Мързелива баница

Много, много лесна рецепта, за която са ви необходими следните продукти:
3 яйца
1 ч. ч. брашно с връх
2/3 ч. ч. олио
1 бакпулвер (аз слагам по-малко)
по щипка сол и захар
шепа чубрица
сирене (на вкус)
слънчогледови семена и всичко друго, което решите, че ще отива на рецептата

Забърквате всичките продукти заедно (бакпулвера е добре да е смесен предварително с брашното, за да се разпредели равномерно). Разстилате в тавичка - най-удобния за мен вариант е върху хартия за печене. Печете около 30 мин. на 180 градуса. Докато приготвя сместа пускам фурната да се загрява и така печеля около 10 мин.
Резултата може да се определи, като "нещо много вкусно". Върви с голямо количество кисело мляко.

Днес, без снимка

21 Март сутринта. Посрещам рождения ден с компрес на гърлото – направих го посред нощ, когато усетих, че вместо сливици сякаш съм глътнала 2 таралежа. Резултата беше нищожен, а ненавиждам да ме боли гърло. Не успяват да ми помогнат никакви спрейове, таблетки или вариации на ментови бонбони (, които в други случаи облекчават или направо елиминират гърлобола).

Въпреки не комфорта, не се отказвам от колелото, вземам го от дидковата градина (нощува там) и поемам към работа – бавничко, имам и шал, така че ми е добре. Отбивам се пътьом в магазин – за хлебна сода. След няколко минути съм заредена пред огледалото, а до мен са буркан с мед и содата. Обтривам сливиците и почти моментално усещам облекчение. За 2-ри път, този зимен сезон, содата ме спасява. Три пъти ура за содения бикарбонат!

Ако все още не сте преоткрили содата, примерно с тази статия може успешно да го сторите - описани са нейни полезни приложения в бита. Лично аз я употребявам често като почистващ абразив в кухнята – евтин и безвреден. Така, че сипвайте смело!  

Цветя за празника

Тазгодишната интерпретация за 8 Март, насочена към госпожите от детската градина.

Спрях се на кристални цветя, защото не ми се иска да затрупвам многоуважаваните дидкови учителки със саксийни. Изпитвах известни съмнения дали съм избрала правилните. Но пък продължавайки да разсъждавам си казах, че съвсем няма да съм сигурна до колко уцелвам персоналния вкус, с който и да е друг избор, пък било то и на "обикновено" живо цвете. И толкова с душевните терзания! Взех цветя-кристали. Цветовите ми намерения бяха съвсем други, но реалността в магазина ми натресе слабо разнообразие и взех цвят доста далечен от замисления. Определено направих компромис с планавете си и бях доволна някъде около "средното".
Прибрах се и с лека неохота извадих цветята от пластмасовите гнезда, в които се продават. Но, изненада! Освободени от пластмасата, светлината можеше свободно да преминава през тях и те показаха красотата си. Аз истински ги харесах. И вече спокойна и достатъчно доволна ги сглобих с държачите.
Прииска ми се едно и за мен...

В опит да уловя играта със светлината.

Картонена кутийка за ...

... примерно бонбон (ръчно направен, за предпочитане), бижу, камъче или всяка дреболия, която ви хрумне и бихте искали да подарите.

Като шаблон ползвах кутийка от бонбон-реклама, която майка ми даде. Пъхнах я в тефтера при другите хвърчащи листчета, да си чака. И дойде моментът.
Хубавото е, че не се изисква лепене. "Оригиналът" дава идея за снежинка, която ще запазя за по-натам. В този момент ми трябва цвете и за това се опитах да оформя, или по-скоро да загатна, венчелистчета (общо взето най-пипкавата работа). За да добие още по-флорален вид, стъкмих листо.

Ето тук има подобен шаблон. Дори изглежда да е по-лесен от моя вариант. 

И Март е вече тук

Взела две игли от Ежко, 
прежда от върбите взела, 
Баба Марта тази заран 
мартенички е изплела...

(П. Йорданова)

Подарени в аванс, останаха неснимани няколко мартенички, които трябваше да се озоват в този момент тук. Но, както се казва, здраве да е! Особено днес - все пак най-важното е да "вържем" много пожелания за здраве и да си кажем Честита Баба Марта! ... и нека идва пролетта, че умръзна ни студа! Повече не тупай, Бабо Марто, тоз юрган, че от сняг и лед аман! (бих замолила най-учтиво бабата).

Весел празник!

Нещо малко

Получи се нежна и играеща със светлината. Направена ей така, между другото, една от делничните вечери на изминалата седмица.

И скоро Март отново ще е тук

Някъде към края на Февруари (или преди няколко дни) осъзнах, че не съм се подготвила по никакъв начин, дори и с идея, за тазгодишните мартеници. Ледовете, сковали града, правят пролетта невъобразимо далечна и аз живея с усещане за Декември.  

