.
2. Размивам нишестето в малко хладка вода и добавям към сгорещеното мляко и сметана.
3. Добавям и половината количество захар.
4. Бъркам от време на време (с дървена лъжица).
5. Жълтъците смесвам с останалото количество захар и бъркам с тел до получаване на светъл крем (не забравям на бъркам и млечно-сметанената смес на котлона. Тук за момент ставам като многоръкия Шива). Котлона е на 3 степен.
6. Започвам да добавям съвсем внимателно от млякото към разбитите жълтъци, при непрекъснато бъркане. Внимавам жълтъците да не се сготвят. След като съм добавила около 400 ml от млякото към жълтъците, връщам сместа обратно в тенджерата на котлона.
7. Бъркам около 10 минути.
8. Прецеждам крема.
9. Оставям да се охлади.
10. Слагам във флизера.
11. Разбърквам на около всеки половин час, за да не стане сладоледа на голям блок (което първия път ми се случи).
12. Изяждаме получена вкусотия съвместно с чудовището. Страхотно си отива с парченца круши, а със сигурност - и с всеки друг плод.

УЗОР-забавление

Панери, кошнички, кутии и всякакви техни посестрими, винаги са ми дефицитни. Дори и 1000 панерчета да имам, ако изкочи 1001-вото от някъде, няма да се отнеса с отвращение, а просто ще намеря какво да сложа в него (не че е много добре това, де... знам ли, може и да е някакво болестно състояние).

Вдъхновението дойде от тук, като се оказа, че първоизточника всъщност е Ива - идеята много, много ми допадна. Знаех какво искам да направя, бутилките са осигурени, чакат чинно (дори вече започват да ме дразнят, натрупани в 1 ъгъл), но поялника е проблем - така де, не във всяка къща има на разположение поялници. Хм, хм, мозъко, мислѝ, мислѝ, мислѝ!  И мозъкът измисли да се пробвам с УЗОР - онзи соц-уред за гравиране върху дърво, който за щастие е бил част от детството на мъжа ми и за още по-огромно мое щастие е запазен, че и работи!!! 

И резултата - кошничка за разни женски тубички и инструменти от 3-литрова бутилка (все още размишлявам дупките дали са достатъчно или не, може би ощеее мъничко дупки няма да са излишни).

Подхванах и една голяма туба, събота я понарисувах малко. Има още работа по нея, но за сега предимно гледаме да хванем хубавото време на вън.

Определено си намерих занимавка за доста време напред!

На есен - с песен

 Неделните приготовления за "петнайсти"...

Опити за събуждане на полузаспалия ученик...

Гривна от велур

 И някъде там, между яденето на чийзкейка, приказките и кафето, започна да придобива основен вид новата розовичка гривна.

В неделя, покрай кафето на тераса, стана готова!

Петъчно-съботен лимонов чийзкейк с извара

Като една средностатистическа потребителка на социална мрежа, прилежно съм се абонирала към няколко кулинарни сайтове. Тъкмо от там ми попадна рецептата на този лесен вариант на чийзкейк. 

Петък беше. И понеже традицията е да се ляга минимум в дванайсет, реших, че евентуалните гладни, могат мъъъничко да изчакат, защото ми е изключително важно да го пробвам този чийзов кейк.

Разбира се, лесният вариант е да се ползват готови бисквити, но за мен това е един голям (всъщност огромен) компромис, още повече, че домашните стават съвсем, съвсем бързо (често правя ей така, да си имаме за хрупане).
Ползвах следната рецепта:
1 яйце
1 с. л. олио
захар на око (примерно към 1/4 чаена чаша)
амонячна сода (около 1/3 пакетче)
ванилия
брашно, колкото поеме

Полученото тесто се разточва на тънка кора (разточвам върху хартия за печене - трик, скойто спестявам много нерви по прехвърлянето на кората от плота в тавата). Слагам в предварително загрята, на 220 градуса, фурна. Пече се на 200 градуса.

От тази доза излезнаха 220 гр. бисквити. За справка, рецептата за чийзкейка изисква 200 грама.

Смлените сухи съставки + маслото (сложих 80 грама) 

Готов за печене (да не забравя! Освен настърганата лимонова кора, сложих и половината сок на лимона)

Престоя 1 нощ в хладилника. 

... и дружно беше изяден в парка.

от мъниста герданче

Без особена причина, реших, че ще правя гердан. Използвах, каквото ми се намираше из кутията за дрънкулки...

