Това пък какво е?

Калъфче за червило/ гланц, което се закача на връзката с ключове. 

Съвсем на време попаднах на тази хитра идейка в ето този блог - тъкмо последните дни все се тюхках, че постоянно забутвам гланцовете в някой джоб на незнайно коя дреха. Сутрин съответно въобще не се и сещам за тях, поне докато не излезна на вън. И така, мисля, че си реших този проблем, ако мога да го класифицирам като такъв :)  

мини морско

Дори и дреболиите е хубаво да имат весел нрав.

Бърза леща

Рецептите в картинки винаги са ми по-лесни за усвояване и когато трябва да запиша някоя на ръка често изглеждат по подобен начин (по-опростен, разбира се, не рисувам бутилка с олио, нито пък солница, просто пиша "олио", "сол" и т. н.) - пооткраднах този начин от упражненията по биохимия, когато преди години преподавателят ни така изрисуваше задачите на дъската.
По подобен и изключително атрактивен начин може да намерите рисувани рецепти тук (а блогът е още по-прекрасен) и тук.

Рецептата, от лесна, по-лесна, е за оранжева леща, която е подходяща при гастрит. Отнема не повече от 30 минути.

ПС
Натисни върху картинката, за да видиш детайлите по-добре.

Модел 2013

Вярно, че текстилните сърчица вече съвсем не са новост, но въпреки това винаги много им се радвам, когато изскочат от нечия страница/блог.

По подразбиране ги свързвам с 14 февруари, любов и нежности, и съвсем в реда е.  Тази година реших да направя лека закачка и да впрегна любовния символ в по-нетипична роля,  превръщайки сърчицата в мартеници-брошки.

Започвам ги от Януари с надежда, че ще приключа на време. 

"Лека нощ" подготовки

Обгрижена, завита (с моя шал!!), дори с разказана приказка за лека нощ. Едва ли е придиряла за чак такива грижи, но послушно чака всичко да мине по реда си, най-малкия стопанин да си легне, че и тя да се отдаде на заслужен сън.

Плик в тефтер

Става въпрос за плик, който се залепя за вътрешната страна на една от кориците на в-момента-използвания-тефтер. Цел - прибиране на хвърчащите листчета (каквито аз успявам да натрупвам с голяма сила). Преди доста време някой беше ми подарил такъв тефтер, с "фабрично" добавен плик. Хрумването се оказа много практично и от тогава собственоръчно си залепям пликове по тефтерите. В случая съм използвала употребяван плик А4, отрязан до желания размер.

За разделители - етикети от пижами.

Несесер пореден, но не последен :)

Нали знаете понякога как се случва - шляеш се по улиците, зяпаш витрините, без да имаш каквито и да намерения да правиш харчове, и хоп - виждаш нещо през някоя от тях, съответно влизаш в магазина на майтап, уж само да го поразгледаш, а какво става - след 5 минути си излезнал с харесаното. Така предновогодишно се сдобих с нова чанта. Доста отдавна търсех нещо (чанта, да се разбира), кое(я)то да ми хареса и то(я) ме намери, там където най-малко съм  търсела - в Добрич.
Голяма е, преголяма дори, но с едно единствено отделение вътре, ако не броим джобчето за телефон и онова малкото, което правят с цип. Определено имаше нужда от някакъв несесер, който да побере разните дреболии, за това спретнах един съвсем на бързо. Реших проблема с разпилените дребосъци из чантата. До някъде.

Предай нататък 2013

Разглеждайки читалнята си, попаднах при Ади, за да видя що за нещо се крие зад Предай нататък. О, игричка било. Страхотно, спонтанно се включвам. И съгласно правилата, записвайки се при нея, автоматично  поемам приятния ангажимент да изпратя до края на годината лично изработени от мен подаръци на първите пет, оставили коментар под настоящата публикация. Тези пет първи, от своя страна, правят същото като мен и т. н., и т. н. Интересно ми е как се стига до края на играта. Блогърите, желаещи подарък свършват, или пък започват да се повтарят записванията... Всъщност няма значение, типично ми е да човъркам на дълбоко...
С пожелание за повечко свободно време! :))
ПС
Вашите адреси, може да изпращате на електронната ми поща.

