Гъсенички

С доста летен привкус, но дрехите имат нужда от цвят.
Имам ли мъниста, винаги ме избива да правя гривни - това е положението (неспасяемо ми се вижда).
Преди да започна да нижа "гъсеничките", състоянието ми беше нещо като на дете в сладкарница - трябваше да опитам от всичките цветове на палитрата, за да се успокои душата ми :).

"Кройката" - тривиална, но такива ги харесвам гривните от мъниста - прост наниз. Иначе, виж с бройката, която е на ръката ми мога да прекаля и го правя с удоволствие.

Сложих синьо цветенце до закопчалката на зелената. Нали знаете как гривните все се завъртат със закопчалката от горе на ръката, явно по някой от законите на Мърфи, та поне, казах си, да е на видно място цветето.

Жената-гривна отива на работа. Най-после малко слънце. Ура!

В чакане на слънцето

Втора "празна" публикация правя, но, обещавам, че следващата вече ще е с нещо измайсторено.  Просто дъждовното и доста хладновато време не ме предразполага за следградинни разходки до магазина за топчета, от където трябва да се заредя с малко дреболии, за да довърша няколко започнати неща.
За това вървя и си снимам, в чакане пролетта да покаже по-доброто от себе си. Последните дни ме понамързява и вместо да извървявам пеша цялото разстояние до градината, хващам автобус. Пътят до спирката е различен от редовния ми маршрут и един вид се разнообразявам. И там някъде, в дълбоко непопулярната част на Пловдив, едно кварталче си има романтични (нефункциониращи) релси в междублоковото пространство. Предполагам, че съседските деца често играят на тях и хващат въобръжаеми влакове. Поне по себе си съдя - ако бях дете, със сигурност щяха да са ми любими.

Петъчен лексикон

След кратинкото отсъствие през миналата седмица от виртуалния живот, неизменно съм пропуснала и случващото се из блоговете, които следя. Наваксвайки с четенето в http://vse-nemi-ostava-vreme.blogspot.com/ се видях наградена - много, много приятно е да получиш признание и мили думи, още повече, че това е сестра ми. Дано наградата не ми бъде отнета, обивнявайки я/ме/ни, че сме взаимосвързани субекти (шегичка :) ) Връчвайки ми приза, Туше ме пита, разни работи, отговорите на които, където се казва, ги знае (или най-малкото подозира), ама нищо - нека лъсна хубаво пред всички.

1. Какво не обичате да правите?
Никак не обичам да чистя/домакинствам и тем подобен слугинаж, когато на вън времето е слънчево и топло, и казва "Ама, още ли не си излезнала? Хайде, какво чакаш!" - абсолютно прецакване си е и обикновено специална покана не чакам. Като цяло не обичам да стоя на 1 място. Преди не обичах да гледам филми и да ходя на кино, сега с няколко идеи тази непоносимост е намаляла. Но като се замисля, все толкова не обичам да ходя на кино, предпочитам вкъщи (просто много често правя и нещо друго паралелно покрай гледането).  

2. Ден или нощ?
Определено ден, ама от по-дългичките.

3. Кой е любимия ти сезон?
На първо място - пролет. На второ - златния вариант на есента. Зимата, колкото и да се напъвам, ми е трудно да я харесам, дори и в най-благоприятната й светлина. Лятото, ако беше с въздух до 25 градуса, вероятно щеше да ми е любимо или в най-лошия случай - на второ място :))

4. Разходка в планината или на по кафе с приятелки?
Ами да кажем, съотношение 2:1 в полза на планината ми се вижда добро.

