картичка за детската градина

Миналата седмица в градината, г-жа директорката поръчала на учителките да кажат на дидковия татко, майка му (на Дидко) да участва в осмомартенския проект за картички :)). Беше ми предадена тази заръка и разбира се ми стана много приятно,  че са се сетили специално за моя милост. Понеже крайният срок е съвсем близо, още в събота, след закуска, "разпънахме сергията" - боички, картофи, картони и се заехме с направата на лесна картичка с картофени печати (аз като харесам някоя идея я експлоатирам доста сериозно и е възможно много трудно или въобще да не ми омръзне). Работата вървеше, рязахме, печатахме, (шихме) и в крайна сметка на картичката цъфна букет от цветя. Дидко през това време минаваше през различни фази на експериментиране с боите. Експериментите плавно преминаха от кротко рисуване на букви и други забелижителности до мащабно боядисване на ръцете в синьо с цел правене на отпечатъци. Последното не ме притесни, но потресът дойде после, когато заварих банята посинена - синя мивка, сапун, кранчета, под, хавлия...:))

По-после продължих с мартениците.

Знам, че вече прекалявам с тези гривни и вероятно апатично някой сега си казва "Оф, пак ли". И ще е прав. Поне да беше нещо ново, нали. Знам, че се оливам, и моля да ме прощава всеки отегчен :)) Просто през седмицата, в откраднати моменти на почивка, когато имах нужда съзнанието да ми се разсее, снимах гривнетата вече като влезнали в действие. В някои дни избирам само една, друг път правя комбинация от две или ако не мога да взема решение - директно слагам трите накуп. Приятни, лекички, неангажиращи - буквално на всичко подхождат.
С гривните, за сега, съм до тук - събота и неделя ме чакат мартеници и разни други детско-градински проекти.
С пожелания за мързеливи или пък креативно богати събота и неделя - кой както се е настроил.

+ 3 лесни

Февруари стана нещо като месеца на гривните. Добавям още 3 лежерни, които, както се вижда, са съвсем лесни за направа.

Весел мустак

Не показвам нищо ново, но пък потвърждавам, че тази хрумка носи доста забавление, а почти нищо не коства като време или средства. Признавам, че американците (които да ме прощават, но инак не ме кефят особено като стил на живот) имат попадения, които са много добри и едно от тях са тези хартиени парти-добавки.

Вечерните снимки стават лоши, но кой го е грижа - важно е близалките да са осигурени.

Show Some Love

Хареса ми това заглавие, виждайки го преди месец. Идеално за днес и някак приятно подканващо е.
Добавявам към февруарския празник лятна свежест и зелено, пълнещо очите. Обичам да разглеждам летните снимки тъкмо през зимата, и особено към края й, когато палтата и шаловете откровено ми писват - тогава съвсем са ми мили.

 

Дали ще си изберем да празнуваме в чест на виното или любовта, (почти) май няма значение. Замислям се, че не би имало по-подходящо съвпадение между нашия православен и другия "не наш" празник, до толкова си пасват, че лайт мотививите на двата приливат и чудесно се допълват един друг. 

Комерсиалната част дразни, но пък и никой не е задължен с нея - вземаш толкова, колкото ти е по вкуса.

Този път не е дамска

Най-сетне направих и една мъжка гривна. Материалите, кожен шнур и метално черепче, са възможно най-мъжките, които успях да намеря :). Хрумна ми моделът да бъде такъв от гривничката, която се мъдри през 1 пост по-напред. Опаковката се получи доста по детски нашарена, но нека - добре дошъл е всеки повод, в който можем да не сме сериозни.

Кехчета

Неизменното сутрешно кафе в офиса в компанията на кексче, което някак успя да оцелее от вчера. Повода да направя беше дидкова поръчка за "кехчета", поставена абсолютно ултимативно - да станат сега и веднага, а не просто да имам в предвид желанието му в близките дни и евентуално при добро благоразположение на духа да се случи така, че да ми се прииска да правя именно кехчета. Предварителното ми намерение беше да не се застоявам в кухнята, но плановете, разбира се, се попровалиха, но пък и на мен не ми трябва особено меракландисване, когато става въпрос да направя нещо "сладко" :).
А ето и рецептата, който си няма такава:

Понеже, докато я рисувах, карах на спомени, нормално пропуснах нещичко, а то е, че брашното се пресява.

ПП
Натисни в/у рецептата, за да се увеличи снимката.