Проба (за еклери)

Винаги съм мислела, че направата на еклери попада във висшия кулинарен пилотаж, който включва много врътня и тънки моменти. Още повече, че досега домашни еклери така и не съм опитвала. А обичам много – имам далечен спомен за вкуса на едновремешните купешки, които в последствие все по-рядко започнаха да продават заради злата салмонела, а по-натам и съвсем изчезнаха от лавките.  Сега готовите са с вкус на нефт, който после усещам по половин ден.

Отдавна се каня да се пробвам дали ще ми се получат. За щастие, първия опит се указа успешен и моментално унищожен.

Ползвах напътствията от блога на Йоли, като направих половината на дозата, която тя дава. От малката топка тесто (получена от "забележителните" 120 ml вода, 40 g масло, 75 g брашно, 2 яйца, щипка сол и 2-3 щипки захар) излезнаха 25 броя.

2 неща, важни при печенето, чути от Fiesta TV: да става на обикновена фурна, а не на вентилатор, за да не се разхвърчат еклерите от струята въздух и по време на печенето фурната да не се отваря, за да не спихнат.

Готовите топчици напълних със сладкарски крем (от прясно мляко и жълтъци), олекотен с бита сметана и по малко ягодово сладко във всяка. 

Извод: стават бързо и съм била в абсолютна грешка, че са с претенциозна направа. Скоро ще повторя.

чай-ъпгрейд

Късен чай към полунощ, съпроводен с 2 лоши снимки. Имам още малко за дописване по разни служебни дела.

Доволна съм от чаената джаджа, която взех преди няколко дни (от Лидл) – стоманена тръбичка-цедка за насипен чай. Според производителя е индивидуално приспособление и всеки, заявил желание за чай следва да бъде снабден с такова, но върши идеана работа за семейно количество (литър и половина) чайче. Така де, друго си е после да измиеш една тръбичка, не три.  

2012, измерена в котка

От дългите празници се завърнахме в Пловдив с бонус - Гарфиела.  Дъщеря на черната Флора (присъстваща някъде в отминали публикации).
Квадратничко тяло, характерен поглед, заради който заслужи и името си и ненатрапващ нрав. Предимно дремеща. Зимата ще си живучка с нас.

Радваме й се.

Дидковден

Готови да бъдат раздадени по случай 17-я ден на декември. И отново подаръци ще има. Ех, Декември - безкраен празник...

Неделна почерпка

 Похапваме от тортата, която правя с повод и без повод. Дидко държи да влезне в кадъра.

На финалната правя сме (съм). Помощникът повече се разсейва, от колкото да участва, но пък беше особено активен в изяждането на тортата. Остава да пробия 72 дупки и да промуша ластиците за маските (взети от Крокотак).

Старт

Ето в такива подаръчни торбички, че сложим дребни лакомства за тазгодишното дидково празнество в градината. Нужен е лист А4 и буквално секунди за изработката на един брой такава. Определено попадат в графата "Гениални". Дълбоки благодарности на мозъка, който ги е измислил, защото ме чакат още 36 бройки. А, да не забравям, че си пожела да има и маски (ако зависеше от мен, щях да (си) ги спестя, но не би)...

 Проявено желание да снима "пълнежа".

за памук

 Поредната претворена бутилка, която влезна в ролята на съдинка за памук.

Практично

Вече почти не ми се налага да пиша на ръка, но е имало периоди, когато е трябвало да го правя бързо и подобна легенда стоеше в началото на всеки мой тефтер или тетрадка. Ровейки за нещо близките дни, ми попадна този - отпреди ...пф 7 години.
И до сега използвам стенографските ченгели, ако все пак ми се наложи да взема химикал в ръка.

Къщичка-свещник

Изненадата, която изкочи на 11-я ден от календара, беше тази - да направим къщичка и къщичката после да светне (идеята дойде от тук).
Появиха се снежни човеци по покривите, коли по прозорците, асансьори и прочие.

 Следва радост...