5. Книга прочетена в интернет или прелистена в скута ви?
Хартията винаги ми е по-удобна, независимо дали става въпрос за книга или документ. Ако не беше еко-момента, винаги бих чела всичко на хартия. Обичам да подчертавам, да пиша между редовете, да маркирам разни неща, така възприемам по-добре... Но, силно се въздържам и почти всяка информация гледам да я получавам през екрана. Обаче, виж, признавам си, че рецептите за манджички си ги разпечатвам и слагам в класьор, задължително. (Ех, сега се сещам, че отдавна се каня да го оформя по раздели - супи, сладкиши и прочие, с разни цветни разделители и финтифлюшки...)

6. За какво живеете - за живота или той за вас?
Да се чувствам добре ми е важно, и до колкото мога експлоатирам живота (понякога пък става обратното - равновесие, какво да се прави).

7. Черен или бял цвят?
Обичам черно за дрехи - въобще не ме дразни, не ме побиват тръпки или неприятни усещания. Чувала съм чести коментари по сватбени снимки, като "Е, как можаха да се облекат в черно!". Честно казано на мен въобще не ми прави впечатление, докато някой не го отбележи. Определено го паресвам за дрехи. Виж, черните мебели са друга бира (не обичам), казала притежателката точно на черни мебели в хола си:)), но това е друга история... Сега за бялото - започнах да си купувам и бели дрехи, преди ги избягвах. Иначе бялото го харесвам като интериорен цвят, особено в съчетания с наситени цветове (леле, не знам кой ще ми чете бръштолевенията). 

8. Силата, която ви тегли напред в живота?
Да се чувствам добре ми е важно (лек копи-пейст). Стремежът да сме по-добре/добри - клиширано звучи, ама пък те и за това са си клишета - истината е именно в тях, колкото и да ги избягваме.

9. Колко време не сте подхващали, най-много време, нищо да правите?
Пфф, ами имала съм преди много дълги периоди, когато нищо не съм правила - преди години, да речем - изпити, лекции или пък обичайните студентски веселия - тогава крафтърството е спало дълбок зимен сън, но летните ваканции задължително ръцете ме засърбяваха.

10. Обичате да правите най-много кое?
Хххмм, от къде да започна - питащият много добре знае какво обичам, всъщност :):):) - едно от първите места, фор евър, държи ровенето във вехтории (ако зависи от мен, САМО! в магазин за 2-ра употреба прекарвам с часове в търсене на съкровища и сме навъртяли много такива с питащия) За щастие, лятото успявам да си наваксам много добре; Обичам да се разхождам, ама буквално да се разглобя - независимо дали разходките ще са градски, извънградски, плажни (ммм, последните са ми любими, особено, ако плажът е "богат" на морски залежи (историята помни прибиране с пълни багажници с камъни и подобни....:))) ); Да се шляя с колелото (много тъжа, че си нямаме свястна инфраструктура в града, за да осъществяваме шляенето семейно и безопастно, сега това е възможно само, когато Дидко е във ваканция и не е в Пловдив); Много любимото плуване и още, и още... 

11. Усмихвате ли се често?
Да, гледам да се усмихвам, хиля или полигаввам.  

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Аз си позволявам (извинете) да си запазя правото за питане на по-късен етап. Защо? Просто видях, че завидна част от местенцата, които посещавам са получили тази награда съвсем скоро и този лексикон-предай-нататък ще стане нескончаем... Все пак ще сложа няколко блога, които много обичам да посещавам и ще се радвам на по-чести публикации в тях, но въпроси няма да задавам, защото просто авторите не знаят за моя милост :)
all is full of love
there were swallows
ToDo
jabolav
И един съвсем пресен за мен, който открих днес, пълен с нежни и прекрасни творби:
игла, конец и ...

финалът на седмицата

Бързи неделни кадри, силно небрежни. Изразени са във вишнева торта, която има доста домашен вид, но пък на вкуса не пречи.
Рецептата е от блогът на Вероника - истински пир за окото.