Гривничка от сестра ми. В ежедневен стил и семпла - точно по вкуса ми. Подава се игриво изпод ръкава, а стъкленото мънисто проблясва - наслада за окото на всяка сврака (жена).

Успешна седмица! Га! ...:)...:)

Продължение към картичката с картофените печати

Цветът на картичката беше съвсем умишлено съобразен с другия подарък - гривна от мънички коници в основен цвят светъл аметист.
Реших, този път, напълно да се доверя на цветовата въртележка на Swarovski и да послушам какво сочи тя като подхождащи цветове на светлия аметист. Въртележката показа кои са другите 4 съвместими цвята и реших, че ще ги използвам всичките. И понеже ми беше трудно да подредя в съзнанието си точна конфигурация, направих нещо като предварителен проект  (абсолютно непривично за мен), който да ме ориентира в цялостната картина. Така определено получих по-добра визуална представа за крайния резултат, а и ме  улесни в преценката от кои цветове колко бройки ще ползвам.

На финала се получи тази аметистова гривничка, която се различава от прототипа си, но пък и аз не целях 100% припокриване мужду план и резултат:

Картичка с печат от картоф

Продължавам там, където спрях миналия четвъртък - въпросното творение, което правихме с Дидко за рожденния ден на февруарската ни баба.
Единственият минус на картофените печати е, че не можем да си ги запазим за друг повод, но пък, плюсът е, че никога няма да имаме еднакви произведения.
Идеята за тази изчистена картичка взех от Broochy (нейната много, ама много ми хареса).

 Пликът го направихме от опаковъчна хартия за колети.

Бързо и забавно!

рециклирай, не се спирай

Ето това беше завършека на тази вечер. Покрай останалите неща, които творихме с Дидко (ще ги покажа след ден-два) не устоях и направих това щураво калъфче за визитки/ картички, което отново си харесах от този америнакски (мисля) блог, който беше повод и за предишната публикация. Продължавам да се изненадвам приятно, колко безгранично креативни идеи измисля човешкия мозък...

Помолих Дидко да нарисува нещо розово. Върна ми калъфчето с цветенце.

Това пък какво е?

Калъфче за червило/ гланц, което се закача на връзката с ключове. 

Съвсем на време попаднах на тази хитра идейка в ето този блог - тъкмо последните дни все се тюхках, че постоянно забутвам гланцовете в някой джоб на незнайно коя дреха. Сутрин съответно въобще не се и сещам за тях, поне докато не излезна на вън. И така, мисля, че си реших този проблем, ако мога да го класифицирам като такъв :)  

мини морско

Дори и дреболиите е хубаво да имат весел нрав.

Бърза леща

Рецептите в картинки винаги са ми по-лесни за усвояване и когато трябва да запиша някоя на ръка често изглеждат по подобен начин (по-опростен, разбира се, не рисувам бутилка с олио, нито пък солница, просто пиша "олио", "сол" и т. н.) - пооткраднах този начин от упражненията по биохимия, когато преди години преподавателят ни така изрисуваше задачите на дъската.
По подобен и изключително атрактивен начин може да намерите рисувани рецепти тук (а блогът е още по-прекрасен) и тук.

Рецептата, от лесна, по-лесна, е за оранжева леща, която е подходяща при гастрит. Отнема не повече от 30 минути.

ПС
Натисни върху картинката, за да видиш детайлите по-добре.

Модел 2013

Вярно, че текстилните сърчица вече съвсем не са новост, но въпреки това винаги много им се радвам, когато изскочат от нечия страница/блог.

По подразбиране ги свързвам с 14 февруари, любов и нежности, и съвсем в реда е.  Тази година реших да направя лека закачка и да впрегна любовния символ в по-нетипична роля,  превръщайки сърчицата в мартеници-брошки.

Започвам ги от Януари с надежда, че ще приключа на време. 

"Лека нощ" подготовки

Обгрижена, завита (с моя шал!!), дори с разказана приказка за лека нощ. Едва ли е придиряла за чак такива грижи, но послушно чака всичко да мине по реда си, най-малкия стопанин да си легне, че и тя да се отдаде на заслужен сън.

Плик в тефтер

Става въпрос за плик, който се залепя за вътрешната страна на една от кориците на в-момента-използвания-тефтер. Цел - прибиране на хвърчащите листчета (каквито аз успявам да натрупвам с голяма сила). Преди доста време някой беше ми подарил такъв тефтер, с "фабрично" добавен плик. Хрумването се оказа много практично и от тогава собственоръчно си залепям пликове по тефтерите. В случая съм използвала употребяван плик А4, отрязан до желания размер.