Срещу течението под вратата

Тази змийорана се появи от чорапогащник непотребен. Съвсем бързо стана, а и тъкмо поизчистих чекмеджето от парчета плат, които принцесата лапна.

Магданозена супа

Продължавам с бързите и леки за-вечеря предложения. 

Днес ще е магданозена супа, която всъщност става нещо като крем-супа.

Зимата връзките магданоз са изключително мършави и една стига за около 2 порции. За това ще дам рецептата именно за толкова - 2 порции. Нужни са още: 

глава лук, непълна кафена чаша ориз, 2 с. л. олио, сол на вкус

За застройката - 2-3 с. л. кисело мляко, жълтък

Та:

1. Сипвам около 2 пръста вода в малка тенджера и изчаквам да заври.

2. В заврялата вода слагам нарязания лук.

3. Оставам за около 5-7 минути да омекне.

4. Добавям ориза и накълцания магданоз.

5. По някое време слагам сол на вкус и олио.

6. Вари се го готовност на ориза.

7. Пасирам супата, но внимавам да не става съвсем гладка, защото по-ми допада, когато се усещат и зрънцата ориз.

8. Правя варена застройка от жълтъка и киселото мляко (в съд ги разбърквам и добавям от бульона на супата; слагам на котлона и бъркам до завиране на сместта). 

9. Добавям я към супата.

Край!

Много лесно и полезно

Снежинки и 1 ябълка

Клоните смениха старата виолетова одежда със зимна. Имат си и една поизмръзнала ябълка със свежо листо.

Снежинки прехвърчат на всякъде...

Млечна каша

Търсейки информация за позволените храни при гастрит, прочетох, че прясното мляко е разрешено. Това ме учуди, знаейки, че все повече специалисти го отричат като подходяща храна въобще. 

Така или иначе, това е едно от малкото блюда, които карат Дидко сам, абсолютно доброволно да хване лъжицата и да се храни.

За 1 порция: 1 жълтък, 2 супени лъжици с връх брашно/ натурално нишесте, прясно мляко - около 350 ml, сирене - около 50 g

Жълтъкът и брашното разбърквам с малка част от млякото или с вода. Добавям останалото количество мляко и бъркам на котлона до сгъстяване (до желаната консистенция). Докато кашата е вряла, добавям натрошеното сирене. 

Преобличане

Как се стигна до там да сменя премяната на хартиения полюлей, измайсторен преди половин година с най-голям мерак?
Първо - едно пловдивско лято, комбинирано с южно изложение доведе до пожълтяване на хартията.
Второ - гладех си аз преди седмица, да кажем, декоративната покривка за масата и опс, ютията била на памук - така стопих покривката и се облещи дупка неприятна на нея. Тц, тц, тц... къде гледаш, къде?!! Прибрах я и започнах да мъдрувам какво да я правя. И идеята не след дълго  дойде - полюлея, пожълтялата хартия, дразни ме. Чудесно, ще се прави нов! Махнах хартиените висулки и нанизах на теления кръг покривката. Понеже стоеше доста увиснала, трябваше по някакъв начин да разперя долния й край (кръг). Около метър тел щеше да оправи положението, но уви нямах толкова. За това пък имах предостатъчно въже за простор - от онези със стоманена нишка. Нанизах, колкото трябваше, 5 снежинки в добавка и готово.
Първият коментар: "Мамо!!! Какво прави тази покривка на лампата! Покривките са за масата..."
- Да, да - знам.



 

Коледен ангел носи сърце

Днес в Пловдив прехвърча сняг - честит да ни е! А покрай снежните дни винаги празниците се усещат да са по-близко. 

Все пак влезнах да пиша за куклите. Та, обичам да правя кукли. Поправка - обожавам! Не знам защо. Отдавна не беше ми се случвало да правя от онези "моите си" кукли - без кройка и предварителен план. Просто взимам ножиците, почвам да режа и да измислям в движение. 

Тази се превърна в Коледен ангел с привкус на бонбонено. Първоначално щеше да е съвършено бяла. Но случи се така, че се поддадох и розовото се намести в композицията. Да, знам, знам, че е съвсем необичаен коледен цвят, но явно този ангел ще излезне от рамката на традицията и лекичка закачливост ще има.
Така и така започнах с интерпретациите, сложих и шал.