Тъй като очевидно не разполагах с особено време, се отказах от плетените варианти или по-скоро им се наситих от миналата година. Трябваше ми нещо друго. И измислих. Женският модел ще може да се ползва и след това – просто малкия медальон-мартеница се премахва и остава гривна от стъклени тръбички.

Повечето от „мъжките” мартеници, до тук направени, са откровено мързелив модел, за това и не смея да ги покажа. Явно наистина е добре да си дам месец аванс и да не оставям за накрая.

Следващия

Полюлей от хартия, втори. Получи се много бързо, а и стана симпатичен. Бях приготвила поне 20-тина кръгчета, но сложих само пет - приятно се поклащат от движението на въздуха.
Дидко държеше и той да изреже нещо от картона. Тръгна с идеята да получи къща, но в крайна сметка от парчетата за стената и покрива излезнаха две маймуни - една традиционна и една "клатеща" (поклащаща се, б. а.).

Хартиен полюлей

Материализация на една идея за хартиен полюлей, залежаваща от известно време в главата ми. Ето тук и тук има готини снимки, които ме насочиха и добих по-ясна представа какво искам.
За гирляндите използвах книга, която никога няма да препрочета, а кръга за окачване направих от телена закачалка, от онези, които вървят с дрехите от химическо.
Не съм сигурна дали това е съвсем окончателния вид на попюлея, да кажем, че по-скоро - не е, но силите снощи стигнаха до тук.
На опашката чака още една лампа да бъде облечена...

Докато си пиех кафето

Всички спят. Аз пия кафе и щъкам (основно около кухнята). Съзирам празна винена бутилка и я оставям до кофата за изхвърляне. Но! На това място се сещам за DIY (Do-It-Yourself) проектите на свещници (, които много ми допадат) и си я взимам обратно. Оглеждам я и решавам, че ще правя свещник. За тази работа единствено трябва да отстраня етикетите (казвам си, дано лесно паднат, че мразя бетонирани етикети). След няколко минути и малко гореща вода бутилката е чиста. Лесно стана! После я накичвам с хартиени сърца (все пак, да се намирам на занимавка). Накрая, намерих и някаква свещ, почти нищожна, но все пак свещ е - да личи, че свещник съм направила, а не просто бутилка с хартийки. Монтирах я (свеща) до появата на по-приемлив представител.
ПС.
Зимата перманентно трябва да се извинявам за снимките (лошо време, слаба светлина =  резултат, който ме дразни).

Петъчно подраскване

 Разсъждавайки върху хипотетична празнична украса, ме "халоса" такава идея - балон от бутилка, примерно с форма "цвете". Х-мм! Разбира се, въженцето следва да е добре опънато (гледайки първата скица, ме напушва на смях).

Честит петък!

Коледната размяна - финалът

Моята Коледна къщичка, изработена от Борето от Варна*, положена в мека избродирана рамка. В къщичката си имам подаръци, елха с гирлянд и запалени свещички. Вратата и прозорците са украсени със свежи клонки и всичко това е тооооолкова миниатюрно и нежно. Само мога да предполагам колко търпение и време е коствало на творящия. Благодаря ти, Боре, за прекрасния подарък!
*Ако имаш твое местенце, ще сложа линк, но моля да ми го подкажеш.

Тук представям и кошничката, която творих за Юлка Неделчева. Първото нещо, за което имах търпението да тропосам от начало, та до самия край.

Настоящата седмица ми беше на пребързи обороти и снимките ммм ..., някак не ми се получаваха.

Миг преди да бъдат опаковани.

Честита Коледа!

"Къпещата се"

 Седмицата на Коледа (имаща снежен и мрачен понеделник) започвам съвсем неколедно, направо плажно. Но, късмет! Паднало й се на тази Тилда сега да се появи.
Вече няколко седмици прехвърлях полузавършеното тяло на Дамата с бански - измъквах го ту от някоя кутия и го поставях в друга, за да не пречи, или се появяваше изпод платовете, с които се налагаше да работя. Явно е, че напомняше постоянно за себе си. Вчера някак се смилих над нея (при поредната й поява от някъде си) дотолкова, че да я довърша. Между писане по скайп и неделно гледане на телевизия, се запоявиха липсващите елементи: ръцете, плувната шапка, така наречените очи, косата в цвят "жълто русо". О, и да не пропусна шалтето.
"Къпещата се" е готова!
Признавам си, че райетата на банския ме разочароваха (май това беше и причината да я зарежа толкова време) - нещо не се напаснаха сполучливо, а и наклона не трябваше да е така рязък, а по-полегат. Втори минус - използвам вата. А ватата прави подли номерца. Не запълва обема равномерно, на места се получават твърдини или гънки (както стана с врата и на места по краката).

Денят е лош за снимки.

Вече госпожата е настанена удобно на бюрото и ми прави приятна компания.

В събота без малко да пропуснем да посетим тазгодишния Благотворителен базар, организиран от ДБМ (Движение на Българските Майки). От щанда, отрупан с прекрасни и майсторски изработени творения, си избрахме (почти единодушно) този симпатичен, мекичък венец. Чудесен е!
Поздравления за усилията на всички, участващи в това Коледно начинание!
С намерение в следващия базар да се включа не само като консуматор.

