Нещо като лалета

Днешният ден, като гледам, се очертава поредния сърдит, за това ще сложа малко цвят от събота:)

А, може би, това наистина са лалета, но нов модел - плод на човешкия гений. Бяха като малки огньове, обримчващи същата онази зелена площ, в която миналата седмица магнолията събираше погледи и възхита. Вече започва да ми става интересно какво ще заваря другата седмица, ако разбира се, пак се окажем на същото място. Което е много вероятно и почти задължително всъщност, стига Април да не покаже за пореден път, че има "р". Много раздразнителен се оказва, бие Март поне с няколко точки по лошотия.

Слънцето беше към залез и виждам, че странно синкави са се получили цветовете.

Успешна...

още "гъсенички"

Тези двечките са пур ма мер (тук получих някакво помръдване в мозъка от дълбоко заспалият ми френски. Ех, а някога можех и да преразказвам, и със спреженията да се оправям...но, френският друг път ще го мисля, а и извън училище, като се замисля, никога, ама никога не ми е трябвал. Спирам да се кахъря).

При първата гривна (шарената), която направих, доста се отклоних от поръчаните цветове. За това инструкциите за втората (, които бяха да е розова с малко червено) гледах да ги спазя, без да проявявам лични интерпретации :))

Кадрите са от обедната почивка в близкото паркче - много слънце и много зелено. Релакс....... Жално ми беше, че трябва да се връщам обратно пред компютъра. Успокоението - петък е и не остана. От сега потривам ръце и виждам как съботата и неделята се превръщат в една голяяяяяма разходка.

 И една мини - против уроки :)

Моето първо иглонабиване

Последно време, по едно или друго стечение на обстоятелствата, все попадам на разни творения от филц. А тези, на които се натъкнах в РъкоделницаТА за мен са истински висш пилотаж и направо се чудя защо се закопавам така, показвайки ги... (хи-хи). Но, да си продължа с разказа :) От друга страна, се сетих, че в Кламер магазина (за който споделих, че е новото ми лично откритие) видях вЪлна, че се продава. Още първия път, когато посетих Кламера, ми се наби тази вЪлна в съзнанието и някак стоеше на stand by и чакаше да бъде включена в някой експеримент. И така, преди няколко дни реших, че ми е много важно да се пробвам да направя нещо филцово и се прибрах с няколко гранки разноцветна вълна и игла за набиване. Флоралните мотиви са ми много любими и нормално се спрях на формичка цветенце, която да се опитам да направя. А и със сигурност бъдещите ми вълнени проекти 90 %, да не кажа 100, ще се въртят все около цветята. Експериментът завърши задоволително и аз се сдобих с едно непредвидено колиенце. 

Лесно, интересно и приятно е иглонабиването, бих обобщила на финала. 

Чудех се дали да се включа в Забавлятелството Осемнадесето на Мър-Мяу, отначало се отказах - знаете как е, притеснение някакво взе, че се скупчи над мен (човештинка), после пък се разсея... като пролетта - променлива работа. Ами, това е, реших - гмурвам се. 

Гъбките :))

Ето, спазих си обещанието от вчера и предоставям близък план на мухоморчиците (поне на такива ми приличат). Тази сутрин, като слезнахме от автобуса, въпреки че традиционно нямам никакво излишно време, набързо прибягах до градинката с гъбките, крадешком нахлух в тревата, опитвайки се да не нанасям щети и снимах творенията на някоя креативна душа. Изненадите не свършиха, защото в тревата се криеха и още гъбки - бяха направени и такива, във фаза на току-що подаващи се пънчета от почвата, но наистина времето ме притискаше и не  успях да ги снимам, а и не ми се искаше да се застоявам прекалено, че рискувах от някоя тераса да излезе госпожа (примерно) и да дири обяснение що ща рано сутрин в блоковата им собственост.

Съвсем на готово предоставям идеята за тази нискобюджетна декорация, върху която се е трудил някой друг. Но надявам се, ако по някакво свръх голямо стечение на обстоятелства, авторът попадне на моите снимки за неговите гъби, да няма против това.

Време е за пролет!