Тилда - къпеща се, втора

След средно голямата липса, се завръщам!
Та, моят сестрич си поръча тилда. И аз правя, разбира се - избрах да спретна тази закръглена леля, която всъщност вече веднъж съм я оттренирала, тоест, би трябвало да я направя с лекота. Не ми се рискуваше с непозната кройка и това беше една от причините да избера "къпещата се". Другата причина - ами, просто е доста по-различна от обичайните анорексични модели и ме забавлява с визията си.

А сега да се оплача ...от себе си - неимоверно ме е яд на избора на плат за бански - къде съм спала като съм рязала точно от този светъл десен, не знам. Поне тялото да бях направила "препечено" от някакъв по-тъмен цвят на бежовото. Ама - нА - контрастът между бански и крака почти никакъв го няма. Издъних се, но късно е вече. За да пооправя минимално положението, поне плувната шапка направих ярка.
Нямах особена възможност за снимки, за суетене около бекграунда и т. н. и успях само 3 да направя. Сега виждам, че не са особено задоволителни, но понякога така се получава...

пиша си остъствие

Снимащото ми устройство за известно време е отнесено от Румен, така че в Дневника ще възцари принудително затишие следващите десетина дни. 

Забождам момент от миналата седмица - работно време, подраскам върху лист от пачка с ненужни касови ордери, за да понаместя задачите и да вземе сивото вещество нужните минути релакс. 

  

за 8 март

Ягодовите ни осмомартенски картички за госпожите от градината и не само.
Заготовките направих, когато печатахме голямата картичка и сега, когато ми затрябват, просто вадя и удобно си ги ползвам. Това не са просто картички, да поясня, а могат да се ползват като книго- или тефтероразделители.

Съобщение за бабите + лелята:
Баби и леля - вашите ще ги получите със закъснение, понеже не успях да се организирам и да ги пусна навреме.

нещо старо

Едно отдавнашно несесерче, което замина преди време за монтанския край. Бях го снимала преди да го мушна в опаковката и така  месеци на ред, снимката му се мотаеше из папките и все не я триех. Закачам я в дневника, за да спра да я подмятам.
(много се надявам, че върши добра работа на собственика си. В., поздрави!)

Честит празник!!!

С надежда....

Благодатната сол

От години ползвам в кухнята морска сол, знаейки, a и усещайки по вътрешни убеждения, че е по-добрия вариант от другата, но никога не бях се интересувала защо е така. Чудела съм се всеки път защо трябва да е непременно морска солта, която ползваме, когато си напарваме краката при настинка или пък защо на кравите също им се дава такава. Ами кисело зеле - съвсем не е все тая дали солта е морска или готварска. Има нещо нали?
Останах абсолютно изумена, прочитайки за многобройни полезности на морската сол: притежава уникална структура, която не може да се пресъздаде по изкуствен път; съдържа над 100 минерала, влизащи в обмяната на веществата; подпомага функцията на щитовидната жлеза; !нормализира кръвното налягане! (тук вече паднах), укрепва имунната система, подходяща при стомашни проблеми, настинки, използва се за борба с/у кожни неприятности, целулит, а има и още, и още. Просто поредно доказателство, че природата сътворява единствено съвършенство, дори и когато става дума за сол.
По-подробна информация: тук и тук.

Старт на Март

 Кадри от днешния ден. 

8 без малко - крача към офиса. Студът щипе, издишвам плътен дъх, все едно пуша, но е толкова слънчево, че само заради това настроението е повдигнато. На моста съм, слънцето се е облещило настоятелно и ми напомня на юлска сутрин. Спонтанно снимам бялата паричка, която скоро ще стане цяла туфа от цветове, предназначена за първомартенски рожденник.
Обичам този празник - интересно как никой не може да каже (за сега) от кога датира началото му и въпреки това година, след година, наброили стотици, сме го съхранили. Прекрасно е да "вързваш" здраве.
Остана ми един брой сърце и разбира се веднага си накиприх шала :)

Мартениците - готови

Всъщност моят вариант на дамски мартеници го представих рано-рано още през януари и от мен се изискваше единствено да мултиплицирам сърцата в достатъчна бройка и да закрепя иглите за закачане на гърбовете им. Като завършек направих няколко хартиени плика, които ще се насочат към по-близки и далечни дестинации. На пликовете за госпожите от градината предвидихме малки етикетчета, на които ще изпишем техните имена и едно простичко "Честита Баба Марта!".