За разделители - етикети от пижами.

Несесер пореден, но не последен :)

Нали знаете понякога как се случва - шляеш се по улиците, зяпаш витрините, без да имаш каквито и да намерения да правиш харчове, и хоп - виждаш нещо през някоя от тях, съответно влизаш в магазина на майтап, уж само да го поразгледаш, а какво става - след 5 минути си излезнал с харесаното. Така предновогодишно се сдобих с нова чанта. Доста отдавна търсех нещо (чанта, да се разбира), кое(я)то да ми хареса и то(я) ме намери, там където най-малко съм  търсела - в Добрич.
Голяма е, преголяма дори, но с едно единствено отделение вътре, ако не броим джобчето за телефон и онова малкото, което правят с цип. Определено имаше нужда от някакъв несесер, който да побере разните дреболии, за това спретнах един съвсем на бързо. Реших проблема с разпилените дребосъци из чантата. До някъде.

Предай нататък 2013

Разглеждайки читалнята си, попаднах при Ади, за да видя що за нещо се крие зад Предай нататък. О, игричка било. Страхотно, спонтанно се включвам. И съгласно правилата, записвайки се при нея, автоматично  поемам приятния ангажимент да изпратя до края на годината лично изработени от мен подаръци на първите пет, оставили коментар под настоящата публикация. Тези пет първи, от своя страна, правят същото като мен и т. н., и т. н. Интересно ми е как се стига до края на играта. Блогърите, желаещи подарък свършват, или пък започват да се повтарят записванията... Всъщност няма значение, типично ми е да човъркам на дълбоко...
С пожелание за повечко свободно време! :))
ПС
Вашите адреси, може да изпращате на електронната ми поща.

Проба (за еклери)

Винаги съм мислела, че направата на еклери попада във висшия кулинарен пилотаж, който включва много врътня и тънки моменти. Още повече, че досега домашни еклери така и не съм опитвала. А обичам много – имам далечен спомен за вкуса на едновремешните купешки, които в последствие все по-рядко започнаха да продават заради злата салмонела, а по-натам и съвсем изчезнаха от лавките.  Сега готовите са с вкус на нефт, който после усещам по половин ден.

Отдавна се каня да се пробвам дали ще ми се получат. За щастие, първия опит се указа успешен и моментално унищожен.

Ползвах напътствията от блога на Йоли, като направих половината на дозата, която тя дава. От малката топка тесто (получена от "забележителните" 120 ml вода, 40 g масло, 75 g брашно, 2 яйца, щипка сол и 2-3 щипки захар) излезнаха 25 броя.

2 неща, важни при печенето, чути от Fiesta TV: да става на обикновена фурна, а не на вентилатор, за да не се разхвърчат еклерите от струята въздух и по време на печенето фурната да не се отваря, за да не спихнат.

Готовите топчици напълних със сладкарски крем (от прясно мляко и жълтъци), олекотен с бита сметана и по малко ягодово сладко във всяка. 

Извод: стават бързо и съм била в абсолютна грешка, че са с претенциозна направа. Скоро ще повторя.

чай-ъпгрейд

Късен чай към полунощ, съпроводен с 2 лоши снимки. Имам още малко за дописване по разни служебни дела.

Доволна съм от чаената джаджа, която взех преди няколко дни (от Лидл) – стоманена тръбичка-цедка за насипен чай. Според производителя е индивидуално приспособление и всеки, заявил желание за чай следва да бъде снабден с такова, но върши идеана работа за семейно количество (литър и половина) чайче. Така де, друго си е после да измиеш една тръбичка, не три.  

2012, измерена в котка

От дългите празници се завърнахме в Пловдив с бонус - Гарфиела.  Дъщеря на черната Флора (присъстваща някъде в отминали публикации).
Квадратничко тяло, характерен поглед, заради който заслужи и името си и ненатрапващ нрав. Предимно дремеща. Зимата ще си живучка с нас.

Радваме й се.

Дидковден

Готови да бъдат раздадени по случай 17-я ден на декември. И отново подаръци ще има. Ех, Декември - безкраен празник...

Неделна почерпка

 Похапваме от тортата, която правя с повод и без повод. Дидко държи да влезне в кадъра.

На финалната правя сме (съм). Помощникът повече се разсейва, от колкото да участва, но пък беше особено активен в изяждането на тортата. Остава да пробия 72 дупки и да промуша ластиците за маските (взети от Крокотак).