Ех, събота, къде си? Днес, вече подгизнали от дъждове, почти ми се струва, че е било мираж. А беше жарък пролетен ден (пф, безумно словосъчетание, но пък самата истина) - толкова топъл, че слънцето стабилно ни трясна в главите и се тюхкахме, че не сме се подготвили с потници (а, аз на всичкото отгоре, докарана като за 10 градуса). Използвахме слънчевата промоцията по най-благодушния начин или казано иначе - цяяяяял ден на вън. По някое време, вече разглобени, се озовахме на копчетата (ако някой не е наясно - "копчетата" = на площадчето с кръгли столчета около фонтана на центъра, в който фонтан, въпросната събота, един разсеян малчуган се поизкъпа и вероятно след време с усмивка ще разказва за априлския си подвиг). И там, в зеленото пространство, още сядайки на едно от копчетата, съзрях огромната и прекрасна магнолия, тъкмо цъфнала със стотици розови бижута. За около единия час, в който пихме кафе, обсъждахме нестихващия апетит на гълъбите и други фундаментални въпроси, розовото дърво беше като кинозвезда - всеки искаше да запечата кадър от природното великолепие.

А тези гъбки, изникнали в градинката пред панелен блок, днес страхотно ме развеселиха, особено като видях от какво всъщност са изработени. Обещавам, утре сутрин, да преодолея неудобството и да ги снимам по-отблизо, за да покажа за сетен път, че креативността граници няма.

Какви фермани, какви романи... :)
Иначе, чакат ме разни дреболии да ги снимам (но се ослушвам) и скоро ще покажа/разкажа за първия ми експеримент с иглонабиването.

Ключодържател

Отдавна исках да си взема тексителен маркер, който последно ми затрябва покрай правенето на мартеници, но така и не успях тогава да се снабдя. Е, указа се, че почти под носа ми кротко си съществува магазинче с бързо запомнящото име "Кламер" (съвсем близко до кръстовището на улиците "Руски" и "Гладстон" на Пловдив) с арт-материали - за картички, декупаж и другите модерни хобита. Та, веднага след като разбрах, че разполагат с текстилни маркери, си взех един за проба. За моя жалост нямаше от най-тънките и по-късно съмненията ми се затвърдиха - дребни и фини рисунки не е възможно да се получат добре с широчина на маркера от 5 мм. Всъщност това се вижда и от пробата, която по-късно се превърна в ключодържател. 

Сега ме сърбят краката отново да се поразходя и поразгледам магазинчето ...

Гъсенички

С доста летен привкус, но дрехите имат нужда от цвят.
Имам ли мъниста, винаги ме избива да правя гривни - това е положението (неспасяемо ми се вижда).
Преди да започна да нижа "гъсеничките", състоянието ми беше нещо като на дете в сладкарница - трябваше да опитам от всичките цветове на палитрата, за да се успокои душата ми :).

"Кройката" - тривиална, но такива ги харесвам гривните от мъниста - прост наниз. Иначе, виж с бройката, която е на ръката ми мога да прекаля и го правя с удоволствие.

Сложих синьо цветенце до закопчалката на зелената. Нали знаете как гривните все се завъртат със закопчалката от горе на ръката, явно по някой от законите на Мърфи, та поне, казах си, да е на видно място цветето.

Жената-гривна отива на работа. Най-после малко слънце. Ура!

В чакане на слънцето

Втора "празна" публикация правя, но, обещавам, че следващата вече ще е с нещо измайсторено.  Просто дъждовното и доста хладновато време не ме предразполага за следградинни разходки до магазина за топчета, от където трябва да се заредя с малко дреболии, за да довърша няколко започнати неща.
За това вървя и си снимам, в чакане пролетта да покаже по-доброто от себе си. Последните дни ме понамързява и вместо да извървявам пеша цялото разстояние до градината, хващам автобус. Пътят до спирката е различен от редовния ми маршрут и един вид се разнообразявам. И там някъде, в дълбоко непопулярната част на Пловдив, едно кварталче си има романтични (нефункциониращи) релси в междублоковото пространство. Предполагам, че съседските деца често играят на тях и хващат въобръжаеми влакове. Поне по себе си съдя - ако бях дете, със сигурност щяха да са ми любими.