Отначало мислех сърцето да е и мъжка мартеница, но се вразумих и реших за мъжете да направя нещо по-традиционно, което да не предизвиква изумен поглед. Да, ама нещо "традиционно"-то ми убягна и мъжките мартеници-гривни се получиха доста сини :))) (принципно много харесвам, когато в една мартеница присъства и синьо, но май наистина в този случай дойде в повече. Но да кажем, че на фона на още 3-4 мартеници на ръката синьото ще стои премерено).
Моят Румен дори ги отсвири и каза, че синя мартеница няма да сложи. Приема единствено червена! :)

За детските мартеници имах разни идеи, които останаха нереализирани, поради неуспех в намирането на тестилни маркери, така че за догодина имам от сега варианти.

Който не е готов, нека побърза - остана още мъничко време за направата на домашни мартенички!

картичка за детската градина

Миналата седмица в градината, г-жа директорката поръчала на учителките да кажат на дидковия татко, майка му (на Дидко) да участва в осмомартенския проект за картички :)). Беше ми предадена тази заръка и разбира се ми стана много приятно,  че са се сетили специално за моя милост. Понеже крайният срок е съвсем близо, още в събота, след закуска, "разпънахме сергията" - боички, картофи, картони и се заехме с направата на лесна картичка с картофени печати (аз като харесам някоя идея я експлоатирам доста сериозно и е възможно много трудно или въобще да не ми омръзне). Работата вървеше, рязахме, печатахме, (шихме) и в крайна сметка на картичката цъфна букет от цветя. Дидко през това време минаваше през различни фази на експериментиране с боите. Експериментите плавно преминаха от кротко рисуване на букви и други забелижителности до мащабно боядисване на ръцете в синьо с цел правене на отпечатъци. Последното не ме притесни, но потресът дойде после, когато заварих банята посинена - синя мивка, сапун, кранчета, под, хавлия...:))

По-после продължих с мартениците.

Знам, че вече прекалявам с тези гривни и вероятно апатично някой сега си казва "Оф, пак ли". И ще е прав. Поне да беше нещо ново, нали. Знам, че се оливам, и моля да ме прощава всеки отегчен :)) Просто през седмицата, в откраднати моменти на почивка, когато имах нужда съзнанието да ми се разсее, снимах гривнетата вече като влезнали в действие. В някои дни избирам само една, друг път правя комбинация от две или ако не мога да взема решение - директно слагам трите накуп. Приятни, лекички, неангажиращи - буквално на всичко подхождат.
С гривните, за сега, съм до тук - събота и неделя ме чакат мартеници и разни други детско-градински проекти.
С пожелания за мързеливи или пък креативно богати събота и неделя - кой както се е настроил.

+ 3 лесни

Февруари стана нещо като месеца на гривните. Добавям още 3 лежерни, които, както се вижда, са съвсем лесни за направа.

Весел мустак

Не показвам нищо ново, но пък потвърждавам, че тази хрумка носи доста забавление, а почти нищо не коства като време или средства. Признавам, че американците (които да ме прощават, но инак не ме кефят особено като стил на живот) имат попадения, които са много добри и едно от тях са тези хартиени парти-добавки.

Вечерните снимки стават лоши, но кой го е грижа - важно е близалките да са осигурени.

Show Some Love

Хареса ми това заглавие, виждайки го преди месец. Идеално за днес и някак приятно подканващо е.
Добавявам към февруарския празник лятна свежест и зелено, пълнещо очите. Обичам да разглеждам летните снимки тъкмо през зимата, и особено към края й, когато палтата и шаловете откровено ми писват - тогава съвсем са ми мили.