Could it be easier?

Поредните 2 чифта обе(и)ци. От любимия ми тип - "stud earrings".
Нанизващо мънисто и пиронче, и това е! (може да се капне малко лепило, за да се фиксира мънистото).
Имам най-бързите обеци на света!!!

Сватбен букет от рози

Единствените мои снимки на букета за булката - една нарочна в 6 сутринта и една случайна, на която се е появил.

Розите - прекалено нежни за августовската жега. 

Иначе урока, който ползвах е лесен и букета остана "железен" до края.

Торта с вишни и заквасена сметана

Началото на Август, освен всичко друго, означава и време за торта. От прекрасния блог на Вероника, избрах тази. Вишни и сметана, ми се стори добра комбинация за изгарящото лято.
Признавам, че докато я правех, в няколко момента се усъмних в качествата на рецептата. Всъщност, до последно мислех, че не се е получила. Грешка, голяма. Прекрасна е! Правете смело и после си оближете пръстите!

Обици в кутийка за 1 бонбон

В цвят наситено морско, подходящ за Август (ех, ех, кога дойде и този месец! Но пък за въздишки място няма, до отпуската - не остана:) ).

Отново предпочетох по-закачлив вариант на кутийка. Обичам, когато лепенето е избегнато.

Кош за играчки

Кофа от латекс. Голяма. Изглежда да е от здрав материал. Такова нещо не се изхвърля!

Никак не се чудих дълго в какво да я превърна. Почти веднага я видях като кош за играчки. Облякох я съвсем на бързо. Успя да поеме една голяма част от плюшеното войнство, което се мотаеше навред.

Декупаж. Първи опит

Моят първи опит завърши с доста несъвършено изделие. Оценка - 4 с два минуса.
Хвърлих се в залепянето на големи мотиви, а може би, като начинаеща, трябваше да започна с  по-дребни фигури. Още повече, че не успях да намеря четка за декупаж и работих с една почти миниатюрна, а това даде голямо отражение върху резултата и то в недобра посока.

Кутията след около 6-7, а може би и 8, ръце боя. И все ми се струваше, че бялото прозира...
Усещам, че има някаква тънкост в боядисването точно на този материал (нещо като талашит е, с голяма порьозност). Може би предварително трябва да се грундира, за да не поема като гъба боята и да не се налага подобно многобройно минаване с боята.

Хартиените кутийки удобно разпределят многобройните дреболии.

Многобройни линкове към техники и уроци за декупаж.

5

На цели пет, в 12 ч. и 20 мин., ще стане ...

Сватбена закачка

Традицията повелява булката да бъде дадена, само когато младоженеца изпълни кумова заръка (за което, до скоро, бях в невидение).
Скромната задача, която избрах и ще се въплати като желание на кумата е: младоженецът да нарече с 20 (примерно) нежни обръщения своята любима, за да може да я откупи.
Всичко ще бъде прилежно документирано, а резултата - прибран в плик-сърце и ще остане забавен спомен, надявам се, от тържествения ден.
Шаблонът на плика-сърце е от Крокотак.

И накрая от същия картон излезнаха две малки поздравителни картички, с двама още по-малки прегръщащи се. Микроскопични сладури!

Роза от кордела (органза) - как?

Бутониера за ръка. За мен. Реших, че предпочитам такава - от тюл. 

Взех 2 m широка лента. Действах съгласно инструкциите на това видео. Някъде, когато бях навила метър и половина, стана невъзможно да държа цветето и започнах да го пришивам, така както е показано във филмчето. Материята е доста непокорна и започвах няколко пъти от начало.

Готовата роза закрепих с малка безопасна игла към лентата за завързване.

Едно мънисто в средата за финал. И това е! 

Папионка - как?

Ето, тази събота и неделя, най-сетне се свъртам в Пловдив и започвам да отмятам задачите от списъка. Папионка да се направи за г-н Данаил е едната.
Избраният плат е копринен, на кученца. Крайно неподходящ като материя, но мотива ми харесва и твърдо съм решила, че ще работя с него. За да "подсиля" коприната, изрязах още едно парче памучен плат, което сложих от вътрешната страна.
Ето тук, тук , а също и тук са дадени насоки за действие. Аз ползвах начина, даден в последния линк, понеже почти няма шиене.
За около 10-15 min. аксесоарът е готов.