Петъчен лексикон

След кратинкото отсъствие през миналата седмица от виртуалния живот, неизменно съм пропуснала и случващото се из блоговете, които следя. Наваксвайки с четенето в http://vse-nemi-ostava-vreme.blogspot.com/ се видях наградена - много, много приятно е да получиш признание и мили думи, още повече, че това е сестра ми. Дано наградата не ми бъде отнета, обивнявайки я/ме/ни, че сме взаимосвързани субекти (шегичка :) ) Връчвайки ми приза, Туше ме пита, разни работи, отговорите на които, където се казва, ги знае (или най-малкото подозира), ама нищо - нека лъсна хубаво пред всички.

1. Какво не обичате да правите?
Никак не обичам да чистя/домакинствам и тем подобен слугинаж, когато на вън времето е слънчево и топло, и казва "Ама, още ли не си излезнала? Хайде, какво чакаш!" - абсолютно прецакване си е и обикновено специална покана не чакам. Като цяло не обичам да стоя на 1 място. Преди не обичах да гледам филми и да ходя на кино, сега с няколко идеи тази непоносимост е намаляла. Но като се замисля, все толкова не обичам да ходя на кино, предпочитам вкъщи (просто много често правя и нещо друго паралелно покрай гледането).  

2. Ден или нощ?
Определено ден, ама от по-дългичките.

3. Кой е любимия ти сезон?
На първо място - пролет. На второ - златния вариант на есента. Зимата, колкото и да се напъвам, ми е трудно да я харесам, дори и в най-благоприятната й светлина. Лятото, ако беше с въздух до 25 градуса, вероятно щеше да ми е любимо или в най-лошия случай - на второ място :))

4. Разходка в планината или на по кафе с приятелки?
Ами да кажем, съотношение 2:1 в полза на планината ми се вижда добро.

5. Книга прочетена в интернет или прелистена в скута ви?
Хартията винаги ми е по-удобна, независимо дали става въпрос за книга или документ. Ако не беше еко-момента, винаги бих чела всичко на хартия. Обичам да подчертавам, да пиша между редовете, да маркирам разни неща, така възприемам по-добре... Но, силно се въздържам и почти всяка информация гледам да я получавам през екрана. Обаче, виж, признавам си, че рецептите за манджички си ги разпечатвам и слагам в класьор, задължително. (Ех, сега се сещам, че отдавна се каня да го оформя по раздели - супи, сладкиши и прочие, с разни цветни разделители и финтифлюшки...)

6. За какво живеете - за живота или той за вас?
Да се чувствам добре ми е важно, и до колкото мога експлоатирам живота (понякога пък става обратното - равновесие, какво да се прави).

7. Черен или бял цвят?
Обичам черно за дрехи - въобще не ме дразни, не ме побиват тръпки или неприятни усещания. Чувала съм чести коментари по сватбени снимки, като "Е, как можаха да се облекат в черно!". Честно казано на мен въобще не ми прави впечатление, докато някой не го отбележи. Определено го паресвам за дрехи. Виж, черните мебели са друга бира (не обичам), казала притежателката точно на черни мебели в хола си:)), но това е друга история... Сега за бялото - започнах да си купувам и бели дрехи, преди ги избягвах. Иначе бялото го харесвам като интериорен цвят, особено в съчетания с наситени цветове (леле, не знам кой ще ми чете бръштолевенията). 

8. Силата, която ви тегли напред в живота?
Да се чувствам добре ми е важно (лек копи-пейст). Стремежът да сме по-добре/добри - клиширано звучи, ама пък те и за това са си клишета - истината е именно в тях, колкото и да ги избягваме.

9. Колко време не сте подхващали, най-много време, нищо да правите?
Пфф, ами имала съм преди много дълги периоди, когато нищо не съм правила - преди години, да речем - изпити, лекции или пък обичайните студентски веселия - тогава крафтърството е спало дълбок зимен сън, но летните ваканции задължително ръцете ме засърбяваха.

10. Обичате да правите най-много кое?
Хххмм, от къде да започна - питащият много добре знае какво обичам, всъщност :):):) - едно от първите места, фор евър, държи ровенето във вехтории (ако зависи от мен, САМО! в магазин за 2-ра употреба прекарвам с часове в търсене на съкровища и сме навъртяли много такива с питащия) За щастие, лятото успявам да си наваксам много добре; Обичам да се разхождам, ама буквално да се разглобя - независимо дали разходките ще са градски, извънградски, плажни (ммм, последните са ми любими, особено, ако плажът е "богат" на морски залежи (историята помни прибиране с пълни багажници с камъни и подобни....:))) ); Да се шляя с колелото (много тъжа, че си нямаме свястна инфраструктура в града, за да осъществяваме шляенето семейно и безопастно, сега това е възможно само, когато Дидко е във ваканция и не е в Пловдив); Много любимото плуване и още, и още... 