кутийки и още кутийки

 Дидко днес празнува иначе утрешния си имен ден в градината. За почерпката избрах кутийките на Дани от Крокотак, които напълнихме с дребни лакомства. И тъй като опита ми с миналогодишната хартиена торта показа, че едно такова начинание изисква доста време, започнах подготовката още от ... Октомври. Така полека и на порции подготвих 25-те броя кутийки - рязах, прегъвах и лепих само при наличие на съответното настроение и толкова, по колкото ми се искаше.
Именника през цялото време отмъкваше по някоя друга кутийка, за да я превърне в гараж на колите му. Цяло чудо е, че нито една не пострада и днес ги доставихме в пълен брой и изряден вид.

 И докато още бях на хартиена вълна, направих три кутийки с елхички за Коледния ден. Като един порядъчен Плюшкин, прилежно си бях събрала и запазила изрезките от цветните картони за именника, които (изрезки) ползвах за декорация на Коледните кутийки.

"Нещо" за документи

Онзи ден ми се наложи да си ползвам документите. Вадя калъфчето и, о, ужас! (хм, дали така се слагат тези запетайки?!) В отчайващо състояние е. Премина ми бърза мисъл, че би било хубаво да си направя ново, ама кога ли. Въобще и не се надявах на себе си, че ще стане скоро - съвсем елементарна работа, да, знам, ама последно време трудно опирам до машината (а и Коледен проект довършвам, за който също труднинко смогвам).
Нааай-неочаквано снощи му дойде момента - в 12 вечерта, докато чаках да минат двайсетте минути, за които моя Румен ще се прибере до мястото си на пребиваване и ще си напишем по 2 реда международно. Тъй като не ме свърташе на едно място, насочих нетърпението си в изработването на новия калъф. Сигурно това ми е най-бързо направеното нещо от този тип. Спореше ми (за разлика от други пъти, когато не ще и не ще нещото да се получава).

Сложих златничко ришитче, което междувременно го използвах и като "ухо" за копчето (същия този златен ширит го взех за Коледния проект, но ми останаха толкова много метри, че сега сигурно на всяко второ изделие ще го пробутвам).

И един етикет - използвах този, който най-лошо се получи. Боята му е дошла в повече и контурите са се разляли. Но нали е от експерименталната серия, си прощавам.

И едно копче, кожено, имам няколко такива - от цяла вечност са.

етикетите

Продължавам да развивам темата с етикетите "Копче". Кацнали върху торбичките за сестра ми от новата партида. Съвсем прясна - от снощи.

за patchwork-a, размяната и първите етикети

Групата на Patchwork BG. Първо, много се радвам, че има такава; после - че я открих (разбира се, случайно) и последно, че съм нейн член.
Аз и моето присъствие там - предимно мълчаливо наблюдение, прекъсвано от леки паузи за поздрав и прихласвания по някоя красота. А момичета правят наистина страхотни неща. Обичам пачуърк!
И сега да си дойда на думата. Пристраших се и се гмурнах в моята първа пачуърк размяна - Коледна при това. Вълнувам се! Пожелавам си да се справя прилично (признавам, че не познавам тънкостите на материята и нещата ги правя единствено по усет).
Идеята за подаръка е готова. Разкривам, че няма да бъде подложка за чаша. Преди няколко дни запретнах ръкави и дори част от проекта е готов. Цветовете са семпли и зимни. Всичко правя бавно и хапка по хапка (за пръв път се отнасям с такова търпение и не бързам като ожилена да приключа работата).
Заради размяната се мобилизирах и направих първите текстилни етикети. Няма нищо философско около тях - оформих печат "Копче", взех текстилна боя в свежо зелено, сатенена лента и останалата част беше единствено забава. Експериментирах - слагах повече или по-малко боя, после преценях кой вариант стои по-добре (пишейки ми изплува спомен в съзнанието за печатите от суров картоф, които правехме като деца и как отпечатвахме червени и розови сърца върху бял памучен плат. Не помня какво сме направи от плата после).

Елхички

Малко рано отправям поглед към Коледа, а може би пък не е толкова рано. Или просто съботата преди една седмица беше прекалено студена и много зимно настройваща. 

Използвах същите онези стари джинси, които малко, по малко заживяват втория си живот.

Зайка № 3

Лошото време си има и някои положителни страни. Точно благодарение на него завърших започнатата преди 2 месеца зайка - в началото на Август частите й бяха разкроени, зашити, напълнени и ... до там.
Докато я довършвах, Дидко гледаше неговата Зайка и ми казва:
- Не искам майка. Искам спортен. ("майка" е защото заека е с рокля, б. а.)
Явно ще трябва да направя и един спортен заек или най-малкото да ушия мъжки дрехи на "майката".

 хм, пръста ми как издайнически се подава от върха на шапката...

Сред всички участници в неделния куклен театър.