 Има си и крилца, разбира се...

И се включвам в коледното предизвикателство на 2-те Елши.

Дали е сложна задача

Абсолютно изумена бях преди месец, когато леля Доктор каза, че малкия пациент има гастрит. "Гастрит" си мислех, че е равно на "до живот". Пфуу, дишай, можело било да е моментно състояние. Но така или иначе, това означаваше едно - ДИ-Е-ТА! И забраните се занизаха -нищо сурово, никакви бобови, никакви целулозни храни, сладоледа беше спрян на мига (тъкмо бях хванала цаката на домашния), да не стои гладен, да не преяжда, малки удоволствия като шейк и хамбургер - строго забранени и т.н, и т.н. Новите правила така се намножиха, че в първия момент ситуацията изглеждаше особено сложна. Чудех се отделна страница ли да оформя, що ли, или просто от време на време да слагам в Дневника предложения, подходящи за нежни стомаси. За сега, ще е последното, като най-лесно. Фокусирам се на бързи рецепти -  храната за чувствителния стомах трябва да е максимално прясна, а това означава - готвене всяка вечер. 

На този етап така ни изглеждат салатите. Всички сулидарно минахме на сготвени салати, за да не се дразним.

Ориз, моркови, броколи на пара. Малко маслинки, сол и олио.

Помощник

Сравнително често се налага да участвам в строежа на някой гараж или конструирането на адска машина. И пада едно голямо ровене, съпроводено с голяма шумотевица от самото ровене из кутията на конструктора. 

Вчера, купувайки шоколадово яйце, погледът ми се спя на пластмасовите овоцели. Веднага грабнах един празен, а сега съжалявам, че не взех още. Оказва се чудесен органайзер. 

Декември и разни подготовки започват

Коледният календар и резултатът от първата задача:

Много ми допада този забавен начин, по който децата да отбелязват обратното броене до идването на така обичания старец. Тъй като нямах време да направя нещо по-впечатляващо, а исках да направя, все пак, домашен календар, измислих този бърз вариант.
Извадки из дневните задачки:
- Вземи лист и фулмастери и нарисувай снежен човек. Така Коледа ще дойде по-бързо.
- Извади коледната украса и украси елхата (най-голямото въжделение дидково, което той чака от поне 2 седмици и не иска да разбере, че елха не се украсява ноември)
- Изпей песничка за зимата. Раздай на всеки по 1 музикален инструмент и нека ти помага.
- Направете снежен буркан (става въпрос за преспапие. Дано успея да набавя нужните консумативи)
- Мама ще ти помогне да опечете сладки
- Направи коледни картички
- Направете снежинки и украсете прозорците
- Днес имаш имен ден и за това получаваш подарък
- Изрежете елхи от хартия и ги нанижете на конец - украсете стаята с гирлянда
- Мама ще ти даде фигурки на дядо Коледа и Снежанка. Оцвети ги. Закачи ги на хладилника
- Направи апликация на тема Коледа

Загубени половинки

За по-малко от месец загубих половинките на 2 чифта съвсем пресни обици - и то все от любимите ми дребосъчести модели. Първият път махнах с ръка и казах "карай", но при втория случай - вече наистина ми докривя.

Останало самотно, поне кристалчето-кубче успях да трансформирам и сега е мини-висулка. И така му се радвам, но ми липсват кубчетата като обици. 

Втората. В ретро стил

Чудех се дали дали да види свят тази кутия - снимките не се получиха, ъгълът (хм, колко "ъ"-та)  не е таман... Иначе облякана със страница от модно списание от 97-ма.

Отгръщайки го се присещам от къде я имам тази кутийка :)

Да облечем ненужната кутия. Първата

Особено ми е любимо от нещо, което е откровен боклук (каквито са празните картонени опаковки) да получа вещ, която ще се ползва с успех в ежедневието. Така ми хрумна да облека няколко ненужни кутии. Указаха се доста удобни за разните бележки, хартийки и прочие, които все се чудим в кое чекмедже да пъхнем, а още по-трудно става да ги открием, когато същите ни потрябват.