11. Усмихвате ли се често?
Да, гледам да се усмихвам, хиля или полигаввам.  

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Аз си позволявам (извинете) да си запазя правото за питане на по-късен етап. Защо? Просто видях, че завидна част от местенцата, които посещавам са получили тази награда съвсем скоро и този лексикон-предай-нататък ще стане нескончаем... Все пак ще сложа няколко блога, които много обичам да посещавам и ще се радвам на по-чести публикации в тях, но въпроси няма да задавам, защото просто авторите не знаят за моя милост :)
all is full of love
there were swallows
ToDo
jabolav
И един съвсем пресен за мен, който открих днес, пълен с нежни и прекрасни творби:
игла, конец и ...

финалът на седмицата

Бързи неделни кадри, силно небрежни. Изразени са във вишнева торта, която има доста домашен вид, но пък на вкуса не пречи.
Рецептата е от блогът на Вероника - истински пир за окото.

Тилда - къпеща се, втора

След средно голямата липса, се завръщам!
Та, моят сестрич си поръча тилда. И аз правя, разбира се - избрах да спретна тази закръглена леля, която всъщност вече веднъж съм я оттренирала, тоест, би трябвало да я направя с лекота. Не ми се рискуваше с непозната кройка и това беше една от причините да избера "къпещата се". Другата причина - ами, просто е доста по-различна от обичайните анорексични модели и ме забавлява с визията си.

А сега да се оплача ...от себе си - неимоверно ме е яд на избора на плат за бански - къде съм спала като съм рязала точно от този светъл десен, не знам. Поне тялото да бях направила "препечено" от някакъв по-тъмен цвят на бежовото. Ама - нА - контрастът между бански и крака почти никакъв го няма. Издъних се, но късно е вече. За да пооправя минимално положението, поне плувната шапка направих ярка.
Нямах особена възможност за снимки, за суетене около бекграунда и т. н. и успях само 3 да направя. Сега виждам, че не са особено задоволителни, но понякога така се получава...

пиша си остъствие

Снимащото ми устройство за известно време е отнесено от Румен, така че в Дневника ще възцари принудително затишие следващите десетина дни. 

Забождам момент от миналата седмица - работно време, подраскам върху лист от пачка с ненужни касови ордери, за да понаместя задачите и да вземе сивото вещество нужните минути релакс. 

  

за 8 март

Ягодовите ни осмомартенски картички за госпожите от градината и не само.
Заготовките направих, когато печатахме голямата картичка и сега, когато ми затрябват, просто вадя и удобно си ги ползвам. Това не са просто картички, да поясня, а могат да се ползват като книго- или тефтероразделители.

Съобщение за бабите + лелята:
Баби и леля - вашите ще ги получите със закъснение, понеже не успях да се организирам и да ги пусна навреме.

нещо старо

Едно отдавнашно несесерче, което замина преди време за монтанския край. Бях го снимала преди да го мушна в опаковката и така  месеци на ред, снимката му се мотаеше из папките и все не я триех. Закачам я в дневника, за да спра да я подмятам.
(много се надявам, че върши добра работа на собственика си. В., поздрави!)

Честит празник!!!

С надежда....

Благодатната сол

От години ползвам в кухнята морска сол, знаейки, a и усещайки по вътрешни убеждения, че е по-добрия вариант от другата, но никога не бях се интересувала защо е така. Чудела съм се всеки път защо трябва да е непременно морска солта, която ползваме, когато си напарваме краката при настинка или пък защо на кравите също им се дава такава. Ами кисело зеле - съвсем не е все тая дали солта е морска или готварска. Има нещо нали?
Останах абсолютно изумена, прочитайки за многобройни полезности на морската сол: притежава уникална структура, която не може да се пресъздаде по изкуствен път; съдържа над 100 минерала, влизащи в обмяната на веществата; подпомага функцията на щитовидната жлеза; !нормализира кръвното налягане! (тук вече паднах), укрепва имунната система, подходяща при стомашни проблеми, настинки, използва се за борба с/у кожни неприятности, целулит, а има и още, и още. Просто поредно доказателство, че природата сътворява единствено съвършенство, дори и когато става дума за сол.
По-подробна информация: тук и тук.