 

Дали ще си изберем да празнуваме в чест на виното или любовта, (почти) май няма значение. Замислям се, че не би имало по-подходящо съвпадение между нашия православен и другия "не наш" празник, до толкова си пасват, че лайт мотививите на двата приливат и чудесно се допълват един друг. 

Комерсиалната част дразни, но пък и никой не е задължен с нея - вземаш толкова, колкото ти е по вкуса.

Този път не е дамска

Най-сетне направих и една мъжка гривна. Материалите, кожен шнур и метално черепче, са възможно най-мъжките, които успях да намеря :). Хрумна ми моделът да бъде такъв от гривничката, която се мъдри през 1 пост по-напред. Опаковката се получи доста по детски нашарена, но нека - добре дошъл е всеки повод, в който можем да не сме сериозни.

Кехчета

Неизменното сутрешно кафе в офиса в компанията на кексче, което някак успя да оцелее от вчера. Повода да направя беше дидкова поръчка за "кехчета", поставена абсолютно ултимативно - да станат сега и веднага, а не просто да имам в предвид желанието му в близките дни и евентуално при добро благоразположение на духа да се случи така, че да ми се прииска да правя именно кехчета. Предварителното ми намерение беше да не се застоявам в кухнята, но плановете, разбира се, се попровалиха, но пък и на мен не ми трябва особено меракландисване, когато става въпрос да направя нещо "сладко" :).
А ето и рецептата, който си няма такава:

Понеже, докато я рисувах, карах на спомени, нормално пропуснах нещичко, а то е, че брашното се пресява.

ПП
Натисни в/у рецептата, за да се увеличи снимката.

Гривничка от сестра ми. В ежедневен стил и семпла - точно по вкуса ми. Подава се игриво изпод ръкава, а стъкленото мънисто проблясва - наслада за окото на всяка сврака (жена).

Успешна седмица! Га! ...:)...:)

Продължение към картичката с картофените печати

Цветът на картичката беше съвсем умишлено съобразен с другия подарък - гривна от мънички коници в основен цвят светъл аметист.
Реших, този път, напълно да се доверя на цветовата въртележка на Swarovski и да послушам какво сочи тя като подхождащи цветове на светлия аметист. Въртележката показа кои са другите 4 съвместими цвята и реших, че ще ги използвам всичките. И понеже ми беше трудно да подредя в съзнанието си точна конфигурация, направих нещо като предварителен проект  (абсолютно непривично за мен), който да ме ориентира в цялостната картина. Така определено получих по-добра визуална представа за крайния резултат, а и ме  улесни в преценката от кои цветове колко бройки ще ползвам.

На финала се получи тази аметистова гривничка, която се различава от прототипа си, но пък и аз не целях 100% припокриване мужду план и резултат:

Картичка с печат от картоф

Продължавам там, където спрях миналия четвъртък - въпросното творение, което правихме с Дидко за рожденния ден на февруарската ни баба.
Единственият минус на картофените печати е, че не можем да си ги запазим за друг повод, но пък, плюсът е, че никога няма да имаме еднакви произведения.
Идеята за тази изчистена картичка взех от Broochy (нейната много, ама много ми хареса).

 Пликът го направихме от опаковъчна хартия за колети.

Бързо и забавно!

рециклирай, не се спирай

Ето това беше завършека на тази вечер. Покрай останалите неща, които творихме с Дидко (ще ги покажа след ден-два) не устоях и направих това щураво калъфче за визитки/ картички, което отново си харесах от този америнакски (мисля) блог, който беше повод и за предишната публикация. Продължавам да се изненадвам приятно, колко безгранично креативни идеи измисля човешкия мозък...

Помолих Дидко да нарисува нещо розово. Върна ми калъфчето с цветенце.