Старт на Март

 Кадри от днешния ден. 

8 без малко - крача към офиса. Студът щипе, издишвам плътен дъх, все едно пуша, но е толкова слънчево, че само заради това настроението е повдигнато. На моста съм, слънцето се е облещило настоятелно и ми напомня на юлска сутрин. Спонтанно снимам бялата паричка, която скоро ще стане цяла туфа от цветове, предназначена за първомартенски рожденник.
Обичам този празник - интересно как никой не може да каже (за сега) от кога датира началото му и въпреки това година, след година, наброили стотици, сме го съхранили. Прекрасно е да "вързваш" здраве.
Остана ми един брой сърце и разбира се веднага си накиприх шала :)

Мартениците - готови

Всъщност моят вариант на дамски мартеници го представих рано-рано още през януари и от мен се изискваше единствено да мултиплицирам сърцата в достатъчна бройка и да закрепя иглите за закачане на гърбовете им. Като завършек направих няколко хартиени плика, които ще се насочат към по-близки и далечни дестинации. На пликовете за госпожите от градината предвидихме малки етикетчета, на които ще изпишем техните имена и едно простичко "Честита Баба Марта!".

Отначало мислех сърцето да е и мъжка мартеница, но се вразумих и реших за мъжете да направя нещо по-традиционно, което да не предизвиква изумен поглед. Да, ама нещо "традиционно"-то ми убягна и мъжките мартеници-гривни се получиха доста сини :))) (принципно много харесвам, когато в една мартеница присъства и синьо, но май наистина в този случай дойде в повече. Но да кажем, че на фона на още 3-4 мартеници на ръката синьото ще стои премерено).
Моят Румен дори ги отсвири и каза, че синя мартеница няма да сложи. Приема единствено червена! :)

За детските мартеници имах разни идеи, които останаха нереализирани, поради неуспех в намирането на тестилни маркери, така че за догодина имам от сега варианти.

Който не е готов, нека побърза - остана още мъничко време за направата на домашни мартенички!

картичка за детската градина

Миналата седмица в градината, г-жа директорката поръчала на учителките да кажат на дидковия татко, майка му (на Дидко) да участва в осмомартенския проект за картички :)). Беше ми предадена тази заръка и разбира се ми стана много приятно,  че са се сетили специално за моя милост. Понеже крайният срок е съвсем близо, още в събота, след закуска, "разпънахме сергията" - боички, картофи, картони и се заехме с направата на лесна картичка с картофени печати (аз като харесам някоя идея я експлоатирам доста сериозно и е възможно много трудно или въобще да не ми омръзне). Работата вървеше, рязахме, печатахме, (шихме) и в крайна сметка на картичката цъфна букет от цветя. Дидко през това време минаваше през различни фази на експериментиране с боите. Експериментите плавно преминаха от кротко рисуване на букви и други забелижителности до мащабно боядисване на ръцете в синьо с цел правене на отпечатъци. Последното не ме притесни, но потресът дойде после, когато заварих банята посинена - синя мивка, сапун, кранчета, под, хавлия...:))

По-после продължих с мартениците.

Знам, че вече прекалявам с тези гривни и вероятно апатично някой сега си казва "Оф, пак ли". И ще е прав. Поне да беше нещо ново, нали. Знам, че се оливам, и моля да ме прощава всеки отегчен :)) Просто през седмицата, в откраднати моменти на почивка, когато имах нужда съзнанието да ми се разсее, снимах гривнетата вече като влезнали в действие. В някои дни избирам само една, друг път правя комбинация от две или ако не мога да взема решение - директно слагам трите накуп. Приятни, лекички, неангажиращи - буквално на всичко подхождат.
С гривните, за сега, съм до тук - събота и неделя ме чакат мартеници и разни други детско-градински проекти.
С пожелания за мързеливи или пък креативно богати събота и неделя - кой както се е настроил.